Българският план Енергетика и климат вече е изпратен в Брюксел за одобрение
България е показала пред Брюксел своя интегриран проект „ Енергетика и климат “ при започване на 2025 година Планът е изпратен до Европейската комисия по длъжностен път, без да бъде дадена информация на българското общество по какъв начин в действителност България възнамерява да реализира задачите си за декабронизация, повишение на производството от възобновими източници и по какъв начин тъкмо ще продължат да работят въглищните централи до 2030 година. Самият проект е основен за основаването на редица енергийни и климатични политики у нас и ще бъде основа за бъдещата енергийна тактика на страната. Той трябваше да бъде показан пред Европейската комисия още в средата на лятото на предходната година, само че условието за Оценка на въздействието върху околната среда и други административни процедури забавиха изпращането на стратегическия документ. И досега остава неразбираемо дали Министерството на околната среда и водите е приключило екологичната оценка на Планa, посредством който ще се водят бъдещите енергийни и климатични политики у нас. Още по тематиката ВЕИ 19 юни 2024 30 апр 2024
1. Декарбонизация
България се ангажира с декарбонизацията на стопанската система, като слага цел за климатична индиферентност до 2050 година Основните старания са ориентирани към понижаване на излъчванията на парникови газове и увеличение на каузи на възобновимата сила (ВЕИ): · Националната цел за 2030 година планува дял на ВЕИ в брутното извънредно енергийно ползване от 34.96%. Целта обгръща сила от слънчеви, вятърни, водни и биомасови източници. · В електроенергийния бранш задачата е 49.34% дял на ВЕИ, който се чака да бъде реализиран посредством новоизградени мощности (основно вятърна и слънчева енергия) с потенциал до 7 160 MW след 2022 година Прогнозите включват и развиване на геотермални източници в избрани райони на страната. · Устойчивото развиване на бранша ще включва въвеждането на водородни технологии и нововъведения. Плановете плануват внедряване на технологии за произвеждане на зелен водород посредством електролиза, захранвана от ВЕИ, както и интеграция на водорода в промишлеността и превоза. 2. Енергийна успеваемост
Енергийната успеваемост е основен приоритет, защото България остава измежду страните с най-висока енергийна активност в Европейски Съюз (394.95 kgoe/1000 EUR през 2022 г.). Планът включва: · Саниране на жилищни и нежилищни здания за понижаване на енергийното ползване. Програмите обгръщат термоизолация, рационализация на отоплителни системи и внедряване на системи за ръководство на силата в публичните здания. · Програми за енергийна успеваемост в превоза и промишлеността. Включват тласъци за електрификация на превоза, понижаване на въглеродния отпечатък от индустриалните процеси и оптимизация на енергийните потоци. · Насърчаване на нововъведения и нови технологии за възстановяване на енергийната успеваемост, като интелигентни мрежи, енергийно ефикасни уреди и съоръжение. 3. Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)
· Развитие на слънчевата и вятърната сила с акцент върху децентрализираното произвеждане и ползване. Това включва стимулиране на самостоятелни слънчеви панели и дребни вятърни турбини за семейства и общности. · Подкрепа за енергийни общности и самостоятелни консуматори на ВЕИ посредством финансови механизми, като грантове и заеми с ниска рента. · Насърчаване на потреблението на биомаса и утайки от пречиствателни станции за енергийни цели. Планира се уголемение на уреди за обработка на биомаса и внедряване на когенерационни съоръжения. · Подобряване на инфраструктурата за транспорт, систематизиране и предпазване на сила от ВЕИ. Това включва създаване на батерийни системи за предпазване и рационализация на електропреносната мрежа. 4. Ядрена сила
Ядрената енергетика остава значим детайл в националния енергиен микс: · Плановете включват развиване на нови нуклеарни мощности след 2030 година, които ще допринесат за енергийна сигурност и понижаване на въглеродните излъчвания. Предвижда се и изследване на нови технологии, като дребни модулни реактори (ММР). · Страната се ангажира с рационализация на съществуващите нуклеарни мощности и безвредното им опериране. Този развой включва удължение на живота на настоящите реактори и възстановяване на ограниченията за сигурност. · Ядрената сила се преглежда като постоянна и нисковъглеродна технология, която поддържа климатичните цели и обезпечава базова мощ в енергийния микс. От данните се вижда, че България е ориентирана към резистентен енергиен преход, балансиращ декарбонизация, нараснала енергийна успеваемост, развиване на ВЕИ и безвредно потребление на нуклеарната сила. Плановете включват освен амбициозни цели, само че и съответни механизми за тяхното реализиране, които ще допринесат за по-ниски въглеродни излъчвания, енергийна самостоятелност и икономическа конкурентоспособност. Включването на нововъведения и нови технологии ще бъде основен фактор за успех Ролята на природния газ в енергийния преход Природният газ е основен съставен елемент в прехода на България към нисковъглеродна енергийна система. Страната възнамерява да употребява природния газ като преходно гориво, което ще подкрепи намаляването на въглеродните излъчвания, до момента в който се развиват възобновимите енергийни източници (ВЕИ) и нисковъглеродните технологии. Основните цели и начинания включват: 1. Диверсификация на източниците и доставчиците на природен газ: o Увеличаване на вноса от разнообразни снабдители посредством създаване на нова инфраструктура и междусистемни връзки, като: § Междусистемна газова връзка Гърция-България (IGB); § Разширяване на потенциала на съществуващите газопроводи. o Използване на полутечен природен газ (LNG) посредством терминали в района, с цел да се обезпечи енергийна сигурност и самостоятелност. o Насърчаване на съдействието със прилежащи страни за общи планове и шерване на инфраструктура. 2. Развитие на газопреносната инфраструктура: o Модернизация и уголемение на националната газопреносна мрежа за по-голяма еластичност и потенциал. o Подобряване на връзките със прилежащите страни за улеснение на районния енергиен пазар и интеграция с европейската мрежа. o Инвестиции в интелигентни системи за мониторинг и ръководство на газопреносната мрежа. 3. Използване на природния газ в основни браншове: o Подмяна на въглищата с природен газ в топлофикационни и електроцентрали за понижаване на излъчванията на парникови газове. o Насърчаване на използването на природен газ в превоза като по-чиста опция на дизеловото гориво, с акцент върху създаване на инфраструктура за компресиран и полутечен природен газ (CNG и LNG). o Подкрепа за преход към газово отопление в жилищния и публичния бранш посредством дотации и финансови тласъци. o Насърчаване на потреблението на природен газ в индустриалните процеси като опция на по-въглеродно интензивни горива. 4. Въглеродно неутрални технологии и синергия с водорода: o Природният газ се преглежда като преходно гориво към бъдеща система, основана на водород. Планира се интеграция на водородни технологии в газовата инфраструктура, в това число разбъркване на природен газ с водород. o Инвестиции в пилотни планове за произвеждане и предпазване на зелен водород, както и развиване на атомна стопанска система. o Разработване на регулации и стандарти за безвредно и дейно потребление на водород. Инвестиции в газопреносна инфраструктура и стабилно развиване
· България ще насочи обилни вложения в газопреносна инфраструктура и уреди за предпазване на природен газ, като се подсигурява стабилно и надеждно доставяне. · Специално внимание се отделя на понижаване на метановите излъчвания, свързани с добива, преноса и използването на природен газ. · Насърчаване на частните вложения посредством публично-частни партньорства и достъп до европейски фондове. · Осигуряване на финансова поддръжка за научноизследователска и развойна активност в региона на природния газ и обвързваните с него технологии. Какви са провокации? И отсега нататък главното предизвикателство остава зависимостта на страната ни от импорт на природен газ. Така тактиките за диверсификация и съдействие със прилежащи страни са от решаващо значение и в нашата политика. Високата цена на природния газ изисква дейно ръководство на енергийните разноски посредством подкрепяне на уязвимите групи консуматори и създаване на механизми за компенсиране.
Осигуряване на бистрота и успеваемост на газовите пазари, в това число възстановяване на регулаторната рамка.
Разработване на дълготрайни тактики за ръководство на рисковете, свързани с доставките и цените на природния газ. И в идващите години природният газ ще играе значима роля в енергийния преход на България, като обезпечава непоклатимост и понижаване на въглеродните излъчвания в кратковременен и средносрочен проект. Развитието на инфраструктурата и синергията с възобновимите източници и водорода ще укрепят енергийната сигурност и резистентност на страната. Плановете включват също по този начин интеграция на новаторски технологии, стимулиране на вложенията и интензивно интернационално съдействие, което ще подсигурява конкурентоспособността на страната в подтекста на световния енергиен преход. Какви са климатичните цели, които ще преследваме до 2030 година? България се ангажира с амбициозни климатични цели в подтекста на Европейската зелена договорка и Парижкото съглашение. Основната цел е реализиране на климатична индиферентност до 2050 година, като основните начинания за интервала до 2030 година включват понижаване на излъчванията на парникови газове на чисто равнище с 55% по отношение на равнищата от 1990 година Трябва да бъдат постиганати и националните цели за понижение в браншове отвън схемата за търговия с излъчвания (СТЕ). По отношение на декарбонизацията от основно значение ще бъде замяната на въглищните мощности с по-екологични технологии, в това число природен газ и водород. Ролята на енергийната успеваемост е голяма като проектът планува понижаване на енергийното ползване с 11.7% по отношение на референтните прогнози за 2020 година Важно ще бъде и реализирането на стратегии за саниране и възстановяване на успеваемостта в транспортния, индустриалния и жилищния бранш. Ето и няколко съответни секторни цели
1. Енергетика: o Преход към нисковъглероден енергиен микс с акцент върху слънчевата и вятърната сила. o Подкрепа за развиването на нуклеарната енергетика, в това число създаване на нови мощности след 2030 г. o Инвестиции в интелигентни мрежи и уреди за предпазване на сила. 2. Транспорт: o Насърчаване на електрификацията на превоза и потреблението на различни горива, в това число водород. o Развитие на инфраструктура за зареждане на електрически автомобили и станции за компресиран природен газ. o Устойчиви транспортни системи с акцент върху публичния превоз и комбинирания превоз. 3. Индустрия: o Намаляване на въглеродния отпечатък посредством модернизиране на индустриалните процеси. o Подкрепа за внедряването на технологии за хващане и предпазване на въглерод (CCS). 4. Селско стопанство и земеползване: o Подобряване на въглеродните поглътители посредством стабилно ръководство на горите. o Насърчаване на практики за съкращаване на излъчванията в селското стопанство. 5. Биомаса и боклуци: o Увеличаване на потреблението на биомаса за енергийни цели при минимално влияние върху околната среда. o Подобряване на системите за ръководство на отпадъците за понижаване на метановите излъчвания. Иновативни технологии и научни проучвания
България ще влага в идващите години съществено време и старания в създаване на водородни технологии и създаване на инфраструктура за тяхното произвеждане и превоз. Подкрепа ще има и за научноизследователска и развойна активност в региона на ВЕИ и нисковъглеродни технологии. Нужно е и въвеждането на новаторски решения за ръководство на силата, в това число интелигентни системи. За поставените цели страната ни възнамерява да потребление на средства от Европейския съюз, в това число Плана за възобновяване и резистентност и Кохезионния фонд. Самият План за възобновяване и резистентност за момента обаче е „ на трупчета “ поради неналичието на прогрес по промените в законодателството ни.
Отделно страната ни възнамерява развиване на публично-частни партньорства за финансиране на екологични планове. Ще има и интензивно присъединяване в районни и интернационалните начинания за климатична резистентност. Като цяло задачите на България за запазване на климата до 2030 година са амбициозни и ориентирани към стабилно развиване и рационализация на стопанската система. Чрез консолидираното на новаторски технологии, увеличение на каузи на ВЕИ и дейно ръководство на ресурсите, страната цели да се утвърди като водач в района в подтекста на енергийния преход и опазването на околната среда.
Какви стратегически документи възнамерява да сътвори България? България възнамерява да изготви и ползва следните стратегически документи до 2030 година съгласно обновения Интегриран проект за енергетика и климат (ИНПЕК): Проект на Стратегия за стабилно енергийно развиване до 2030 година, с небосвод до 2050 година Пътна карта за климатична индиферентност на Република България. Национална тактика за развиване на минната промишленост до 2030 година Стратегия за присъединяване на България в Четвъртата индустриална гражданска война. Дългосрочна национална тактика за подкрепяне обновяването на жилищни и нежилищни здания с небосвод 2050 година Дългосрочна тактика за намаляване на изменението на климата до 2050 година Иновационна тактика за умна специализация. Национална стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания. Национална рамка за политика за развиване на пазара на различни горива и инфраструктура за тях. Интегрирана транспортна тактика в интервала до 2030 година Национален проект за развиване на комбинирания превоз до 2030 година Национален проект за деяние за сила от горска биомаса 2018–2027 година Национална тактика за акомодация към изменението на климата и План за деяние. План за развиване на електропреносната мрежа на България за интервала 2023–2032 година Десетгодишен проект за развиване на мрежите на „ Булгартрансгаз “ ЕАД за интервала 2023–2032 година Национална пътна карта за развиване на водородните технологии и механизми за произвеждане и доставка на водород. Тези документи се насочват към възстановяване на енергийната успеваемост, понижаване на въглеродните излъчвания и повишение на устойчивостта и конкурентоспособността на страната. е просторен и те първа Европейската комисия ще се среща с него. В случай че не бъде утвърден страната ни ще би трябвало да пренаписва още веднъж заданието, с цел да отговор на актуалната визия за енергийни и климатични политики на Европейски Съюз.
1. Декарбонизация
България се ангажира с декарбонизацията на стопанската система, като слага цел за климатична индиферентност до 2050 година Основните старания са ориентирани към понижаване на излъчванията на парникови газове и увеличение на каузи на възобновимата сила (ВЕИ): · Националната цел за 2030 година планува дял на ВЕИ в брутното извънредно енергийно ползване от 34.96%. Целта обгръща сила от слънчеви, вятърни, водни и биомасови източници. · В електроенергийния бранш задачата е 49.34% дял на ВЕИ, който се чака да бъде реализиран посредством новоизградени мощности (основно вятърна и слънчева енергия) с потенциал до 7 160 MW след 2022 година Прогнозите включват и развиване на геотермални източници в избрани райони на страната. · Устойчивото развиване на бранша ще включва въвеждането на водородни технологии и нововъведения. Плановете плануват внедряване на технологии за произвеждане на зелен водород посредством електролиза, захранвана от ВЕИ, както и интеграция на водорода в промишлеността и превоза. 2. Енергийна успеваемост
Енергийната успеваемост е основен приоритет, защото България остава измежду страните с най-висока енергийна активност в Европейски Съюз (394.95 kgoe/1000 EUR през 2022 г.). Планът включва: · Саниране на жилищни и нежилищни здания за понижаване на енергийното ползване. Програмите обгръщат термоизолация, рационализация на отоплителни системи и внедряване на системи за ръководство на силата в публичните здания. · Програми за енергийна успеваемост в превоза и промишлеността. Включват тласъци за електрификация на превоза, понижаване на въглеродния отпечатък от индустриалните процеси и оптимизация на енергийните потоци. · Насърчаване на нововъведения и нови технологии за възстановяване на енергийната успеваемост, като интелигентни мрежи, енергийно ефикасни уреди и съоръжение. 3. Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)
· Развитие на слънчевата и вятърната сила с акцент върху децентрализираното произвеждане и ползване. Това включва стимулиране на самостоятелни слънчеви панели и дребни вятърни турбини за семейства и общности. · Подкрепа за енергийни общности и самостоятелни консуматори на ВЕИ посредством финансови механизми, като грантове и заеми с ниска рента. · Насърчаване на потреблението на биомаса и утайки от пречиствателни станции за енергийни цели. Планира се уголемение на уреди за обработка на биомаса и внедряване на когенерационни съоръжения. · Подобряване на инфраструктурата за транспорт, систематизиране и предпазване на сила от ВЕИ. Това включва създаване на батерийни системи за предпазване и рационализация на електропреносната мрежа. 4. Ядрена сила
Ядрената енергетика остава значим детайл в националния енергиен микс: · Плановете включват развиване на нови нуклеарни мощности след 2030 година, които ще допринесат за енергийна сигурност и понижаване на въглеродните излъчвания. Предвижда се и изследване на нови технологии, като дребни модулни реактори (ММР). · Страната се ангажира с рационализация на съществуващите нуклеарни мощности и безвредното им опериране. Този развой включва удължение на живота на настоящите реактори и възстановяване на ограниченията за сигурност. · Ядрената сила се преглежда като постоянна и нисковъглеродна технология, която поддържа климатичните цели и обезпечава базова мощ в енергийния микс. От данните се вижда, че България е ориентирана към резистентен енергиен преход, балансиращ декарбонизация, нараснала енергийна успеваемост, развиване на ВЕИ и безвредно потребление на нуклеарната сила. Плановете включват освен амбициозни цели, само че и съответни механизми за тяхното реализиране, които ще допринесат за по-ниски въглеродни излъчвания, енергийна самостоятелност и икономическа конкурентоспособност. Включването на нововъведения и нови технологии ще бъде основен фактор за успех Ролята на природния газ в енергийния преход Природният газ е основен съставен елемент в прехода на България към нисковъглеродна енергийна система. Страната възнамерява да употребява природния газ като преходно гориво, което ще подкрепи намаляването на въглеродните излъчвания, до момента в който се развиват възобновимите енергийни източници (ВЕИ) и нисковъглеродните технологии. Основните цели и начинания включват: 1. Диверсификация на източниците и доставчиците на природен газ: o Увеличаване на вноса от разнообразни снабдители посредством създаване на нова инфраструктура и междусистемни връзки, като: § Междусистемна газова връзка Гърция-България (IGB); § Разширяване на потенциала на съществуващите газопроводи. o Използване на полутечен природен газ (LNG) посредством терминали в района, с цел да се обезпечи енергийна сигурност и самостоятелност. o Насърчаване на съдействието със прилежащи страни за общи планове и шерване на инфраструктура. 2. Развитие на газопреносната инфраструктура: o Модернизация и уголемение на националната газопреносна мрежа за по-голяма еластичност и потенциал. o Подобряване на връзките със прилежащите страни за улеснение на районния енергиен пазар и интеграция с европейската мрежа. o Инвестиции в интелигентни системи за мониторинг и ръководство на газопреносната мрежа. 3. Използване на природния газ в основни браншове: o Подмяна на въглищата с природен газ в топлофикационни и електроцентрали за понижаване на излъчванията на парникови газове. o Насърчаване на използването на природен газ в превоза като по-чиста опция на дизеловото гориво, с акцент върху създаване на инфраструктура за компресиран и полутечен природен газ (CNG и LNG). o Подкрепа за преход към газово отопление в жилищния и публичния бранш посредством дотации и финансови тласъци. o Насърчаване на потреблението на природен газ в индустриалните процеси като опция на по-въглеродно интензивни горива. 4. Въглеродно неутрални технологии и синергия с водорода: o Природният газ се преглежда като преходно гориво към бъдеща система, основана на водород. Планира се интеграция на водородни технологии в газовата инфраструктура, в това число разбъркване на природен газ с водород. o Инвестиции в пилотни планове за произвеждане и предпазване на зелен водород, както и развиване на атомна стопанска система. o Разработване на регулации и стандарти за безвредно и дейно потребление на водород. Инвестиции в газопреносна инфраструктура и стабилно развиване
· България ще насочи обилни вложения в газопреносна инфраструктура и уреди за предпазване на природен газ, като се подсигурява стабилно и надеждно доставяне. · Специално внимание се отделя на понижаване на метановите излъчвания, свързани с добива, преноса и използването на природен газ. · Насърчаване на частните вложения посредством публично-частни партньорства и достъп до европейски фондове. · Осигуряване на финансова поддръжка за научноизследователска и развойна активност в региона на природния газ и обвързваните с него технологии. Какви са провокации? И отсега нататък главното предизвикателство остава зависимостта на страната ни от импорт на природен газ. Така тактиките за диверсификация и съдействие със прилежащи страни са от решаващо значение и в нашата политика. Високата цена на природния газ изисква дейно ръководство на енергийните разноски посредством подкрепяне на уязвимите групи консуматори и създаване на механизми за компенсиране.
Осигуряване на бистрота и успеваемост на газовите пазари, в това число възстановяване на регулаторната рамка.
Разработване на дълготрайни тактики за ръководство на рисковете, свързани с доставките и цените на природния газ. И в идващите години природният газ ще играе значима роля в енергийния преход на България, като обезпечава непоклатимост и понижаване на въглеродните излъчвания в кратковременен и средносрочен проект. Развитието на инфраструктурата и синергията с възобновимите източници и водорода ще укрепят енергийната сигурност и резистентност на страната. Плановете включват също по този начин интеграция на новаторски технологии, стимулиране на вложенията и интензивно интернационално съдействие, което ще подсигурява конкурентоспособността на страната в подтекста на световния енергиен преход. Какви са климатичните цели, които ще преследваме до 2030 година? България се ангажира с амбициозни климатични цели в подтекста на Европейската зелена договорка и Парижкото съглашение. Основната цел е реализиране на климатична индиферентност до 2050 година, като основните начинания за интервала до 2030 година включват понижаване на излъчванията на парникови газове на чисто равнище с 55% по отношение на равнищата от 1990 година Трябва да бъдат постиганати и националните цели за понижение в браншове отвън схемата за търговия с излъчвания (СТЕ). По отношение на декарбонизацията от основно значение ще бъде замяната на въглищните мощности с по-екологични технологии, в това число природен газ и водород. Ролята на енергийната успеваемост е голяма като проектът планува понижаване на енергийното ползване с 11.7% по отношение на референтните прогнози за 2020 година Важно ще бъде и реализирането на стратегии за саниране и възстановяване на успеваемостта в транспортния, индустриалния и жилищния бранш. Ето и няколко съответни секторни цели
1. Енергетика: o Преход към нисковъглероден енергиен микс с акцент върху слънчевата и вятърната сила. o Подкрепа за развиването на нуклеарната енергетика, в това число създаване на нови мощности след 2030 г. o Инвестиции в интелигентни мрежи и уреди за предпазване на сила. 2. Транспорт: o Насърчаване на електрификацията на превоза и потреблението на различни горива, в това число водород. o Развитие на инфраструктура за зареждане на електрически автомобили и станции за компресиран природен газ. o Устойчиви транспортни системи с акцент върху публичния превоз и комбинирания превоз. 3. Индустрия: o Намаляване на въглеродния отпечатък посредством модернизиране на индустриалните процеси. o Подкрепа за внедряването на технологии за хващане и предпазване на въглерод (CCS). 4. Селско стопанство и земеползване: o Подобряване на въглеродните поглътители посредством стабилно ръководство на горите. o Насърчаване на практики за съкращаване на излъчванията в селското стопанство. 5. Биомаса и боклуци: o Увеличаване на потреблението на биомаса за енергийни цели при минимално влияние върху околната среда. o Подобряване на системите за ръководство на отпадъците за понижаване на метановите излъчвания. Иновативни технологии и научни проучвания
България ще влага в идващите години съществено време и старания в създаване на водородни технологии и създаване на инфраструктура за тяхното произвеждане и превоз. Подкрепа ще има и за научноизследователска и развойна активност в региона на ВЕИ и нисковъглеродни технологии. Нужно е и въвеждането на новаторски решения за ръководство на силата, в това число интелигентни системи. За поставените цели страната ни възнамерява да потребление на средства от Европейския съюз, в това число Плана за възобновяване и резистентност и Кохезионния фонд. Самият План за възобновяване и резистентност за момента обаче е „ на трупчета “ поради неналичието на прогрес по промените в законодателството ни.
Отделно страната ни възнамерява развиване на публично-частни партньорства за финансиране на екологични планове. Ще има и интензивно присъединяване в районни и интернационалните начинания за климатична резистентност. Като цяло задачите на България за запазване на климата до 2030 година са амбициозни и ориентирани към стабилно развиване и рационализация на стопанската система. Чрез консолидираното на новаторски технологии, увеличение на каузи на ВЕИ и дейно ръководство на ресурсите, страната цели да се утвърди като водач в района в подтекста на енергийния преход и опазването на околната среда.
Какви стратегически документи възнамерява да сътвори България? България възнамерява да изготви и ползва следните стратегически документи до 2030 година съгласно обновения Интегриран проект за енергетика и климат (ИНПЕК): Проект на Стратегия за стабилно енергийно развиване до 2030 година, с небосвод до 2050 година Пътна карта за климатична индиферентност на Република България. Национална тактика за развиване на минната промишленост до 2030 година Стратегия за присъединяване на България в Четвъртата индустриална гражданска война. Дългосрочна национална тактика за подкрепяне обновяването на жилищни и нежилищни здания с небосвод 2050 година Дългосрочна тактика за намаляване на изменението на климата до 2050 година Иновационна тактика за умна специализация. Национална стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания. Национална рамка за политика за развиване на пазара на различни горива и инфраструктура за тях. Интегрирана транспортна тактика в интервала до 2030 година Национален проект за развиване на комбинирания превоз до 2030 година Национален проект за деяние за сила от горска биомаса 2018–2027 година Национална тактика за акомодация към изменението на климата и План за деяние. План за развиване на електропреносната мрежа на България за интервала 2023–2032 година Десетгодишен проект за развиване на мрежите на „ Булгартрансгаз “ ЕАД за интервала 2023–2032 година Национална пътна карта за развиване на водородните технологии и механизми за произвеждане и доставка на водород. Тези документи се насочват към възстановяване на енергийната успеваемост, понижаване на въглеродните излъчвания и повишение на устойчивостта и конкурентоспособността на страната. е просторен и те първа Европейската комисия ще се среща с него. В случай че не бъде утвърден страната ни ще би трябвало да пренаписва още веднъж заданието, с цел да отговор на актуалната визия за енергийни и климатични политики на Европейски Съюз.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ