България е сред малкото членове на ЕС, които не получиха

...
България е сред малкото членове на ЕС, които не получиха
Коментари Харесай

Пари от Брюксел – най-рано през есента

България е измежду дребното членове на Европейски Съюз, които не получиха средства през 2021 година, с цел да подкрепят своите бизнеси. Като се има поради, че за следващ път входирането на Плана за възобновяване и резистентност в Европейска комисия се бави, най-вероятно няма да получим пари до есента. Това е най-голямата загуба. Средствата ще дойдат в цялостния им размер, само че не е ясно по кое време. Практически, българският бизнес ще премине през цялата рецесия, без да може да се възползва от европарите.

Това твърди българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел.

За специалистите и сътрудниците в Брюксел е мъчно да схванат за какво един съвсем приключен проект, какъвто бе оставен през месец април м.г. от държавното управление ГЕРБ беше хвърлен в кошчето за отпадък и преправен радикално небрежно, споделя тя. Желанието за смяна непременно без задълбочени разбори и цялостна тактика за този огромен запас докара до оценката на Европейската комисия от 43 страници с общо 270 забележки. Дано идната версия, която трябваше да бъде входирана в средата на януари, само че още веднъж се бави, да е качествено по-добра и най-накрая жизненоважните вложения доближат до стопанската система ни още тази година.

Какви пари може да чака България от Бюджета на Европейски Съюз за 2022 година?

За страдание не доста, сподели Майдел. Политическият безпорядък през 2021 година и служебните държавни управления забавиха съществено процесите по договаряне на средства. А това е още по-неприятно, като се има поради, че финансовите потоци от Европейски Съюз през идващите години ще са рекордно огромни. Причината е, че поради пандемията, паралелно с Многогодишната финансова рамка 2021-2027 Европейски Съюз контракти невиждан пакет за възобновяване на стопанската система, като парите по него ще се употребяват до 2025 година.

За България по седемгодишния бюджет са планувани 16.7 милиарда евро, а по линия на Плана за възобновяване и резистентност – 12.4 милиарда евро, от които 9.2 милиарда евро са безплатни.

Тук идва и казусът – неналичието на утвърден План, за което говорихме, се отразява в закъснение на договарянето с Европейска комисия на оперативните стратегии. Първо се фиксира рамково съглашение за целия интервал, а по-късно обособени стратегии, предпочитани оси и средства по години.

Всичко това значи, че свежи европейски пари може да чакаме вероятно в края на 2022 година, и то в случай че държавното управление проработи на бързи обороти по тематиката. Забавянето за мен е симптом на неверна приоритизация, счита Майдел.

Без значение кои браншове актуалният кабинет намира за най-важни, не може да си позволим да бавим ресурса от Европа, тъй като той е най-надеждният външен финансов тласък за стопанската система, който може да доближи над 5% от годишния Брутният вътрешен продукт. Вариантите от тук насетне са два: да увеличим външния дълг, с цел да набавим тези средства, или просто страната да влага с доста по-слаби темпове от предходни години, споделя Майдел, която е член на две комисии в Европарламента - по индустрия и енергетика и по стопански и парични въпроси.

От октомври 2021 година Комисията подтиква държавните управления да употребяват директни финансови добавки за бизнеса, данъчни облекчения, държавна помощ за огромните. Все неща, които актуалният ни кабинет завърши като ограничения едвам в последните няколко дни. Това закъснение от 3 месеца може да се окаже пагубно за доста предприятия, предизвестява евродепутатът.
Източник: banker.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР