България е прекрасна“: Как живеят украинците във Варна. Във Варна

„ България е прелестна “: Как живеят украинците във Варна. Във Варна и покрайнините живеят десетки хиляди украинци. Сред тях има и заможни, има и по-бедни. Какво ги кара да останат на Северното Черноморие? Как живеят, по какъв начин се усещат.

Лиза e от Днипро. Живее във Варна към този момент две години дружно с двете си деца и оказва помощ на свои сънародници украинци.

Елена пък e пристигнала преди година и половина от Херсонска област, работи като фризьорка в курорт край морската столица.

Редом с тези две украинки по северното Черноморие в България можеш да срещнеш хиляди други техни сънародници: по хотелите, приютяващи бежанци, по улиците, плажовете и заведенията, натъкваш се в това число и на украинци, които имат тип на много заможни хора, а и на млади мъже, които по-скоро очакваш да видиш на фронта.

Според Радио Варна в града обитават 12 хиляди украинци, а в целия варненски район броя вероятно доближава 30 000, допускат наблюдаващи. Точна информация миграционната работа в града към момента не е предоставила в отговор на запитването на Дойче Веле.

Лиза Якименко, която е управител на Българо-украинското сдружение и работи за фондация „ Открито сърце “, също твърди, че статистика няма. Според нея към половината от украинските бежанци живеят на обществена стратегия в хотели и държавни бази по Черноморието.

„ В момента останаха към осем такива бази – в Свети Константин и Елена, на Златни пясъци. По тази обществена стратегия помощи получават единствено хората, които публично са получили отбрана в България. Това са хора, които не са обществено обезпечени, няма къде да отидат, нямат пари “, изяснява Лиза.

За същата идея работи и активистката Иглика Георгиева. „ Тук идват украинци най-вече от Одеса. Градът им харесва, има море, припомня им за техния град. Казват, че се усещат спокойни, хората им оказват помощ и тук най-добре могат да се интегрират “, споделя Иглика.

Дали богати или небогати – всички бягат от война

И Лиза, и Иглика не крият, че хилядите украинци в близост не принадлежат стопроцентово към групата на класическите бежанци. Лиза показва:

„ Има две категории украински бежанци. В първата категория са хората, избягали от ужасите, гибелта и безизходицата. Във втората обаче влизат хора, които бягат не от беднотия или невъзможност. Те просто търсят безвредно място, бягат от безкрайния стрес на войната и търсят повече сигурност. Това са добре обезпечени хора, те имат средства, те в действителност имат скъпи коли, а дамите – скъпи бижута и чанти. Те могат да си наемат жилище, могат и да си купят парцел в България. Те са пристигнали тук не с цел да получават обществени помощи, а просто с цел да си починат, да опазят живота си, да бъдат на несъмнено място. “

Според Елена, фризьорката от Варна, всички украинци, които познава в покрайнината, са избягали от войната. Тя разказва претекста на тези хора с едно мощно, персонално изречение: „ Нашата територия е окупирана: аз си легнах вечерта в Украйна, а на сутринта се разсъниха в Русия. “

Иглика Георгиева прибавя:

„ Бежанците са най-вече майки с деца. Останалите просто са избягали от войната фамилии с по-високи приходи. Както всяка нация си има по-заможни жители, по този начин и в Украйна има фамилии със скъпи коли. Концентрацията на такива във Варна е огромна, защото те избират да се заселят по морето. И се основава илюзията, че всички украинци са богати. “

Журналистката Татяна Кристи, основателка на фондацията „ Открито сърце “, която оказва помощ на украинските бежанци, също твърди, че множеството нуждаещи се са майки с деца.

„ Това, че някой има хубава кола и пари, какво общо има с обстоятелството, че е емигрант от война? Абсолютно нищо! Но тази опорка се постанова от проводниците на съветско въздействие в България, които желаят да настроят българите против бежанците. Както във всяка една страна – в Украйна има богати хора, небогати хора и хора от междинната класа. От война бягат всички, в това число и тези със скъпите коли. И вместо някои българи да сипят омразата си против тези хора, дано да я концентрират върху обстоятелството, че страната Русия е агресорът, който прогони милиони от родните им места. “

Лиза изяснява, че в самото начало на войната измежду бежанците в действителност имало и мъже в наборна възраст, които обаче се употребили с годното тогава позволение: бащите на три и повече деца имали право да пътуват зад граница. Днес към този момент не е по този начин.

Близо до плажа в един от курортите обменям по няколко думи с двама млади украинци, които ме заговарят на български. Били от Одеса, тук доста им харесвало. Питам ги внимателно дали са туристи. Те се усмихват и безмълвно подвигат плещи.

Лиза Якименко, Татяна Кристи и Иглика Георгиева описват и за възрастните украинки и украинци, някои от тях хронично заболели или инвалиди, настанени в една държавна база на Златни пясъци.

„ Такива хора просто няма къде да отидат. Те са от Краматорск, от Бахмут, от Николаев – по какъв начин ще се връщат там, там има непрестанен обстрел. Нашата фондация „ Открито сърце “ оказва помощ точно на такива хора “, споделя Лиза.

„ България е чудесна страна “

Украинските бежанци във Варна и района от една страна може би в действителност се усещат добре, има вяра Иглика Георгиева. Същото твърди и Лиза Якименко, в същото се кълне и Лена: „ България е прелестна страна! Ние можем доста да научим от българите. На първо място – умеенето им да живеят, да работят и паралелно с това да се любуват на живота. Това е просто прелестна, забележителна страна! И съм доста щастлива, че съм тук. “

От друга страна обаче украинките и украинците се натъкват на какви ли не проблеми. Трудно си намират работа в сходство със своята подготовка – поради езиковата преграда и компликациите при приравняване на образованието.

Мнозина работят по 6 дни в седмицата за 1000 лв., а би трябвало да заплащат и наем, изясняват Лиза и Татяна Кристи. На децата също не им е елементарно в учебните заведения. Макар че има и отлични образци. Невяна Филева от съдружие „ Енерджи “ споделя пред Радио Варна, че има огромен напор към записване на възпитаници в учебни заведения – във Варна за миналата година те са били 1200.

Според Филева доста от украинските фамилии в началото са разчитали на онлайн образованието от Украйна, само че с продължаването на войната българската просветителна система се е явила като разумно решение за интеграция. Филева споделя и за един украински седмокласник, изкарал шестица на изпита по български език.

Иглика Георгиева приказва с екстаз за украинските деца, с които работи във фондацията.

„ Правя всичко, с цел да оказвам помощ на украинците, тъй като считам, че в 21 век не трябва, просто е неприемливо, хора да бъдат избивани, обстрелвани, мъчени, гонени от вкъщи си.След като от мен не зависи да спра целия този смут, най-малко да оказа помощ на тези хора. Смятам, че всеки естествен човек би трябвало да направи същото. Това са толкоз усмихнати, жизнерадостни, надарени, умни и отворени към другите хора. Обичат природата, хубостта, чистотата и реда. А децата им са нежни, красиви и положителни. За силата на духа и за желанието да оказват помощ на други, въпреки самите изпаднали в неволя, почитам безпределно този народ. “

Фризьорката Елена също споделя, че нейните клиентки и клиенти от Украйна са доста признателни на българите за грижите, че най-много децата им получавали всичко належащо. Тя и нейната щерка не са се натъквали на предразсъдъци или експанзия, само че не при всички е по този начин. Татяна Кристи споделя:

„ Уви, няма по какъв начин да пренебрегнем въздействието на съветската дезинформация, популяризирана посредством политическите проксита на Путин в България – най-много партия „ Възраждане “. Тези хора сеят ненавист, ксенофобия, закани, обиди и неистини. Който не може да се сложи на мястото на украинските бежанци и да разбере нещастието на тези хора, няма базисни човешки полезности и е със строшен честен компас. “

Репортаж на Александър Андреев,DW

Източник: DW