Евростат: България инвестира в наука под 1% от БВП |
България е измежду страните от Европейски Съюз с най-ниски разноски за научноизследователска и развойна активност по отношение на Брутният вътрешен продукт през 2019 година, демонстрират данните на Евростат.
Спрямо Брутният вътрешен продукт за предходната година страната ни е дала 0,85% за научна и развойна активност, това ни слага измежду осемте европейски страни, в които делът е под 1%.
За 2019 година страните членки на Европейски Съюз са похарчили над 306 млн. евро. Средно разноските за научна и развойна активност в страните членки са 2,19% от Брутният вътрешен продукт. През миналата година те доближават 2,18%, а 10 години по-рано са били 1,97%.
Най-малко пари по отношение на Брутният вътрешен продукт са дали Румъния - 0,48%, Малта - 0,61%, Кипър - 0,63%, Латвия - 0,64%, Ирландия - 0,78%, Словакия - 0,83%, България - 0,84% и Литва - 0,99%.
Челните места по най-голям интензитет на разноските за научна и развойна активност държат европейските страни Швеция - 3,39%, следвана от Австрия - 3,19% и Германия - 3,17%.
С малко под 3% от Брутният вътрешен продукт са страните Дания - 2,96%, Белгия - 2,89% и Финландия - 2,79%.
През 2018 година в международен мащаб разноските за научноизследователска и развойна активност от Брутният вътрешен продукт са много по-големи от тези на Европейски Съюз - Южна Корея - 4,52%, Япония - 3,28% и Съединени американски щати - 2,82%.
За последните 10 години интензивността на научноизследователска и развойна активност се е нараснала в 19 страни членки. Най-голям растеж има в Белгия от 2,00% от Брутният вътрешен продукт през 2009 година на 2,89% през 2019 година, което е +0,89 процентни пункта, следва Полша с +0,66 п.п., Чехия - +0,65 п.п. и Гърция - +0,64 п.п.
Интензитетът на научноизследователска и развойна активност понижава в шест страни членки, като максимален е спадът във Финландия с -0,94 п.п. и Ирландия с -0,83 п.п.
Без смяна остават разходите във Франция и Швеция.
Научноизследователската и развойна активност е главен мотор на нововъведенията, а разноските и интензивността на научноизследователската активност са два от основните индикатори, употребявани за мониторинг на науката и технологиите в международен мащаб.
Спрямо Брутният вътрешен продукт за предходната година страната ни е дала 0,85% за научна и развойна активност, това ни слага измежду осемте европейски страни, в които делът е под 1%.
За 2019 година страните членки на Европейски Съюз са похарчили над 306 млн. евро. Средно разноските за научна и развойна активност в страните членки са 2,19% от Брутният вътрешен продукт. През миналата година те доближават 2,18%, а 10 години по-рано са били 1,97%.
Най-малко пари по отношение на Брутният вътрешен продукт са дали Румъния - 0,48%, Малта - 0,61%, Кипър - 0,63%, Латвия - 0,64%, Ирландия - 0,78%, Словакия - 0,83%, България - 0,84% и Литва - 0,99%.
Челните места по най-голям интензитет на разноските за научна и развойна активност държат европейските страни Швеция - 3,39%, следвана от Австрия - 3,19% и Германия - 3,17%.
С малко под 3% от Брутният вътрешен продукт са страните Дания - 2,96%, Белгия - 2,89% и Финландия - 2,79%.
През 2018 година в международен мащаб разноските за научноизследователска и развойна активност от Брутният вътрешен продукт са много по-големи от тези на Европейски Съюз - Южна Корея - 4,52%, Япония - 3,28% и Съединени американски щати - 2,82%.
За последните 10 години интензивността на научноизследователска и развойна активност се е нараснала в 19 страни членки. Най-голям растеж има в Белгия от 2,00% от Брутният вътрешен продукт през 2009 година на 2,89% през 2019 година, което е +0,89 процентни пункта, следва Полша с +0,66 п.п., Чехия - +0,65 п.п. и Гърция - +0,64 п.п.
Интензитетът на научноизследователска и развойна активност понижава в шест страни членки, като максимален е спадът във Финландия с -0,94 п.п. и Ирландия с -0,83 п.п.
Без смяна остават разходите във Франция и Швеция.
Научноизследователската и развойна активност е главен мотор на нововъведенията, а разноските и интензивността на научноизследователската активност са два от основните индикатори, употребявани за мониторинг на науката и технологиите в международен мащаб.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ