Епидемиологът д-р Петър Марков: От 3 седмици стоим в едно безкрайно ”плато”
България е с карантинни ограничения към този момент повече от месец и половина – от малко преди средата на Март. Това е към този момент доста дълго време. Гледайки графиката на смъртните случаи, може да се каже че на нея нищо изключително не се случва. На графиката се вижда че от 3 седмици стоим в едно безпределно ”плато ”. Според гледната точка тези данни могат да бъдат забелязани като добра вест или като проблем.
Липсата на повишаване на броят на смъртните случаи е белег че ограниченията са постигнали най-важното – прекъсването на бързия напредък и попречване на голям брой случаи, и това е добратата вест. Но положителната вест е със остаряла дата – това се е случило още преди близо месец – към 5ти април – две до три седмици след въвеждането на карантинните ограничения у нас. В същото време, броят на смъртните случаи към този момент цялостен месец окакто е стигнал в стадий на плато не спада, и това е проблем. Изглежда че на карантинните ограничения, такива какви то са на процедура през последния месец някак си с малко не им доближават силите с цел да доведат до стабилно понижаване на броя на доказаните инфекции и изключително на броя на умрелите от COVID-19.
Като предписание, в случай че наложените ограничения водят до задоволителна степен на обществено разграничаване, и в случай че те се спaзват, то към 3 до 4 седмици след налагането им се стига то пик на заболеваемостта и смъртността и по-късно броят на случаите стартира да пада. В този период няма нищо магическо, просто епидемиологичните параметри на този вирус са такива и диктуват такова държание на броя на случите в такива периоди. Това се случи в Италия, случи се в Испания, случи се във Франция и от ден на ден се случва на доста други места в Европа.
Графика: https://www.worldometers.info/coronavirus/country/bulgaria/
Защо в България не се случва?
За това има две вероятни аргументи: или (а) карантинните ограниченията не водят до достатъчното равнище на обществено разграничаване с цел да извърнат повишаването в спад, или (б) тези ограничения не се съблюдават достъчно необятно и в нужната степен заради липса на разбиране у хората за смисъла и значимостта им, заради не добре основани условия за спазвато им и заради непълен надзор.
Въпреки че България беше една от първите страни в Европа, които вкараха ограничения за соиално разграничаване, тези ограничения не бяха от най-строгите. Най-важното – стоенето вкъщи бе оставено на съзнанието на хората и не беше наложително. В същото време има индикации че, изключително при хубаво време доста хора са на открито по улиците и публичните пространства и не се следят тези пусти улици присъщи за градовете на Италия и Франция, където ограниченията дават резултат. Отделно, наподобява че за Великденските празници възбраната за пътешестване сред градовете не е била налагана доста строго от управляващите и това основава подозрения за контола на ограниченията като се изключи че демотивира хората които ги съблюдават.
Гореспоменатите страни и доста други в Европа към този момент имат проект за деликатно деескалиране на карантинните си ограничения. От една страна в българия заболеваемостта и смъртността от COVID-19 и сега е една от най-ниските в европа. Т.е. би могло да се спекулира че в някакъв смисъл във връзка с броя инфектирани и смъртни случаи на глава от популацията може да се каже че разхлабване на ограниченията у нас е доста по-оправдано в сравнение с в Италия или Испания да речем, където въпросните индикатори и след седмици на понижаване отново са многократно по-високи от тези у нас. В същото време макар високите аболютни стойности на заболеваемост и смъртност, и в трите упоменати страни посоката на придвижването им е устойчиво надолу и по двата индикатора.
При нас не е. Смъртността стои в сходни равнища от седмици. Не понижава (по-високите равнища на доказаните случаи от последните дни за в този момент ги тълкувам като резултат на забележителното повишено тестване, само че не можем да сме сигурни че и това е така).
И по този начин, ние можем ли да да стартираме да деескалираме нашите карантинни ограничения? За да си отговорим на този въпрос, първо би трябвало да си отговорим на различен: Каква е в действителност задачата на карантинните ограничения? Първата им и най-важна цел, както доста пъти към този момент е обяснявано е да се спре експоненциалното повишаване на случаите с цел да се предотврати цялостно претоварване на боничната система със съпътстваща висока добавъчна смъртност. До тук тази цел беше реализирана и това е доста значимо и е мотив за хвалба към щаба и държавното управление. Но, както споделих, това е достижение от преди цялостен месец. От тогава насам към този момент имаме друга най-важна цел. Това е да се смъкна броя на зараждащите случаи до толкоз ниски равнища, щото да е на практика допустимо да се търсят техните контактни и всички те да се тестват, изолират и карантинират. При стотици и хиляди доказани случаи дневно това е на практика невероятно, само че при единици или десетки случаи дневно е допустимо и релативно на ниска цена. Това е задачата – да сведем заразяванията до такива ниски равнища. Ако сме постигнали това, значи е време да разхлабваме ограниченията. Ако не сме, то разхлабване на ограниченията би било неустойчиво и би рискувало назад повишаване на случаите и умрелите с следваща нужда карантинни ограничения още веднъж да бъдат върнати с по-голяма мощ.
И тук обаче идва другият аспект, който прави обстановката сложна и казуса към който се приближаваме с огромна мощ. Хората към този момент се уморяват. Икономиката търпи вреди, хоратя губят работата си, прихода си, търпението и мотивацията си да следват рестриктивните мерки. Енергията в обществото те да се съблюдават лека бавно стартира да се изчерпва и всичко това не може да продължи дълго. Поведенческите науки споделят че не можеш да променяш живота на хората прекалено много, за прекомерно дълго. Или едното или другото, само че не и двете. В същото време задачата на ограниченията не се реализира. Броят на случаите не е редуциран до ниски и управляеми равнища. Часовникът тиктака – не в наша изгода. Получава се по този начин, че губим преимуществото което ни даде ранния старт на ограниченията.
Правителството към този момент е изправено пред мъчно решение. Има все по-силни упования за освобождение от рестриктивните мерки само че в това време такива стъпки в този момент биха довели до растеж на случаите, което от своя страна ще ни принуди да се върнем към прецизни ограничавания.
Независимо от сложната обстановка, аз считам че към момента имаме добър късмет равнището на предаване на инфекцията да се овладее. Всъщност обстоятелството че подържаме устойчиво плато и броят на смъртните случаи не върви нагоре демонстрира че евентуално ни е належащо малко. Включително доста е допустимо да свърши работа и просто стрикното налагане на съществуващите ограничения посредством уточнения, насърчаване, улеснение на спазването им и наказания при нарушавания. Но в действителност това не е толкоз просто колкото звучи. Успешното налагане на каквито и да било ограничения, разпореждания и закони е доста по-трудно от формулирането и оповестяването им. И дявлоът е в детайла – с цел да е ефикасна би трябвало всяка една съответна мярка да бъде премислена във всичките и дребни на практика детайлности от най-високото до най ниското равнище. Освен всичко друго, с цел да успеем, ще е необходим явен и добре премислен проект, ефикасна, мотивираща и пораждаща доверие връзка към жителите, която ясно да им изясни каква е задачата, какви са стъпките, които ще ни заведат до тази цел и и какъв брой бързо това ще се случи.
Д-р Петър Марков, Facebook
Липсата на повишаване на броят на смъртните случаи е белег че ограниченията са постигнали най-важното – прекъсването на бързия напредък и попречване на голям брой случаи, и това е добратата вест. Но положителната вест е със остаряла дата – това се е случило още преди близо месец – към 5ти април – две до три седмици след въвеждането на карантинните ограничения у нас. В същото време, броят на смъртните случаи към този момент цялостен месец окакто е стигнал в стадий на плато не спада, и това е проблем. Изглежда че на карантинните ограничения, такива какви то са на процедура през последния месец някак си с малко не им доближават силите с цел да доведат до стабилно понижаване на броя на доказаните инфекции и изключително на броя на умрелите от COVID-19.
Като предписание, в случай че наложените ограничения водят до задоволителна степен на обществено разграничаване, и в случай че те се спaзват, то към 3 до 4 седмици след налагането им се стига то пик на заболеваемостта и смъртността и по-късно броят на случаите стартира да пада. В този период няма нищо магическо, просто епидемиологичните параметри на този вирус са такива и диктуват такова държание на броя на случите в такива периоди. Това се случи в Италия, случи се в Испания, случи се във Франция и от ден на ден се случва на доста други места в Европа.
Графика: https://www.worldometers.info/coronavirus/country/bulgaria/
Защо в България не се случва?
За това има две вероятни аргументи: или (а) карантинните ограниченията не водят до достатъчното равнище на обществено разграничаване с цел да извърнат повишаването в спад, или (б) тези ограничения не се съблюдават достъчно необятно и в нужната степен заради липса на разбиране у хората за смисъла и значимостта им, заради не добре основани условия за спазвато им и заради непълен надзор.
Въпреки че България беше една от първите страни в Европа, които вкараха ограничения за соиално разграничаване, тези ограничения не бяха от най-строгите. Най-важното – стоенето вкъщи бе оставено на съзнанието на хората и не беше наложително. В същото време има индикации че, изключително при хубаво време доста хора са на открито по улиците и публичните пространства и не се следят тези пусти улици присъщи за градовете на Италия и Франция, където ограниченията дават резултат. Отделно, наподобява че за Великденските празници възбраната за пътешестване сред градовете не е била налагана доста строго от управляващите и това основава подозрения за контола на ограниченията като се изключи че демотивира хората които ги съблюдават.
Гореспоменатите страни и доста други в Европа към този момент имат проект за деликатно деескалиране на карантинните си ограничения. От една страна в българия заболеваемостта и смъртността от COVID-19 и сега е една от най-ниските в европа. Т.е. би могло да се спекулира че в някакъв смисъл във връзка с броя инфектирани и смъртни случаи на глава от популацията може да се каже че разхлабване на ограниченията у нас е доста по-оправдано в сравнение с в Италия или Испания да речем, където въпросните индикатори и след седмици на понижаване отново са многократно по-високи от тези у нас. В същото време макар високите аболютни стойности на заболеваемост и смъртност, и в трите упоменати страни посоката на придвижването им е устойчиво надолу и по двата индикатора.
При нас не е. Смъртността стои в сходни равнища от седмици. Не понижава (по-високите равнища на доказаните случаи от последните дни за в този момент ги тълкувам като резултат на забележителното повишено тестване, само че не можем да сме сигурни че и това е така).
И по този начин, ние можем ли да да стартираме да деескалираме нашите карантинни ограничения? За да си отговорим на този въпрос, първо би трябвало да си отговорим на различен: Каква е в действителност задачата на карантинните ограничения? Първата им и най-важна цел, както доста пъти към този момент е обяснявано е да се спре експоненциалното повишаване на случаите с цел да се предотврати цялостно претоварване на боничната система със съпътстваща висока добавъчна смъртност. До тук тази цел беше реализирана и това е доста значимо и е мотив за хвалба към щаба и държавното управление. Но, както споделих, това е достижение от преди цялостен месец. От тогава насам към този момент имаме друга най-важна цел. Това е да се смъкна броя на зараждащите случаи до толкоз ниски равнища, щото да е на практика допустимо да се търсят техните контактни и всички те да се тестват, изолират и карантинират. При стотици и хиляди доказани случаи дневно това е на практика невероятно, само че при единици или десетки случаи дневно е допустимо и релативно на ниска цена. Това е задачата – да сведем заразяванията до такива ниски равнища. Ако сме постигнали това, значи е време да разхлабваме ограниченията. Ако не сме, то разхлабване на ограниченията би било неустойчиво и би рискувало назад повишаване на случаите и умрелите с следваща нужда карантинни ограничения още веднъж да бъдат върнати с по-голяма мощ.
И тук обаче идва другият аспект, който прави обстановката сложна и казуса към който се приближаваме с огромна мощ. Хората към този момент се уморяват. Икономиката търпи вреди, хоратя губят работата си, прихода си, търпението и мотивацията си да следват рестриктивните мерки. Енергията в обществото те да се съблюдават лека бавно стартира да се изчерпва и всичко това не може да продължи дълго. Поведенческите науки споделят че не можеш да променяш живота на хората прекалено много, за прекомерно дълго. Или едното или другото, само че не и двете. В същото време задачата на ограниченията не се реализира. Броят на случаите не е редуциран до ниски и управляеми равнища. Часовникът тиктака – не в наша изгода. Получава се по този начин, че губим преимуществото което ни даде ранния старт на ограниченията.
Правителството към този момент е изправено пред мъчно решение. Има все по-силни упования за освобождение от рестриктивните мерки само че в това време такива стъпки в този момент биха довели до растеж на случаите, което от своя страна ще ни принуди да се върнем към прецизни ограничавания.
Независимо от сложната обстановка, аз считам че към момента имаме добър късмет равнището на предаване на инфекцията да се овладее. Всъщност обстоятелството че подържаме устойчиво плато и броят на смъртните случаи не върви нагоре демонстрира че евентуално ни е належащо малко. Включително доста е допустимо да свърши работа и просто стрикното налагане на съществуващите ограничения посредством уточнения, насърчаване, улеснение на спазването им и наказания при нарушавания. Но в действителност това не е толкоз просто колкото звучи. Успешното налагане на каквито и да било ограничения, разпореждания и закони е доста по-трудно от формулирането и оповестяването им. И дявлоът е в детайла – с цел да е ефикасна би трябвало всяка една съответна мярка да бъде премислена във всичките и дребни на практика детайлности от най-високото до най ниското равнище. Освен всичко друго, с цел да успеем, ще е необходим явен и добре премислен проект, ефикасна, мотивираща и пораждаща доверие връзка към жителите, която ясно да им изясни каква е задачата, какви са стъпките, които ще ни заведат до тази цел и и какъв брой бързо това ще се случи.
Д-р Петър Марков, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ