България получи разрешение от ЕК да представи по-късно средносрочния си фискален план
България е измежду петте страни, получили от Европейската комисия (ЕК) пролонгация за представянето на националния си средносрочен фискално-структурен проект пред Европейска комисия.
Според новата рамка за икономическо ръководство на Европейския съюз (ЕС), която влезе в действие през април, всички страни членки са длъжни да изготвят средносрочен фискално-структурен проект за интервал от четири или пет години и да го показват до 20 септември 2024 година В проекта се съдържат фискалните задължения на страната, както и задължения за промени и вложения. Целта на проекта е да способства за поредно и последователно понижаване на дълга и поощряване на резистентен и приобщаващ напредък.
Комисията е завършила оценката си на 21 от 22-те показани досега проекти. Своите фискални стратегии за идващите четири-пет години не са показали към момента Австрия, Белгия, България, Германия и Литва. Европейска комисия обаче се е споразумяла с тях да ги дават по-късно.
За България, Белгия, Австрия и Литва отлаганията са били поискани заради идното образуване на държавно управление след последните избори, а Германия се бави заради идния в страната избор. От новите държавни управления се чака да показват проектите си допустимо най-скоро след встъпването си в служба.
По време на конференция при започване на октомври служебният финансов министър и вицепремиер Людмила Петкова разгласи, че съгласно нея решението кои промени и вложения би трябвало да бъдат включени в този средносрочен проект не би трябвало да се взема решение от длъжностен кабинет, тъй като той има кратковременен мандат и не следва да дефинира политиките за икономическото развиване на страната за идващите четири години. Тогава финансовият министър предложи или проектът да бъде направен от постоянно държавно управление, или предпочитаните области за развиване на страната да бъдат разисквани и решени от парламентарно показаните партии и обединения в Народното събрание.
За момента обаче нито един от тези два сюжета не се е осъществил. Въпреки че съгласно Закона за обществените финанси до края на октомври трябваше и държавният бюджет за 2025 година да бъде импортиран за разискване, това към момента не се е случило, защото новосформираното Народно заседание към момента не е проработило.
От показаните досега проекти тези на 20 страни дават отговор на условията на новата рамка – тези на Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Гърция, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. За проекта на Нидерландия Комисията е предложила Съветът да предложи проект за чистите разноски в сходство с техническата информация, предадена от Европейска комисия през юни. Средносрочният проект на Унгария към момента не е оценен.
Според новата рамка за икономическо ръководство на Европейския съюз (ЕС), която влезе в действие през април, всички страни членки са длъжни да изготвят средносрочен фискално-структурен проект за интервал от четири или пет години и да го показват до 20 септември 2024 година В проекта се съдържат фискалните задължения на страната, както и задължения за промени и вложения. Целта на проекта е да способства за поредно и последователно понижаване на дълга и поощряване на резистентен и приобщаващ напредък.
Комисията е завършила оценката си на 21 от 22-те показани досега проекти. Своите фискални стратегии за идващите четири-пет години не са показали към момента Австрия, Белгия, България, Германия и Литва. Европейска комисия обаче се е споразумяла с тях да ги дават по-късно.
За България, Белгия, Австрия и Литва отлаганията са били поискани заради идното образуване на държавно управление след последните избори, а Германия се бави заради идния в страната избор. От новите държавни управления се чака да показват проектите си допустимо най-скоро след встъпването си в служба.
По време на конференция при започване на октомври служебният финансов министър и вицепремиер Людмила Петкова разгласи, че съгласно нея решението кои промени и вложения би трябвало да бъдат включени в този средносрочен проект не би трябвало да се взема решение от длъжностен кабинет, тъй като той има кратковременен мандат и не следва да дефинира политиките за икономическото развиване на страната за идващите четири години. Тогава финансовият министър предложи или проектът да бъде направен от постоянно държавно управление, или предпочитаните области за развиване на страната да бъдат разисквани и решени от парламентарно показаните партии и обединения в Народното събрание.
За момента обаче нито един от тези два сюжета не се е осъществил. Въпреки че съгласно Закона за обществените финанси до края на октомври трябваше и държавният бюджет за 2025 година да бъде импортиран за разискване, това към момента не се е случило, защото новосформираното Народно заседание към момента не е проработило.
От показаните досега проекти тези на 20 страни дават отговор на условията на новата рамка – тези на Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Гърция, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. За проекта на Нидерландия Комисията е предложила Съветът да предложи проект за чистите разноски в сходство с техническата информация, предадена от Европейска комисия през юни. Средносрочният проект на Унгария към момента не е оценен.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ