България отказа да подкрепи трибунал срещу Путин
България е измежду четирите страни от Европейския съюз, които не поддържаха учредяването на специфичен арбитражен съд за гонене на Владимир Путин.
Институцията ще бъде основана в Хага, а съглашението за нея беше публично признато на 15 май от 36 страни на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа, заяви „ Евронюз “.
Решението на София идва макар предходни поръчки, че страната поддържа основаването на специфичен интернационален арбитражен съд. Останалите страни от Европейски Съюз, които отхвърлиха да се причислят към резолюцията, са Унгария, Словакия и Малта. Будапеща и Братислава постоянно се опълчват на ограниченията против Москва, като неотдавна още веднъж блокираха финансирането за военна помощ за Киев.
Новият профилиран арбитражен съд ще проверява съответно закононарушението експанзия против Украйна. Съюзниците в Европейски Съюз авансово утвърдиха основаването на съда, а в този момент министрите на Съвета на Европа утвърдиха управителния му комитет. Органът ще избира съдиите и прокурорите и ще управлява годишния бюджет.
Украинският външен министър Андрий Сибиха дефинира подписването на документа като повратна точка в търсенето на отговорност. Той разяснява, че малко на брой са вярвали в реализирането на тази стъпка, и добави:
„ Путин постоянно е желал да остане в историята. Този арбитражен съд ще му помогне да реализира това, като остане като нарушител “.
Целта на новата институция е да преодолее рестриктивните мерки на Международния углавен съд, който не може да съди страни отвън Римския статут, каквато е Русия. Фокусът на обвиняванията ще падне върху политическото и военното управление в Москва.
Действащият президент Владимир Путин, министър председателят и външният министър са предпазени от задочни процеси, до момента в който заемат своите постове. Обвинения могат да им бъдат повдигнати, само че делата ще останат замразени до отстраняването им от власт. Съдът обаче може да води процеси против висши военни като началника на генералния щаб Валерий Герасимов и секретаря на Съвета за сигурност Сергей Шойгу. Предвиждат се тежки санкции, в това число пожизнен затвор и конфискация на имущество.
Финансирането на институцията провокира въпроси поради неналичието на интензивно присъединяване от страна на Съединени американски щати, откакто администрацията на Доналд Тръмп неотдавна наложи наказания против интернационалното правораздаване. Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе прикани страните бързо да обезпечат нужните средства. Върховният представител на Европейски Съюз Кая Калас добави, че дълготраен мир в Украйна е неосъществим, в случай че Русия не поеме отговорност за дейностите си.
