България и ЕС: първите 10 години и след това
България е постоянна страна в Европейски Съюз, която има запас да се оправи с европредседателството, въпреки че то идва в доста сложен миг. Така може да се заключи първата част от огромна конференция в Берлин, отдадена на България.
В Берлин се организира огромна политическа конференция под надпис "България 10 години след приемането в Европейски Съюз и в навечерието на европредседателството през 2018 година ". Тя е проведена взаимно от немското сдружение за Югоизточна Европа, фондация "Конрад Аденауер ", Германо-българския конгрес и Източния съвет на немската стопанска система. За първия ден от конференцията осведоми Александър Андреев:
Конференцията беше открита от двама политици, които имат сериозна тежест в Германия: социладемократа Гернот Ерлер, някогашен заместник-министър на външните работи, а в този момент ръководител на Германо-българския конгрес, и християндемократа Ханс-Герт Пьотеринг, някогашен ръководител на Европарламента и президент на фондация "Конрад Аденауер ". Говорейки за политическата обстановка в България, Гернот Ерлер изобретателно трансферира паралел към сегашната политическа рецесия в Берлин. В България се смениха три държавни управления, имаше и парламентарна рецесия през последните години, сподели той, само че сега ние като германци сякаш нямаме право да го вършим на въпрос. Ханс-Герт Пьотеринг пък недвусмислено похвали праволинейния проевропейски курс на сегашнато българско държавно управление на фона на противоположните трендове, които се следят в други страни от някогашния Варшавски контракт. Той сподели, че преди седмица е бил в София и е разискал с премиера Бойко Борисов бъдещото българско европредседателство. "Ключовата дума е доверие ", акцентира Пьотеринг, говорейки за европейската политика на България и нелеките въпроси, с които тя ще се сблъска по време на европредседателството.
България и Западните Балкани
По време на последвалата полемика бързо изкристализира една съществена тематика: европейската вероятност на Западните Блакани и ролята на България в това взаимно сближване. Пьотеринг напомни, че Европейският парламент е бил доста благосклонен към приемането на България и Румъния преди повече от 10 години, само че загатна, че единствено едната благоразположеност не е задоволителна, т.е. – че приемането на западните съседки на България би трябвало да се извърши при строго съблюдаване на критериите.
Участниците в полемиката бяха единомислещи по два въпроса. Първо - за България е добре страните от Западните Балкани да влязат релативно бързо в Европейски Съюз, въпреки че други страни-членки са надалеч по-скептични. И второ - България има ноу-хау за тези страни, познава ги географски, исторически, културно и манталитетно и може да бъде добър медиатор (макар и не решителен фактор) за тяхното присъединение.
Точно това акцентира и първият оратор на конференцията, заместник-министърът на външните работи Георги Георгиев. Той напомни също така, че българите са измежду европейците, даващи най-голяма поддръжка на Европейски Съюз, както и че страната им се намира на кръстопът на разнообразни европейски планове - енергийни, инфраструктурни и политически.
"Четете български писатели! "
По мотив европейската вероятност на Западните Балкани политологът Даниел Смилов напомни, че Европейски Съюз като "мека мощ " може да упражнява доста мощно въздействие върху кандидатките за участие и даде образец с България, която е постигнала най-големите си триумфи точно преди присъединението си към Европейски Съюз. А някогашната еврокомисарка и вицепремиер Меглена Кунева прикани към доближаване и кохезия в такива области като науката и образованието и прочувствено пледира за културен продан. "Трябва да четете българските писатели, да слушате българските оперни артисти и певици и да гледате българските филми, с цел да ни видите, чуете, разберете и обикнете ", сподели Меглена Кунева.
Голямата конференция в Берлин продължава с полемики за резултатите от присъединението на България към Европейски Съюз, за правосъдната промяна, за икономическите връзки сред Германия и България, за присъединяване на България в общата външна политика и сигурността, както и за българското европредседателство.
В Берлин се организира огромна политическа конференция под надпис "България 10 години след приемането в Европейски Съюз и в навечерието на европредседателството през 2018 година ". Тя е проведена взаимно от немското сдружение за Югоизточна Европа, фондация "Конрад Аденауер ", Германо-българския конгрес и Източния съвет на немската стопанска система. За първия ден от конференцията осведоми Александър Андреев:
Конференцията беше открита от двама политици, които имат сериозна тежест в Германия: социладемократа Гернот Ерлер, някогашен заместник-министър на външните работи, а в този момент ръководител на Германо-българския конгрес, и християндемократа Ханс-Герт Пьотеринг, някогашен ръководител на Европарламента и президент на фондация "Конрад Аденауер ". Говорейки за политическата обстановка в България, Гернот Ерлер изобретателно трансферира паралел към сегашната политическа рецесия в Берлин. В България се смениха три държавни управления, имаше и парламентарна рецесия през последните години, сподели той, само че сега ние като германци сякаш нямаме право да го вършим на въпрос. Ханс-Герт Пьотеринг пък недвусмислено похвали праволинейния проевропейски курс на сегашнато българско държавно управление на фона на противоположните трендове, които се следят в други страни от някогашния Варшавски контракт. Той сподели, че преди седмица е бил в София и е разискал с премиера Бойко Борисов бъдещото българско европредседателство. "Ключовата дума е доверие ", акцентира Пьотеринг, говорейки за европейската политика на България и нелеките въпроси, с които тя ще се сблъска по време на европредседателството.
България и Западните Балкани
По време на последвалата полемика бързо изкристализира една съществена тематика: европейската вероятност на Западните Блакани и ролята на България в това взаимно сближване. Пьотеринг напомни, че Европейският парламент е бил доста благосклонен към приемането на България и Румъния преди повече от 10 години, само че загатна, че единствено едната благоразположеност не е задоволителна, т.е. – че приемането на западните съседки на България би трябвало да се извърши при строго съблюдаване на критериите.
Участниците в полемиката бяха единомислещи по два въпроса. Първо - за България е добре страните от Западните Балкани да влязат релативно бързо в Европейски Съюз, въпреки че други страни-членки са надалеч по-скептични. И второ - България има ноу-хау за тези страни, познава ги географски, исторически, културно и манталитетно и може да бъде добър медиатор (макар и не решителен фактор) за тяхното присъединение.
Точно това акцентира и първият оратор на конференцията, заместник-министърът на външните работи Георги Георгиев. Той напомни също така, че българите са измежду европейците, даващи най-голяма поддръжка на Европейски Съюз, както и че страната им се намира на кръстопът на разнообразни европейски планове - енергийни, инфраструктурни и политически.
"Четете български писатели! "
По мотив европейската вероятност на Западните Балкани политологът Даниел Смилов напомни, че Европейски Съюз като "мека мощ " може да упражнява доста мощно въздействие върху кандидатките за участие и даде образец с България, която е постигнала най-големите си триумфи точно преди присъединението си към Европейски Съюз. А някогашната еврокомисарка и вицепремиер Меглена Кунева прикани към доближаване и кохезия в такива области като науката и образованието и прочувствено пледира за културен продан. "Трябва да четете българските писатели, да слушате българските оперни артисти и певици и да гледате българските филми, с цел да ни видите, чуете, разберете и обикнете ", сподели Меглена Кунева.
Голямата конференция в Берлин продължава с полемики за резултатите от присъединението на България към Европейски Съюз, за правосъдната промяна, за икономическите връзки сред Германия и България, за присъединяване на България в общата външна политика и сигурността, както и за българското европредседателство.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ