България е получила близо 32 млрд. лв. от европейските фондове

...
България е получила близо 32 млрд. лв. от европейските фондове
Коментари Харесай

България е усвоила 32 млрд. лв. от еврофондове през 2024 г.

България е получила близо 32 милиарда лева от европейските фондове през 2024 година Това заяви основният икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Зорница Славова в собствен разбор.
Най-много от усвоените средства са изхарчени в София - 6,2 милиарда лева, като най-големите суми са изплатени по планове, свързани с уголемение на метрото в столицата. Следват област Пловдив с 1,6 милиарда лева, където най-скъпите планове са за водите, водоснабдителната и канализационната мрежа, и област Бургас с обходния път и модернизацията на публичния превоз в града.
" Прегледът на базите данни в Информационните системи за ръководство и наблюдаване на средствата от Европейски Съюз в България (ИСУН и ИСУН 2020) разрешава и следене на изплатените средства по общини. Като цяло по-големият размер на изхарчените в даден район еврофондове отразява най-много съществуването на значими планове в инфраструктурата - столичното метро, пътища и автомагистрали, водни цикли и така нататък, които изискват повече средства ", написа специалистката от ИПИ.
Спрямо популацията усвоените евросредства приблизително за страната са близо 5000 лева на човек. До края на 2024 година всяка община в страната е усвоила най-малко 500 лева европейски средства на човек, а първенците - над 10 пъти повече.
Най-много са изплатените средства в общините Малко Търново, Бяла (област Варна) и Свиленград - по над 7000 лева на човек от популацията, а в Макреш, Костинброд, Хисаря, Белене и Белоградчик изплатените средства по оперативните стратегии са над 6000 лева на човек. Малко след тях в класацията са и първите общини с регионални градове - Габрово и Враца. Под 1000 лева приблизително на човек пък са изплатени в 14 общини - Вълчедръм, Хитрино, Якоруда, Бобошево, Каолиново, Дулово, Ракитово, Ихтиман, Долна Митрополия, Левски, Своге, Гърмен, Царево и Камено.
" Особено в дребните общини със относително стеснен административен потенциал усвояването е по-трудно. То постоянно отмества фокуса на администрацията от възстановяване на бизнес средата и привличане на вложения, които дълготрайно да покачат локалния стандарт на живот, към възстановяване на градската среда с не всеки път ясна изгода, като да вземем за пример създаване на игрища, градинки и превоз при неразбираема вероятност за дълготрайна резистентност и обезпечено финансиране на поддръжката. Това още един път демонстрира потребността от фискална децентрализация, която да усили потенциала на всяка община да събира повече лични доходи, с които да взема решение локални проблеми по преценка и след решение на локалната общественост ", сочи анализът от ИПИ.
Източник: bulnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР