Защо България няма зимен туризъм
България е планинска страна, най-високата на Балканите, междинна по величина (това дето е една човешка длан е кръгла глупост), туризмът ѝ е значим бранш и също така е релативно известна като туристическа дестинация. От трийсет години страната ни се радва на народна власт и капитализъм. Милиарди се изсипаха в хотели и курорти, приходите от туризъм нарастват, броят на посетителите порастват. Зимният туризъм на България обаче е злополука. Защо по този начин?
Нека бъдем откровени, колкото и неприятно да прозвучи.
На нас ни липсват три сериозни обичаи:
туристическа, спортна и строителна
Преди Втората международна война планинският туризъм в България е извънредно стеснен. Крехката туристическа традиция е унищожена от комунизма. След априлското стопляне (1956) се появяват няколко огромни курорта - Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, разнообразни разхвърляни хотели край морето и планините. Това не е традиция и след разпада на централизирания надзор, тези курорти, както и други курортни дестинации се трансформират в битпазар на туризма (може би като се изключи Албена). Един от най-тягостните явления е Банско, безпорядък на алчността и некомпетентността, довел до съсипия.
В зимните спортове имаме няколко звезди, само че нямаме традиция. Нямаме десетки състезатели, които отварят ски школи, заведения за хранене, хотели. Има единици. Петър Попангелов има дребен хотел, тук таме ще се откри някоя механа на остарял играч. В Чепеларе работи цех за ски, за който се твърди, че е най-големият в света.
Липсата на строителна традиция е също явна. Тя може би е най-тягостна, тъй като се отнася освен до курортите, само че и до градовете и селата, в които живеем. Отделни селища с обединен архитиктурен жанр елементарно се трансформират в плячка на безсистемно грозно и несъответстващо строителство.
© Цветелина Белутова, Капитал
Банско, в остарелия град, прикрит измежду новите градежи
Няколко селища, избрани по комунистическо време като предпазени архитектурни територии, с тъга се опазват от диви капиталови похищения. Старият Созопол, Мелник и още няколко селища сякаш се пробват да следват жанр на градеж, резултатът от близко е неуместен. Тази липса на строителна традиция хвърля в нервност сдобилите се с имот земя някъде из или до курортите и ги кара да творят чудовища. При това разхвърляни чудовища, тъй като даже и повърхностна концепция за градоустройство или свързваща инфраструктура липсва.
На всичко от горната страна, един път издигнати, тези здания се затварят в себе си и изцяло загърбват споделените пространства. Улици, паркове, паркинги, тротоари не съществуват за тях. Липсата на възприятие за селищна общественост е отровната череша върху безформената торта на спонтанното строителство.
И по този начин, ние не можем да построим ново населено място или да запазим или хармонично да развием остаряло населено място към спортния и туристическия капацитет, който природата ни предлага.
Можем да забележим обособени несвързани неща. Ски постите на Банско са добре и интегрирано подържани. Самото Банско е призрачен сън. В този призрачен сън има няколко обособени хотела, които дават отговор на стандарта за добър хотел, стига да стоиш затворен вътре и да не стъпваш на открито. Боровец има чудесна писта за нощно каране, както и обособени прилични хотели, които обаче са доста надалеч от обичайна алпийска, остаряла или нова, архитектура. Сега се заприказва за нов курорт край Чупрене, който доста евентуално ще последва ориста на другите курортни ски провали. Специализираната прокуратура към този момент проверява кмета на Чупрене. Какво ще открият не знам, само че ясно, че Чупрене не е част от някаква рационална тактика за развиване.
България не може да се мери с Швейцария, Франция или Италия.
Не разполагаме с Алпите.
Но разполагаме с задоволително планини
Можем да изградим, да речем 800 или 1 000 километра писти. Разполагаме с задоволително естествен капацитет, с цел да имаме пет курорта от мащаба на Банско, Пампорово или Боровец с малко повече писти, може би към 100 километра всеки. Имаме и дадености за най-малко двайсетина дребни ски курорта с 20-30 километра писти.
Трийсет години обаче демонстрираха, че курорти не можем да изградим, не можем да развием, не можем да наложим. Има ли излаз?
Според мен има единствено един излаз.
Трябват хора извън
Хора има. Консултанти, шефове, вложители из алпийските страни бол. Надали обаче това би станало без самодейност на страната, в това число на Народното събрание. Отнякъде би трябвало да се появи единодушие и упоритост за това да се развие планинският туристически капацитет на България. Ние доказахме две неща. Първо, че ни липсва компетентентност. Нищо срамно в това. И второ, че всички заинтригувани са се хванали за гушите в като че ли безконечна мъртва хватка.
Местни и неместни търговци, притежатели на ниви, гори и на здания, хотелиери, разнородни хазяи, които си мислят по какъв начин ще забогатеят от задгранични посетители, кръчмари, бармани, стриптизьорки, проститутки и техните " търговски сътрудници ", баничари, овчари с същинско прясно и кисело мляко, природозащитници и псевдоприродозащитници, строители, медиатори, бригадири, кранисти, циментовизаджии, всички се оглеждат и облизват при всяко споменаване на ски курорт. Накрая нищо. И по този начин 30 години.
България има обичаи във разбиране на рационални непознати обичаи
Централната софийска архитектура, новото винопроизводство, електронизацията на работни процеси, ръководството на пистите на Банско, АЕЦ " Козлодуй ", хидроенергетиката, градежът на автомагистрали и доста други централизирани и децентрализирани процеси са пристигнали извън. В доста случаи сполучливо. Ски, а и изобщо планинският туризъм и спорт също могат да дойдат извън. От това България единствено ще завоюва. Ще завоюва и естествената среда, която в този момент е подложена на башибозушки родни бизнес нападения. Ще завоюва стопанската система и репутацията на България.
Нека бъдем откровени, колкото и неприятно да прозвучи.
На нас ни липсват три сериозни обичаи:
туристическа, спортна и строителна
Преди Втората международна война планинският туризъм в България е извънредно стеснен. Крехката туристическа традиция е унищожена от комунизма. След априлското стопляне (1956) се появяват няколко огромни курорта - Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, разнообразни разхвърляни хотели край морето и планините. Това не е традиция и след разпада на централизирания надзор, тези курорти, както и други курортни дестинации се трансформират в битпазар на туризма (може би като се изключи Албена). Един от най-тягостните явления е Банско, безпорядък на алчността и некомпетентността, довел до съсипия.
В зимните спортове имаме няколко звезди, само че нямаме традиция. Нямаме десетки състезатели, които отварят ски школи, заведения за хранене, хотели. Има единици. Петър Попангелов има дребен хотел, тук таме ще се откри някоя механа на остарял играч. В Чепеларе работи цех за ски, за който се твърди, че е най-големият в света.
Липсата на строителна традиция е също явна. Тя може би е най-тягостна, тъй като се отнася освен до курортите, само че и до градовете и селата, в които живеем. Отделни селища с обединен архитиктурен жанр елементарно се трансформират в плячка на безсистемно грозно и несъответстващо строителство.
© Цветелина Белутова, Капитал
Банско, в остарелия град, прикрит измежду новите градежи
Няколко селища, избрани по комунистическо време като предпазени архитектурни територии, с тъга се опазват от диви капиталови похищения. Старият Созопол, Мелник и още няколко селища сякаш се пробват да следват жанр на градеж, резултатът от близко е неуместен. Тази липса на строителна традиция хвърля в нервност сдобилите се с имот земя някъде из или до курортите и ги кара да творят чудовища. При това разхвърляни чудовища, тъй като даже и повърхностна концепция за градоустройство или свързваща инфраструктура липсва.
На всичко от горната страна, един път издигнати, тези здания се затварят в себе си и изцяло загърбват споделените пространства. Улици, паркове, паркинги, тротоари не съществуват за тях. Липсата на възприятие за селищна общественост е отровната череша върху безформената торта на спонтанното строителство.
И по този начин, ние не можем да построим ново населено място или да запазим или хармонично да развием остаряло населено място към спортния и туристическия капацитет, който природата ни предлага.
Можем да забележим обособени несвързани неща. Ски постите на Банско са добре и интегрирано подържани. Самото Банско е призрачен сън. В този призрачен сън има няколко обособени хотела, които дават отговор на стандарта за добър хотел, стига да стоиш затворен вътре и да не стъпваш на открито. Боровец има чудесна писта за нощно каране, както и обособени прилични хотели, които обаче са доста надалеч от обичайна алпийска, остаряла или нова, архитектура. Сега се заприказва за нов курорт край Чупрене, който доста евентуално ще последва ориста на другите курортни ски провали. Специализираната прокуратура към този момент проверява кмета на Чупрене. Какво ще открият не знам, само че ясно, че Чупрене не е част от някаква рационална тактика за развиване.
България не може да се мери с Швейцария, Франция или Италия.
Не разполагаме с Алпите.
Но разполагаме с задоволително планини
Можем да изградим, да речем 800 или 1 000 километра писти. Разполагаме с задоволително естествен капацитет, с цел да имаме пет курорта от мащаба на Банско, Пампорово или Боровец с малко повече писти, може би към 100 километра всеки. Имаме и дадености за най-малко двайсетина дребни ски курорта с 20-30 километра писти.
Трийсет години обаче демонстрираха, че курорти не можем да изградим, не можем да развием, не можем да наложим. Има ли излаз?
Според мен има единствено един излаз.
Трябват хора извън
Хора има. Консултанти, шефове, вложители из алпийските страни бол. Надали обаче това би станало без самодейност на страната, в това число на Народното събрание. Отнякъде би трябвало да се появи единодушие и упоритост за това да се развие планинският туристически капацитет на България. Ние доказахме две неща. Първо, че ни липсва компетентентност. Нищо срамно в това. И второ, че всички заинтригувани са се хванали за гушите в като че ли безконечна мъртва хватка.
Местни и неместни търговци, притежатели на ниви, гори и на здания, хотелиери, разнородни хазяи, които си мислят по какъв начин ще забогатеят от задгранични посетители, кръчмари, бармани, стриптизьорки, проститутки и техните " търговски сътрудници ", баничари, овчари с същинско прясно и кисело мляко, природозащитници и псевдоприродозащитници, строители, медиатори, бригадири, кранисти, циментовизаджии, всички се оглеждат и облизват при всяко споменаване на ски курорт. Накрая нищо. И по този начин 30 години.
България има обичаи във разбиране на рационални непознати обичаи
Централната софийска архитектура, новото винопроизводство, електронизацията на работни процеси, ръководството на пистите на Банско, АЕЦ " Козлодуй ", хидроенергетиката, градежът на автомагистрали и доста други централизирани и децентрализирани процеси са пристигнали извън. В доста случаи сполучливо. Ски, а и изобщо планинският туризъм и спорт също могат да дойдат извън. От това България единствено ще завоюва. Ще завоюва и естествената среда, която в този момент е подложена на башибозушки родни бизнес нападения. Ще завоюва стопанската система и репутацията на България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ