България е с най-голям спад на парниковите газове в ЕС през тази пролет
България е записала максимален спад на парниковите газове в целия Европейски съюз /ЕС/ в месеците април, май и юни тази година. Европа също демонстрира намаляване с 5,3 по отношение на миналата 2022 година .
Това демонстрират данните на оценките за трите месеца по отношение на излъчванията на парникови газове по стопански действия, оповестени от Евростат.
Емисиите на Европейски Съюз възлизат за въпросния интервал възлизат на общо 821 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2-eq) по отношение на 867 милиона тона CO2-e през 2022 година През същия интервал брутният вътрешен артикул (БВП) на Европейски Съюз остава постоянен, регистрирайки единствено доста дребна разновидност (+0,05% през второто тримесечие на 2023 година в съпоставяне със същото година по-рано).
През април, май и юни икономическите браншове, виновни за най-вече излъчвания на парникови газове, са „ произвеждане “ (23,5%) , „ семейства “ (17,9%), „ електричество, доставка на газ “ (15,5%), „ селско стопанство “ (14,3% ), следван от „ превозване и предпазване “ (12,8%).
В съпоставяне със същия интервал на предходната година излъчванията са намалели в шест от общо девет бранша на стопанската система в Европейски Съюз. Най-голямо понижение е записано при „ систематизиране на електричество, газ “ (спад с 22.0%). Основният бранш, в който се усилват излъчванията, е „ превоз и предпазване “ (повишение с 1,7%).
През тази пролет излъчванията на парникови газове са намалели в 21 европейски страни в съпоставяне със същия сезон предходната година.
Най-големи понижения на парниковите газове са регистрирани в България (понижение с 23,7%), Естония (-23,1%) и Нидерландия (-10,3%).
Важно е да се означи, че измежду тези страни с най-голямо понижаване на парниковите газове през второто тримесечие, само България е отбелязала стопански напредък през този интервал.
