България сред първите три страни с най-нисък стандарт на живот в ЕС
България е измежду страните в Европейския съюз с най-ниско фактическо самостоятелно ползване на човек от популацията през 2024 година Това демонстрират най-новите данни на Националния статистически институт (НСИ) за предходната година.
Показателят, който мери какво действително могат да си разрешат семействата - храна, услуги, опазване на здравето, обучение и други съществени разноски - е с 27% под междинното равнище за Европейски Съюз.
Същото равнище е регистрирано и за Унгария, а най-ниски стойности има Латвия - 28% под междинното за Европейски Съюз. За съпоставяне, през 2023 година България и Унгария са били даже още по-назад - с 30% под междинното европейско ниво, което значи леко усъвършенстване през 2024 година, само че без смяна в общата позиция на страната.
Фактическото самостоятелно ползване, изчислено в стандарти на покупателната дарба, е по-добър индикатор за виталния стандарт от приходите или заплатите, тъй като демонстрира какво хората действително употребяват, а не просто какъв брой печелят. Данните ясно демонстрират, че
българските семейства остават измежду най-ограничените в Европейски Съюз във връзка с опциите си за ползване.
Разликите сред страните членки на Европейски Съюз остават обилни. Най-добре се показва Люксембург, където потреблението е 46% над междинното, следван от Нидерландия (20%) и Германия (19%). Общо 10 страни в Европейски Съюз са над междинното ниво.
Подобна картина се следи и при брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от популацията, който мери икономическата интензивност. И тук България е на последно място в Европейски Съюз - с 66% от междинното европейско ниво за 2024 година Следват Латвия с 68% и Гърция с 69%.
В другия завършек на класацията още веднъж е Люксембург, чийто Брутният вътрешен продукт на човек е 245% от междинното за Европейски Съюз, пред Ирландия (221%) и Нидерландия (134%).
Показателят, който мери какво действително могат да си разрешат семействата - храна, услуги, опазване на здравето, обучение и други съществени разноски - е с 27% под междинното равнище за Европейски Съюз.
Същото равнище е регистрирано и за Унгария, а най-ниски стойности има Латвия - 28% под междинното за Европейски Съюз. За съпоставяне, през 2023 година България и Унгария са били даже още по-назад - с 30% под междинното европейско ниво, което значи леко усъвършенстване през 2024 година, само че без смяна в общата позиция на страната.
Фактическото самостоятелно ползване, изчислено в стандарти на покупателната дарба, е по-добър индикатор за виталния стандарт от приходите или заплатите, тъй като демонстрира какво хората действително употребяват, а не просто какъв брой печелят. Данните ясно демонстрират, че
българските семейства остават измежду най-ограничените в Европейски Съюз във връзка с опциите си за ползване.
Разликите сред страните членки на Европейски Съюз остават обилни. Най-добре се показва Люксембург, където потреблението е 46% над междинното, следван от Нидерландия (20%) и Германия (19%). Общо 10 страни в Европейски Съюз са над междинното ниво.
Подобна картина се следи и при брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от популацията, който мери икономическата интензивност. И тук България е на последно място в Европейски Съюз - с 66% от междинното европейско ниво за 2024 година Следват Латвия с 68% и Гърция с 69%.
В другия завършек на класацията още веднъж е Люксембург, чийто Брутният вътрешен продукт на човек е 245% от междинното за Европейски Съюз, пред Ирландия (221%) и Нидерландия (134%).
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ