„Политико“: България иска помощ от ЕС срещу руска намеса преди изборите
България е поискала подпомагане от Европейски Съюз за противопоставяне на външна интервенция, обвързвана с Русия, преди идните парламентарни избори на 19 април, заяви „ Политико ".
В необичаен ход за страна от Европейски Съюз, българските управляващи предходната седмица желаеха от дипломатическата работа на блока да помогне за откриване и прекъсване на акции от задгранични участници за манипулиране на публичното мнение посредством обществените медийни мрежи и пропагандни уеб страници, употребявайки европейски метод, създаден в отговор на съветските и китайските закани, напомня брюкселското издание.
Този ход е необикновен за страна членка на Европейски Съюз и е част от по-широките старания на държавното управление да се оправи с задграничното въздействие, отбелязва изданието. Външното министерство в София към този момент е основало краткотрайна конструкция за съгласуваност на отговора против сходни закани, като за консултант е притеглен проверяващият публицист Христо Грозев, прочут с работата си в изданието Bellingcat.
Според отчет на Центъра за проучване на демокрацията, България е измежду страните в Европейски Съюз с най-уязвима осведомителна среда за злонамерено външно въздействие и със слаба институционална подготовка за реакция. В него се предизвестява за дейни мрежи от профили, свързани с Русия, които целят да задълбочат публичните разделения.
Българските управляващи са поискали поддръжка от европейската дипломатическа работа, която координира напъните за разкриване и разбор на акции за операция. Системата нормално се употребява за отбрана на страни отвън Европейски Съюз като Молдова.
България също е поискала от Европейски Съюз да задейства развой, наименуван система за бързо реагиране, за главните платформи за обществени медии на Meta, Гугъл, TikTok и други, с цел да открие и спре дезинформационните акции, до момента в който се развиват, излиза наяве от кореспонденцията. Европейската комисия удостовери предходната седмица, че е почнала процеса.В връзката с европейските институции българската страна акцентира засиления риск от координирани акции за дезинформация, които могат да подкопаят честността на изборния развой.
Сред опциите е и изпращане в съответната страна на екип за бърз отговор, дадоха отговор от Комисията. Тези екипи обезпечават целенасочена краткосрочна поддръжка на страните членки в битката против хибридните закани и акции. До този миг обаче там не е получено такова искане, написа 24 часа.
В необичаен ход за страна от Европейски Съюз, българските управляващи предходната седмица желаеха от дипломатическата работа на блока да помогне за откриване и прекъсване на акции от задгранични участници за манипулиране на публичното мнение посредством обществените медийни мрежи и пропагандни уеб страници, употребявайки европейски метод, създаден в отговор на съветските и китайските закани, напомня брюкселското издание.
Този ход е необикновен за страна членка на Европейски Съюз и е част от по-широките старания на държавното управление да се оправи с задграничното въздействие, отбелязва изданието. Външното министерство в София към този момент е основало краткотрайна конструкция за съгласуваност на отговора против сходни закани, като за консултант е притеглен проверяващият публицист Христо Грозев, прочут с работата си в изданието Bellingcat.
Според отчет на Центъра за проучване на демокрацията, България е измежду страните в Европейски Съюз с най-уязвима осведомителна среда за злонамерено външно въздействие и със слаба институционална подготовка за реакция. В него се предизвестява за дейни мрежи от профили, свързани с Русия, които целят да задълбочат публичните разделения.
Българските управляващи са поискали поддръжка от европейската дипломатическа работа, която координира напъните за разкриване и разбор на акции за операция. Системата нормално се употребява за отбрана на страни отвън Европейски Съюз като Молдова.
България също е поискала от Европейски Съюз да задейства развой, наименуван система за бързо реагиране, за главните платформи за обществени медии на Meta, Гугъл, TikTok и други, с цел да открие и спре дезинформационните акции, до момента в който се развиват, излиза наяве от кореспонденцията. Европейската комисия удостовери предходната седмица, че е почнала процеса.В връзката с европейските институции българската страна акцентира засиления риск от координирани акции за дезинформация, които могат да подкопаят честността на изборния развой.
Сред опциите е и изпращане в съответната страна на екип за бърз отговор, дадоха отговор от Комисията. Тези екипи обезпечават целенасочена краткосрочна поддръжка на страните членки в битката против хибридните закани и акции. До този миг обаче там не е получено такова искане, написа 24 часа.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ