,fit(1920:897)&format=webp)
Заплатите трайно надскачат производителността – защо и как да го коригираме
България е измежду страните в Европейски Съюз с най-бързо растящи заплати през последните години, а от началото на десетилетието насам – и безспорен водач по растеж на номиналните разноски за труд.
Това е една от главните аргументи за бързото повишение на приходите и стандарта на живот, само че след 2022 година все по-видимо се откъсва от динамичността на продуктивността. Това разминаване слага под въпрос устойчивостта на сегашният ритъм на увеличение на заплатите и постанова промени в посока повишение на вложенията и усъвършенствания в образованието и уменията.
От началото на десетилетието насам Българя е абсолютният водач в Европейски Съюз по растеж на заплатите.
В интервала сред 2020 и 2025 година номиналните разноски за труд в страната са нарастнали със 71%, надалеч пред втората страна Румъния (64%) и третата Литва (62%); в противоположната страна на класацията има седем страни с под 20% растеж, което на фона на забележителната инфлация през интервала евентуално значи действителен спад на заплатите. Изпреварващият растеж на разноските за труд, комбиниран с високата претовареност и ниската безработица е главният фактор за скоростното покачване – с над 80% за десетилетие – на действителния приход и стандарта на живот в страната.
Този растеж обаче не е безусловно единствено добра вест. От 2022 година динамичността на разноските за труд трайно изпреварва подобренията в продуктивността на труда.
За да оцени размера на отделянето на двата основни знака един от различен, ИПИ преглежда два показателя, надлежно на разноските за труд и на добавената стойност на един нает – и двата с основа през 2010 година. През целия интервал до 2022 година двата показателя вървят редом, като първоначално продуктивността леко надскача разноските за труд, след 2015 година – противоположното, само че отстоянието не е доста.
След 2022 година обаче номиналните разноски за труд доста надскачат номиналната производителност; към 2025 година към този момент разноските са нарастнали със 163% по отношение на 2010 година, продуктивността – със 124%, което значи, че отстоянието е съвсем 40 пункта. Това слага под въпрос до каква степен е средносрочно устойчив сегашния растеж на заплатите, който последователно изпреварва икономическия пиедестал, който го зарежда. За да отговорим на този въпрос обаче би трябвало да разгледаме факторите зад растежа на заплатите.
Най-важната причина е структурата на пазара на труд.
Коефициентът на претовареност на 20-64-годишните доближава 77% през 2025 година, а във водещите стопански райони доближава и даже надвишава 80%. Същевременно предлагането на служащи е ниско (безработицата по Национален статистически институт при започване на 2026 година е 3,2%), а търсенето на служащи го надвишава доста, даже и на фона на увеличените потоци сезонни служащи от трети страни и позитивна чиста миграция. Тези условия постановат на работодателите да усилват заплатите даже и без насрещно покачване на продуктивността, с цел да могат да запазят актуалните си служащи и да не губят конкурентни позиции.
Не по-малко значение има ролята на държавната политика.
От една страна, обвързването на минималната заплата със междинната докара до скокообразно нарастване на заплатите точно на най-нископродуктивните служащи в българската стопанска система. От друга, въвеждането на автоматизирани механизми в забележителна част от обществения бранш докара до огромни растежи в редица ведомства, освен това във време на забавящи се стопански напредък и индустриално произвеждане.
Високата инфлация от 2022-2023 година също има известно влияние, защото работодателите бяха принудени да усилват заплатите на служащите си, с цел да запазят покупателната им дарба, даже и когато продуктивността им не нараства със същия ритъм. Това е подкрепено от една страна от самите нараснали цени, от друга – от спадове в маржовете на облага, където е належащо.
Настоящото разминаване сред заплати и продуктивност на труда наподобява преходно, само че има значителен риск от закъснение на темпа на повишение на стандарта на живот на работещите до момента в който продуктивността го „ настигне “. Такъв сюжет не е неминуем, стига да се вземат навременни ограничения за повишение на продуктивността на труда.
Това изисква, най-общо, две неща:
Влизането в еврозоната и по-дългият политически небосвод пред новото държавно управление – оттова на доверието в икономическата и регулаторната среда – основават условия за растеж на вложенията, само че не са задоволителни. Добавянето на нови тласъци за привличане на вложения, подобренията в работата на правосъдната система и децентрализацията работят точно в тази посока и би трябвало да са измежду първите цели на ръководещите.
Реформата в образованието е в застой към този момент десетилетие, което проличава и в резултатите в интернационалните проучвания, а най-важната тенденция е промяната на модела на финансиране към включване на оценка на качеството. При възрастните има потребност от спомагателни тласъци за присъединяване в образования и придобиване на нови, настоящи на търсенето умения.
Анализът е част от седмичния бюлетин на .
Това е една от главните аргументи за бързото повишение на приходите и стандарта на живот, само че след 2022 година все по-видимо се откъсва от динамичността на продуктивността. Това разминаване слага под въпрос устойчивостта на сегашният ритъм на увеличение на заплатите и постанова промени в посока повишение на вложенията и усъвършенствания в образованието и уменията.
От началото на десетилетието насам Българя е абсолютният водач в Европейски Съюз по растеж на заплатите.
В интервала сред 2020 и 2025 година номиналните разноски за труд в страната са нарастнали със 71%, надалеч пред втората страна Румъния (64%) и третата Литва (62%); в противоположната страна на класацията има седем страни с под 20% растеж, което на фона на забележителната инфлация през интервала евентуално значи действителен спад на заплатите. Изпреварващият растеж на разноските за труд, комбиниран с високата претовареност и ниската безработица е главният фактор за скоростното покачване – с над 80% за десетилетие – на действителния приход и стандарта на живот в страната.
Този растеж обаче не е безусловно единствено добра вест. От 2022 година динамичността на разноските за труд трайно изпреварва подобренията в продуктивността на труда.
За да оцени размера на отделянето на двата основни знака един от различен, ИПИ преглежда два показателя, надлежно на разноските за труд и на добавената стойност на един нает – и двата с основа през 2010 година. През целия интервал до 2022 година двата показателя вървят редом, като първоначално продуктивността леко надскача разноските за труд, след 2015 година – противоположното, само че отстоянието не е доста.
След 2022 година обаче номиналните разноски за труд доста надскачат номиналната производителност; към 2025 година към този момент разноските са нарастнали със 163% по отношение на 2010 година, продуктивността – със 124%, което значи, че отстоянието е съвсем 40 пункта. Това слага под въпрос до каква степен е средносрочно устойчив сегашния растеж на заплатите, който последователно изпреварва икономическия пиедестал, който го зарежда. За да отговорим на този въпрос обаче би трябвало да разгледаме факторите зад растежа на заплатите.
Най-важната причина е структурата на пазара на труд.
Коефициентът на претовареност на 20-64-годишните доближава 77% през 2025 година, а във водещите стопански райони доближава и даже надвишава 80%. Същевременно предлагането на служащи е ниско (безработицата по Национален статистически институт при започване на 2026 година е 3,2%), а търсенето на служащи го надвишава доста, даже и на фона на увеличените потоци сезонни служащи от трети страни и позитивна чиста миграция. Тези условия постановат на работодателите да усилват заплатите даже и без насрещно покачване на продуктивността, с цел да могат да запазят актуалните си служащи и да не губят конкурентни позиции.
Не по-малко значение има ролята на държавната политика.
От една страна, обвързването на минималната заплата със междинната докара до скокообразно нарастване на заплатите точно на най-нископродуктивните служащи в българската стопанска система. От друга, въвеждането на автоматизирани механизми в забележителна част от обществения бранш докара до огромни растежи в редица ведомства, освен това във време на забавящи се стопански напредък и индустриално произвеждане.
Високата инфлация от 2022-2023 година също има известно влияние, защото работодателите бяха принудени да усилват заплатите на служащите си, с цел да запазят покупателната им дарба, даже и когато продуктивността им не нараства със същия ритъм. Това е подкрепено от една страна от самите нараснали цени, от друга – от спадове в маржовете на облага, където е належащо.
Настоящото разминаване сред заплати и продуктивност на труда наподобява преходно, само че има значителен риск от закъснение на темпа на повишение на стандарта на живот на работещите до момента в който продуктивността го „ настигне “. Такъв сюжет не е неминуем, стига да се вземат навременни ограничения за повишение на продуктивността на труда.
Това изисква, най-общо, две неща:
Влизането в еврозоната и по-дългият политически небосвод пред новото държавно управление – оттова на доверието в икономическата и регулаторната среда – основават условия за растеж на вложенията, само че не са задоволителни. Добавянето на нови тласъци за привличане на вложения, подобренията в работата на правосъдната система и децентрализацията работят точно в тази посока и би трябвало да са измежду първите цели на ръководещите.
Реформата в образованието е в застой към този момент десетилетие, което проличава и в резултатите в интернационалните проучвания, а най-важната тенденция е промяната на модела на финансиране към включване на оценка на качеството. При възрастните има потребност от спомагателни тласъци за присъединяване в образования и придобиване на нови, настоящи на търсенето умения.
Анализът е част от седмичния бюлетин на .
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ