България е родната ми страна. Винаги изпитвам носталгия към нея

" България е родната ми страна. Винаги изпитвам носталгия към нея и първите си години там. Когато напуснахме бях дребна и помня България като прелестна страна. Но Франция е страната, в която пораснах и сбъднах фантазиите си. И двете страни са ми доста скъпи. " Това показа в предаването " Хоризонт за вас " Силви Вартан, на която предстоят концерти пред българската аудитория през април:

" Напускайки гарата, гледайки махащия с забрадка в ръка мой дядо, сълзите в очите му, по какъв начин се смалява, до момента в който влакът набира скорост, осъзнах безпощадния факт, че няма да го видя повече. И осъзнах какъв брой тъжно беше всичко. Разбрах, че в този миг нещо се пречупва и пораснах. Започнах да мисля за загубата, за сбогуването, за тъгата. Мисля, че оставих детството си на перона на онази гара. Това за мен е доста ранимо място в душата ми. "

Тя не помни родното си село Искрец, само че помни Лакатник, който се намира покрай Искрец:

" Там имахме място, къща. Помня тази къща, планините в близост, реката, жп гарата и дребния стръмен път, по който се изкачваш по пътя за къщата. Когато пристигнах в България през 1990 година, се върнах да видя къщата в Лакатник. "  

В първия си филм - през 1950 година е играла ученичка в " Под игото " и твърди, че таман посредством тази роля е разкрила своето предопределение:

„ Моето присъединяване в " Под игото " по някакъв метод разсъни фантазиите ми - да стана актриса, да се занимавам с шоубизнес. Винаги това съм желала за живота си. Усетих, че е прелестно да можеш да бъдеш някой различен, да се маскираш, да имаш доста разнообразни животи. От момента, в който се снимах в " Под игото " животът ми влезе в тези релси. "
" Пътувам доста и в никакъв случай не одобрявам възприятието да напуснеш обещано място. Не обичам да напущам, обичам да идвам ", описа още Силви Вартан.
Цялото изявление е в звуковия файл.