22 000 лв. лева гонят заплатите в бордовете на държавните фирми
България е измежду водачите по високи заплати при редовите членове на бордове
Заплите в бордовете на държавните компании гонят нови рекордни равнища.
С вероятно нарастване на минималната работна заплата на 1213 лева от 1 януари максималната заплата на изпълнителните шефове на държавните сдружения към този момент ще приближи 22 000 лева, показва информация Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
По данни от Агенцията за обществените предприятия и надзор (АППК), в България има над 230 обществени предприятия – това включва държавни сдружения, търговски предприятия с над 50 % държавно присъединяване и държавни предприятия без комерсиална регистрация (като горски стопанства).
Заплатите на изпълнителните шефове се пресмята по формула според от серия индикатори, като има горна граница - не може да надвишава 18-кратния размер на минималната работна заплата.
При минимална заплата от 1077 лева за 2025 година максимумът беше 19 386, с упования растеж на МРЗ до 1213 лева лимитът скача на 21 834 лева.
Ще скочат и заплатите на редовите членове на бордовете. Лимитът при тях е 6 минимални работни заплати или хонорари до 7278 лева от 2026 г.
И без този растеж България е измежду водачите по високи заплати при редовите членове на бордове. По този индикатор напряко изглеждаме парадоксално.
През 2022 година Организацията за икономическо сътрудничество и раз разгласява специфичен отчет за моделите за пресмятане на възнагражденията и достигнатите нива при изпълнителни шефове и управителни и надзорни препоръки в държавните сдружения в 36 страни.
От общо 22 страни, дали данни, страната ни се оказа в челната петица по високи годишни заплати на елементарните членове на бордовете с достигнато равнище от 125 % по отношение на междинните годишни заплати в страната.
Освен че взимат високи хонорари по отношение на междинните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните компании у нас са измежду дребното, които имат право на бонуси според от резултатите. Това са по този начин наречените тантиеми, които се дават при повишаване на облагата и липса на непокрити загуби или просрочени отговорности. Само в 6 от 36 страни е планувано такова в допълнение стимулиране, като в групата с изключение на България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия.
Общото е едно: в бордовете вземат участие по няколко души, които получават солидни хонорари, само че не носят действителна отговорност. Ако едно дружество банкрутира, закъснява със заплати или източва обществени средства, никой от тези бордове не излиза пред обществото да изясни какво е направил, с цел да го предотврати.
Да вземем за образец Министерството на превоза. Под него стоят „ Холдинг БДЖ “ ЕАД, „ БДЖ – Пътнически транспорти “, „ БДЖ – Товарни транспорти “, „ Летище София “, „ Летище Пловдив “, „ Летище Горна Оряховица “ и още няколко предприятия.
Всяко от тях има собствен изпълнителен шеф, който би трябвало да ръководи оперативно. Но към него – ръб от 3 до 5 членове, които сякаш би трябвало да задават стратегическа посока.
В действителността тези бордове постоянно заседават официално, един път месечно, а решенията им се свеждат до сключване на документи, готови от администрацията.
Министерството на стопанската система и промишлеността е различен образец за „ подем на груповото ръководство “.
Под негов надзор са „ Държавна консолидационна компания “, „ Национална компания Индустриални зони “, „ Ел Би Булгарикум “, „ София Тех Парк “ и десетки други сдружения.
Почти всяко от тях има ръб от 3 до 5 души, назначавани политически, а не професионално.
Дори в опазването на здравето, където публичният интерес е директен, моделът е същият. Болниците, подчинени на Министерството на здравеопазването, имат шеф, който дава отговор за лекуването и личния състав, и ръб, който по документи управлява. Но когато лечебното заведение натрупа задължения, контролът изчезва. Никой не изяснява за какво болничното заведение е във финансов колапс – а бордовете остават същите или просто се заменят с нови.
Ето ви съответен образец. УМБАЛ Бургас има изпълнителен шеф, на който оказват помощ трима зам.-директори. Те са изцяло задоволителни, с цел да ръководят болничното заведение. Но, с изключение на тях, съществува ръб от още трима души с големи за бургаския стандарт заплати. И никой в града не знае имената им, нито с какво и дали въобще се занимават с нещо.
Освен че следи равнището на възнаграждение, Организацията за икономическо сътрудничество и раз има доста съществени условия към обосноваването на потребността от битие на държавна благосъстоятелност, гарантирането на разпоредбите за почтена конкуренция и правната форма, под която държавните компании да действат. Организацията е кардинално срещу основаването на специфични правни форми за битие на държавните предприятия и предлага придържането към общото корпоративно право, както и превръщане на основаните със специфични закони предприятия в елементарни търговски сдружения, при положение, че извършват най-вече комерсиална активност или в административни структури, в случай че преследват по-скоро обществени цели.
В осъществяване на тази политика в България от 2022 година се пробва да одобри стратегия за превръщане на държавните предприятия, основани със специфични закони, и не съумява.
В този лист попадат общо 16 държавни предприятия, измежду които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се афишират в неплатежоспособност, за част от тях съществуват експлицитни забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не правят комерсиална активност за облага. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски сдружения.
Последно направеният за задачата разбор за превръщане бе обновен преди броени дни от държавното управление Желязков. В документ с голям размер - близо 380 страници, държавното управление изясни по какъв начин не вижда нужда да преобразува огромната част от предприятията без значение от мнението на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Кабинетът упорства, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други страни, в които държавните компании съществуват по силата на специфични закони.
Със сигурност Организацията за икономическо сътрудничество и раз има своите учредения да спори по тази тематика, като следва да забележим какво действително ще се случи, само че по този начин или другояче дребна част от държавните предприятия въпреки всичко ще се преобразуват. Ако се съди по детайлните разбори за всяко едно от тях, ситуацията при някои напряко е трагично.
В последните години на политическа рецесия конкурсното начало при избор на част от членовете на бордовете е заслон, зад който продължава да тече лудо политическо кадруване. Тук могат да се дадат десетки образци, ще се ограничим единствено с един - от доклада на “Държавната консолидационна компания ” за 2024-а година, като компанията е предпочетена поради даването на информацията в елементарен за прилагане, спретнат ред. В рамките на една отчетна година - 2024 година, ДКК е била ръководена от общо 5 изпълнителни шефове.
От степента на съблюдаване на правилата на отговорно бизнес държание не е изключително предостатъчно и Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Оттам чакат държавните предприятия да стартират да рапортуват по въпроса на Агенцията за обществените предприятия и надзор, а надзорните препоръки да засилят контрола при оценката на риска за съблюдаване на тези правила.
Заплите в бордовете на държавните компании гонят нови рекордни равнища.
С вероятно нарастване на минималната работна заплата на 1213 лева от 1 януари максималната заплата на изпълнителните шефове на държавните сдружения към този момент ще приближи 22 000 лева, показва информация Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
По данни от Агенцията за обществените предприятия и надзор (АППК), в България има над 230 обществени предприятия – това включва държавни сдружения, търговски предприятия с над 50 % държавно присъединяване и държавни предприятия без комерсиална регистрация (като горски стопанства).
Заплатите на изпълнителните шефове се пресмята по формула според от серия индикатори, като има горна граница - не може да надвишава 18-кратния размер на минималната работна заплата.
При минимална заплата от 1077 лева за 2025 година максимумът беше 19 386, с упования растеж на МРЗ до 1213 лева лимитът скача на 21 834 лева.
Ще скочат и заплатите на редовите членове на бордовете. Лимитът при тях е 6 минимални работни заплати или хонорари до 7278 лева от 2026 г.
И без този растеж България е измежду водачите по високи заплати при редовите членове на бордове. По този индикатор напряко изглеждаме парадоксално.
През 2022 година Организацията за икономическо сътрудничество и раз разгласява специфичен отчет за моделите за пресмятане на възнагражденията и достигнатите нива при изпълнителни шефове и управителни и надзорни препоръки в държавните сдружения в 36 страни.
От общо 22 страни, дали данни, страната ни се оказа в челната петица по високи годишни заплати на елементарните членове на бордовете с достигнато равнище от 125 % по отношение на междинните годишни заплати в страната.
Освен че взимат високи хонорари по отношение на междинните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните компании у нас са измежду дребното, които имат право на бонуси според от резултатите. Това са по този начин наречените тантиеми, които се дават при повишаване на облагата и липса на непокрити загуби или просрочени отговорности. Само в 6 от 36 страни е планувано такова в допълнение стимулиране, като в групата с изключение на България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия.
Общото е едно: в бордовете вземат участие по няколко души, които получават солидни хонорари, само че не носят действителна отговорност. Ако едно дружество банкрутира, закъснява със заплати или източва обществени средства, никой от тези бордове не излиза пред обществото да изясни какво е направил, с цел да го предотврати.
Да вземем за образец Министерството на превоза. Под него стоят „ Холдинг БДЖ “ ЕАД, „ БДЖ – Пътнически транспорти “, „ БДЖ – Товарни транспорти “, „ Летище София “, „ Летище Пловдив “, „ Летище Горна Оряховица “ и още няколко предприятия.
Всяко от тях има собствен изпълнителен шеф, който би трябвало да ръководи оперативно. Но към него – ръб от 3 до 5 членове, които сякаш би трябвало да задават стратегическа посока.
В действителността тези бордове постоянно заседават официално, един път месечно, а решенията им се свеждат до сключване на документи, готови от администрацията.
Министерството на стопанската система и промишлеността е различен образец за „ подем на груповото ръководство “.
Под негов надзор са „ Държавна консолидационна компания “, „ Национална компания Индустриални зони “, „ Ел Би Булгарикум “, „ София Тех Парк “ и десетки други сдружения.
Почти всяко от тях има ръб от 3 до 5 души, назначавани политически, а не професионално.
Дори в опазването на здравето, където публичният интерес е директен, моделът е същият. Болниците, подчинени на Министерството на здравеопазването, имат шеф, който дава отговор за лекуването и личния състав, и ръб, който по документи управлява. Но когато лечебното заведение натрупа задължения, контролът изчезва. Никой не изяснява за какво болничното заведение е във финансов колапс – а бордовете остават същите или просто се заменят с нови.
Ето ви съответен образец. УМБАЛ Бургас има изпълнителен шеф, на който оказват помощ трима зам.-директори. Те са изцяло задоволителни, с цел да ръководят болничното заведение. Но, с изключение на тях, съществува ръб от още трима души с големи за бургаския стандарт заплати. И никой в града не знае имената им, нито с какво и дали въобще се занимават с нещо.
Освен че следи равнището на възнаграждение, Организацията за икономическо сътрудничество и раз има доста съществени условия към обосноваването на потребността от битие на държавна благосъстоятелност, гарантирането на разпоредбите за почтена конкуренция и правната форма, под която държавните компании да действат. Организацията е кардинално срещу основаването на специфични правни форми за битие на държавните предприятия и предлага придържането към общото корпоративно право, както и превръщане на основаните със специфични закони предприятия в елементарни търговски сдружения, при положение, че извършват най-вече комерсиална активност или в административни структури, в случай че преследват по-скоро обществени цели.
В осъществяване на тази политика в България от 2022 година се пробва да одобри стратегия за превръщане на държавните предприятия, основани със специфични закони, и не съумява.
В този лист попадат общо 16 държавни предприятия, измежду които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се афишират в неплатежоспособност, за част от тях съществуват експлицитни забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не правят комерсиална активност за облага. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски сдружения.
Последно направеният за задачата разбор за превръщане бе обновен преди броени дни от държавното управление Желязков. В документ с голям размер - близо 380 страници, държавното управление изясни по какъв начин не вижда нужда да преобразува огромната част от предприятията без значение от мнението на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Кабинетът упорства, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други страни, в които държавните компании съществуват по силата на специфични закони.
Със сигурност Организацията за икономическо сътрудничество и раз има своите учредения да спори по тази тематика, като следва да забележим какво действително ще се случи, само че по този начин или другояче дребна част от държавните предприятия въпреки всичко ще се преобразуват. Ако се съди по детайлните разбори за всяко едно от тях, ситуацията при някои напряко е трагично.
В последните години на политическа рецесия конкурсното начало при избор на част от членовете на бордовете е заслон, зад който продължава да тече лудо политическо кадруване. Тук могат да се дадат десетки образци, ще се ограничим единствено с един - от доклада на “Държавната консолидационна компания ” за 2024-а година, като компанията е предпочетена поради даването на информацията в елементарен за прилагане, спретнат ред. В рамките на една отчетна година - 2024 година, ДКК е била ръководена от общо 5 изпълнителни шефове.
От степента на съблюдаване на правилата на отговорно бизнес държание не е изключително предостатъчно и Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Оттам чакат държавните предприятия да стартират да рапортуват по въпроса на Агенцията за обществените предприятия и надзор, а надзорните препоръки да засилят контрола при оценката на риска за съблюдаване на тези правила.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ