ЕЦБ: България полага усилия за еврозоната, но вече не изпълнява всички критерии
България е подхванала обилни стъпки за присъединението към ERM-II. Това се споделя в отчета на Европейската централна банка за конвергенцията от юни 2020 година.
Документът се изготвя на всеки две години и регистрира напредъка на страните, останали отвън еврозоната, измежду които е и нашата страна.
От ЕЦБ напомнят, че София е подала публично заявление за включването в механизма ERМ ІІ през 2019-а. България „ предприе обилни стъпки що се отнася до поемането на задължения за политиките, ориентирани към присъединение към механизма в близко бъдеще. През референтния интервал на проучването на конвергенцията българският лев остана закрепен към еврото по курс 1,95583 лв. за 1 евро в изискванията на паричен съвет “, се споделя в документа.
„ България пое редица задължения в сфери на политиката, които са от изключително значение за безпроблемното присъединяване във ERМ ІІ. Като се имат поради крайните дати за икономическия разбор в отчета, цялостна оценка на въздействието на пандемията от ковид (COVID-19) върху процеса на конвергенция ще бъде допустима едвам в идващия отчет през 2022 година “, регистрират от ЕЦБ.
Като плюс е посочено, че у нас са регистрирани най-ниските дълготрайни лихвени проценти .
По критерия за ценова непоклатимост сходството в обсъжданите страни се е влошило в съпоставяне със положението, отразено в предходния Доклад за конвергенцията. „ България, Полша, Румъния, Чешката република и Унгария регистрираха ритъм на инфлация много над референтната стойност от 1,8%, до момента в който в Швеция той бе под нея, а в Хърватия – доста по-нисък. През идващите години се чака инфлацията да се намалява в множеството от обсъжданите страни. През 2020 година се чака дефлационният напън да бъде свързан от внезапното поевтиняване на петрола “, се споделя в отчета.
Друг значим фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето все по този начин е качеството на институционалната среда. С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и ръководството е относително ниско в обсъжданите страни, изключително в България, Румъния, Хърватия и Унгария.
В никоя от обсъжданите страни правната рамка към момента не е в цялостно сходство с всички условия за приемане на еврото , заключават от ЕЦБ.
Вижте още:
Валдис Домбровскис: България влиза в ERM II през юли, остава й да извърши едно последното изискване
ЕЦБ удължи действието на пандемичната стратегия до юни 2021-а
Документът се изготвя на всеки две години и регистрира напредъка на страните, останали отвън еврозоната, измежду които е и нашата страна.
От ЕЦБ напомнят, че София е подала публично заявление за включването в механизма ERМ ІІ през 2019-а. България „ предприе обилни стъпки що се отнася до поемането на задължения за политиките, ориентирани към присъединение към механизма в близко бъдеще. През референтния интервал на проучването на конвергенцията българският лев остана закрепен към еврото по курс 1,95583 лв. за 1 евро в изискванията на паричен съвет “, се споделя в документа.
„ България пое редица задължения в сфери на политиката, които са от изключително значение за безпроблемното присъединяване във ERМ ІІ. Като се имат поради крайните дати за икономическия разбор в отчета, цялостна оценка на въздействието на пандемията от ковид (COVID-19) върху процеса на конвергенция ще бъде допустима едвам в идващия отчет през 2022 година “, регистрират от ЕЦБ.
Като плюс е посочено, че у нас са регистрирани най-ниските дълготрайни лихвени проценти .
По критерия за ценова непоклатимост сходството в обсъжданите страни се е влошило в съпоставяне със положението, отразено в предходния Доклад за конвергенцията. „ България, Полша, Румъния, Чешката република и Унгария регистрираха ритъм на инфлация много над референтната стойност от 1,8%, до момента в който в Швеция той бе под нея, а в Хърватия – доста по-нисък. През идващите години се чака инфлацията да се намалява в множеството от обсъжданите страни. През 2020 година се чака дефлационният напън да бъде свързан от внезапното поевтиняване на петрола “, се споделя в отчета.
Друг значим фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето все по този начин е качеството на институционалната среда. С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и ръководството е относително ниско в обсъжданите страни, изключително в България, Румъния, Хърватия и Унгария.
В никоя от обсъжданите страни правната рамка към момента не е в цялостно сходство с всички условия за приемане на еврото , заключават от ЕЦБ.
Вижте още:
Валдис Домбровскис: България влиза в ERM II през юли, остава й да извърши едно последното изискване
ЕЦБ удължи действието на пандемичната стратегия до юни 2021-а
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ