Председател на Народното събрание: Какви са правомощията и задачите
България е парламентарна република и ръководителят на Народното събрание има основна роля в политическия живот на страната. През последните години с отслабването на престижа на държавните институции, в това число на Народното събрание, ролята на ръководителя също стартира да губи престиж, което се отразява на качеството на политическия живот и законодателния развой, съобщи БГНЕС.
Правомощията
Председателят на Народното събрание (НС) се избира от националните визиите, като условията към него са да бъде български жител и да е навършил 21 години, да не е подложен под забраняване и да не извършва наказване отнемане от независимост.
Председателят на Народното събрание има пълномощия по управление на Народно събрание, както и представителни пълномощия, като главните са избрани от Конституцията в член 77, а останалите са регламентирани в Правилника за организация и активност на Народното събрание.
Основното пълномощие на ръководителя на Народното събрание са да управлява разискванията и гласуванията в съвещанията на Народно събрание, предлага плана за дневен ред на съвещанията, открива, управлява и закрива съвещанията, както и да подсигурява реда в пленарна зала.
Председателят има пълномощията да удостоверява с подписа си наличието на признатите актове, също и да разпорежда обръщенията, декларациите и решенията, признати от Народно събрание да бъдат обнародвани.
Негово право съгласно Правилника за организация и активността на Народно събрание е да разпределя законопроектите сред комисиите, дефинира местата на парламентарните групи (ПГ) на политическите обединения, президента и членовете на Министерския съвет (МС) в залата и да удостоверява стенографските дневници от извършените съвещания с подписа си. Той би трябвало да следи и за спазването на правилника на Народното събрание.
В главните му пълномощията влизат още упражняването на бюджета на Народно събрание, назначението и освобождението на основния секретар и чиновниците в кабинета на ръководителя и заместник-председателите на ПГ и квесторите, и така нататък
Освен това той има и всички права и отговорности, каквито имат и останалите народни представители.
Председателите
Антим I е първият български ръководител на Народно събрание (Учредително Народно събрание). Той е и ръководител на Първото Велико Народно заседание (ВНС). Петко Каравелов е определен за ръководител на Първото Обикновено Народно заседание (ОНС). Той застава отпред на Народното събрание и по време на 2 Общински народен съвет, само че единствено за три дни. Неговото място заема Петко Славейков, а по-късно ръководител става Никола Сукнаров.
Сред известните ръководители на Народното събрание, които са били и министър-председатели, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Димитър Гудев, а по времето на социализма – Станко Тодоров.
Най-дълго отпред на Народното събрание е Фердинанд Козовски от 1950 до 1965 година, той е забъркан в убийствата след 9 септември 1944 година Козовски ръководи в 27 Народно събрание, в 28 Народно събрание, в 29 Народно събрание и в 30 Народно събрание, като в последното е сменен от Сава Гановски.
Втори с най-дълъг мандат е Станко Тодоров от 1981 до 1990 година, или той е ръководител на 34 Народно събрание и на 35 Народно събрание. Тодоров е единственият, който е бил на трите най-високи поста в страната – министър председател, ръководител на Народно събрание и президент за доста малко след отдръпването на Петър Младенов поради репликата „ да дойдат танковете “.
След измененията първи ръководител на Народното събрание е акад. Николай Тодоров, прочут академик историк и посланик. Той управлява 7 Велико народно събрание, само че по-известен става неговият заместител Гиньо Ганев. Това е единственият сходен случай в най-новата ни история, когато заместник-председателят е по-популярен, в сравнение с ръководителят.
Всички ръководители на Народно събрание от 1990 до 2001 година са към този момент покойници, като се изключи Александър Йорданов, който още е в настоящата политика и е евродепутат от ГЕРБ-СДС. Той остава в историята на 90-те години с фразата „ през днешния ден е един прекрасен ден за българската народна власт “.
Първият демократично определен ръководител на Народно събрание след измененията през 1990 година е Стефан Савов, водач на Демократическата партия, която е част от Съюз на демократичните сили. След успеха на Съюз на демократичните сили през октомври 1991 година той става ръководител на 36 Общински народен съвет и остава на този пост към година, когато е свален и сменен от Александър Йорданов. Неговото събаряне е първият сигнал за това, че държавното управление на Филип Димитров губи парламентарна поддръжка и малко по-късно е свалено след избор на доверие през октомври 1992 година Подобна картина се следи и в последното Народно събрание, когато Политическа партия изгубиха първо председателския пост, а по-късно падна и кабинетът на Кирил Петков при първия избор на съмнение.
Благовест Сендов е ръководител на 37 Народно събрание, Йордан Соколов ръководи 38 Народно събрание, проф. Огнян Герджиков и Борислав Великов заемат поредно председателския пост в 39 Народно събрание, а Георги Пирински е ръководител на 40 Народно събрание.
Най-дълго в най-новата ни история ръководител на Народното събрание е била Цецка Цачева, която на два пъти е заемала този пост – в 41 Народно събрание в интервала 14 юли 2009 година – 13 март 2013 година, както и в 43 Народно събрание от 27 октомври 2014 година до 27 януари 2017 година Тя е и първата жена ръководител на Народното събрание в историята на България.
Михаил Миков е ръководителят на 42 Народно събрание.
Председател на 44 Народно събрание първо е Димитър Главчев, а по-късно поста заема Цвета Караянчева, която ръководи в интервала 17 ноември 2017 година – 25 март 2021 година
Най-кратко ръководител на Народно събрание е била Ива Митева, която също на два пъти е заемала този пост. Митева беше ръководител на 45 и на 46 Народно събрание.
Цецка Цачева и Ива Митева са единствените, които са били два пъти ръководители на Народното събрание от 1990 година Те двете, както и Цвета Караянчева, са и единствените дами, които са били ръководители на Народното събрание в историята на България.
Последният ръководител на Народното събрание е Никола Минчев, който ръководи в 47 Народно събрание, само че беше свален от поста посредством гласуван от народните представители избор на съмнение. Така Мирослав Иванов, който беше заместник-председател на Народното събрание, стана краткотрайно изпълняващ длъжността ръководител на 47 Народно събрание.
48-ото Народно заседание, което стартира работа на 19 октомври 2022 година, следва да избере кой да застане отпред на Народното събрание. До момента са оповестени няколко кандидатури.
Първата политическа мощ, а точно коалиция ГЕРБ-СДС, заяви, че за ръководител на Народното събрание ще предложи Росен Желязков. „ Продължаваме промяната “ оповестиха, че издигат за претендент за ръководител Никола Минчев. Българска социалистическа партия, която е пета политическа мощ, ще предложи претендент за поста – Кристиан Вигенин, а претендентът на „ Възраждане “ е Петър Петров.
Правомощията
Председателят на Народното събрание (НС) се избира от националните визиите, като условията към него са да бъде български жител и да е навършил 21 години, да не е подложен под забраняване и да не извършва наказване отнемане от независимост.
Председателят на Народното събрание има пълномощия по управление на Народно събрание, както и представителни пълномощия, като главните са избрани от Конституцията в член 77, а останалите са регламентирани в Правилника за организация и активност на Народното събрание.
Основното пълномощие на ръководителя на Народното събрание са да управлява разискванията и гласуванията в съвещанията на Народно събрание, предлага плана за дневен ред на съвещанията, открива, управлява и закрива съвещанията, както и да подсигурява реда в пленарна зала.
Председателят има пълномощията да удостоверява с подписа си наличието на признатите актове, също и да разпорежда обръщенията, декларациите и решенията, признати от Народно събрание да бъдат обнародвани.
Негово право съгласно Правилника за организация и активността на Народно събрание е да разпределя законопроектите сред комисиите, дефинира местата на парламентарните групи (ПГ) на политическите обединения, президента и членовете на Министерския съвет (МС) в залата и да удостоверява стенографските дневници от извършените съвещания с подписа си. Той би трябвало да следи и за спазването на правилника на Народното събрание.
В главните му пълномощията влизат още упражняването на бюджета на Народно събрание, назначението и освобождението на основния секретар и чиновниците в кабинета на ръководителя и заместник-председателите на ПГ и квесторите, и така нататък
Освен това той има и всички права и отговорности, каквито имат и останалите народни представители.
Председателите
Антим I е първият български ръководител на Народно събрание (Учредително Народно събрание). Той е и ръководител на Първото Велико Народно заседание (ВНС). Петко Каравелов е определен за ръководител на Първото Обикновено Народно заседание (ОНС). Той застава отпред на Народното събрание и по време на 2 Общински народен съвет, само че единствено за три дни. Неговото място заема Петко Славейков, а по-късно ръководител става Никола Сукнаров.
Сред известните ръководители на Народното събрание, които са били и министър-председатели, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Димитър Гудев, а по времето на социализма – Станко Тодоров.
Най-дълго отпред на Народното събрание е Фердинанд Козовски от 1950 до 1965 година, той е забъркан в убийствата след 9 септември 1944 година Козовски ръководи в 27 Народно събрание, в 28 Народно събрание, в 29 Народно събрание и в 30 Народно събрание, като в последното е сменен от Сава Гановски.
Втори с най-дълъг мандат е Станко Тодоров от 1981 до 1990 година, или той е ръководител на 34 Народно събрание и на 35 Народно събрание. Тодоров е единственият, който е бил на трите най-високи поста в страната – министър председател, ръководител на Народно събрание и президент за доста малко след отдръпването на Петър Младенов поради репликата „ да дойдат танковете “.
След измененията първи ръководител на Народното събрание е акад. Николай Тодоров, прочут академик историк и посланик. Той управлява 7 Велико народно събрание, само че по-известен става неговият заместител Гиньо Ганев. Това е единственият сходен случай в най-новата ни история, когато заместник-председателят е по-популярен, в сравнение с ръководителят.
Всички ръководители на Народно събрание от 1990 до 2001 година са към този момент покойници, като се изключи Александър Йорданов, който още е в настоящата политика и е евродепутат от ГЕРБ-СДС. Той остава в историята на 90-те години с фразата „ през днешния ден е един прекрасен ден за българската народна власт “.
Първият демократично определен ръководител на Народно събрание след измененията през 1990 година е Стефан Савов, водач на Демократическата партия, която е част от Съюз на демократичните сили. След успеха на Съюз на демократичните сили през октомври 1991 година той става ръководител на 36 Общински народен съвет и остава на този пост към година, когато е свален и сменен от Александър Йорданов. Неговото събаряне е първият сигнал за това, че държавното управление на Филип Димитров губи парламентарна поддръжка и малко по-късно е свалено след избор на доверие през октомври 1992 година Подобна картина се следи и в последното Народно събрание, когато Политическа партия изгубиха първо председателския пост, а по-късно падна и кабинетът на Кирил Петков при първия избор на съмнение.
Благовест Сендов е ръководител на 37 Народно събрание, Йордан Соколов ръководи 38 Народно събрание, проф. Огнян Герджиков и Борислав Великов заемат поредно председателския пост в 39 Народно събрание, а Георги Пирински е ръководител на 40 Народно събрание.
Най-дълго в най-новата ни история ръководител на Народното събрание е била Цецка Цачева, която на два пъти е заемала този пост – в 41 Народно събрание в интервала 14 юли 2009 година – 13 март 2013 година, както и в 43 Народно събрание от 27 октомври 2014 година до 27 януари 2017 година Тя е и първата жена ръководител на Народното събрание в историята на България.
Михаил Миков е ръководителят на 42 Народно събрание.
Председател на 44 Народно събрание първо е Димитър Главчев, а по-късно поста заема Цвета Караянчева, която ръководи в интервала 17 ноември 2017 година – 25 март 2021 година
Най-кратко ръководител на Народно събрание е била Ива Митева, която също на два пъти е заемала този пост. Митева беше ръководител на 45 и на 46 Народно събрание.
Цецка Цачева и Ива Митева са единствените, които са били два пъти ръководители на Народното събрание от 1990 година Те двете, както и Цвета Караянчева, са и единствените дами, които са били ръководители на Народното събрание в историята на България.
Последният ръководител на Народното събрание е Никола Минчев, който ръководи в 47 Народно събрание, само че беше свален от поста посредством гласуван от народните представители избор на съмнение. Така Мирослав Иванов, който беше заместник-председател на Народното събрание, стана краткотрайно изпълняващ длъжността ръководител на 47 Народно събрание.
48-ото Народно заседание, което стартира работа на 19 октомври 2022 година, следва да избере кой да застане отпред на Народното събрание. До момента са оповестени няколко кандидатури.
Първата политическа мощ, а точно коалиция ГЕРБ-СДС, заяви, че за ръководител на Народното събрание ще предложи Росен Желязков. „ Продължаваме промяната “ оповестиха, че издигат за претендент за ръководител Никола Минчев. Българска социалистическа партия, която е пета политическа мощ, ще предложи претендент за поста – Кристиан Вигенин, а претендентът на „ Възраждане “ е Петър Петров.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ