Светльо Иванов: Със сигурност някой се обърка
България е пълновръстен член на Европейския съюз. Като такава тя има право на глас във всяко решение на съюза ни. Но има и отговорности. Това разяснява през днешния ден водещият на " 120 минути " по бТВ Светослав Иванов.
На пръв взор една къща на ул. „ Оборище “ не се разграничава изключително от останалите на тузарската столична улица. Ако я загледате в нея, ще забележите, че тя, като другите, е издигната при започване на предишния век и пази истинската си дървена ламперия и огромно стълбище, издава благосъстоянието и обществен статус на притежателя, за който е била издигната.
В случая, това е човек с две имена – у нас е бил прочут като Ангел, а в Съединени американски щати като Анджело. Никой няма негова фотография – още приживе той се е погрижил за това. Единствено материал в „ Ню Йорк Таймс “ от края на 60-те ни оповестява за неговата кончина в дома му в Манхатън.
Мистериозният българин е измежду най-близките съветници на президента Франклин Рузвелт и като офицер на Американските служби, кoйто персонално договаря за излизането на Царство България от Втората международна война. Но от името на Вашингтон.
Точно в тези години в София е изпратена първата жена дипломат в Източния блок. По предписание на президента Джон Кенеди в България идва опитния посланик Хелън Юджийн Андерсън. Първата жена дипломат в историята на американската дипломатическа работа прави нещо невиждано. Иска от държавното управление правото да се обърне по малкия екран към българите. За изненада на всички комунистическата власт се съгласява.
Години по-късно в къщата на Анджело на „ Оборище “ се настанява френското посолство. То е там и до през днешния ден. Именно в нея на 20 януари 1989 година се случва също нещо невиждано. По време на визитата на Франсоа Митеран в България е проведена закуска на френския президент с 12 български интелектуалци, показали своята самостоятелност и свободен дух.
Те са поканени макар устрема на режима да ги неглижира, а и да ги преследва. Българските медии мълчат за закуската, само че тя се трансформира в един от знаците на променената интернационална среда и идния провал на режима в София. В залата, в която се е състояла, през днешния ден има фотография – на същата маса, със същите столове. За французите тя е знак. За българите – също.
Днес тези събития са в историята. Но те идват като увещание какъв брой деликатни са дипломатическите връзки даже и на страна с тоталитарен режим с останалия свят, изключително в случай че става въпрос за връзките с Вашингтон, Париж или Берлин.
България е пълновръстен член на Европейския съюз. Като такава тя има право на глас във всяко решение на съюза ни. Но има и отговорности. Вече 18 години българската правосъдна система е под мониторинг – в началото с два отчета годишно, а по-късно и по един с акцент върху Върховенството на закона и битката с корупцията.
И това не е инцидентно. Като реципиент на милиарди европейски фондове – България е задължена да реформира своите институции и да приема както заключенията от отчетите, по този начин и рекомендациите на европейските ни сътрудници. В този смисъл в Европейския съюз, една страна доста мъчно може да назова огромни публични и политически процеси „ вътрешни работи “. Защото тези „ вътрешни работи “ засягат целия съюз, както и парите на европейските данъкоплатци, които България употребява безплатно.
Ако да вземем за пример правосъдната система е все по този начин оплетена в зависимости, това автоматизирано се трансформира в Ахилесова пета за всички в съюза, тъй като в него – и хора, и артикули, и капитали се движат свободно. В този смисъл – това не са вътрешни работи, а работа на целия Европейски съюз. Това е и смисълът на постоянните отчети на Европейската комисия и многократните изявления на европейски посланици през годините в тази посока.
Особено когато става въпрос за страната с най-големият принос в общия бюджет, каквато е най-силната стопанска система в съюза – Германия. Освен това Германия е и най-големият и най-важният търговски сътрудник на София. Стокообменът сред двете страни е към 10 пъти по-голям стокообменът ни със Съединени американски щати. Това не е неприятно да го знаем.
В най-мракобесните години на Студената война дипломат Юджийн Андерсън се обръща към българите по малкия екран. Комунистическата власт не възразява. Нито преди, нито след обръщението ѝ.
Френският президент закусва с български дисиденти в сърцето на София, само че комунистическата власт не възразява. Нито преди, нито след закуската.
Германският дипломат отива на митинг в София, само че „ некомунистическата власт “ в София – възразява...
Лошото на това да познаваш историята е, че на моменти започваш да се объркваш в коя година живеем. Може да се объркаш и без да я познаваш. Със сигурност някой се обърка, само че това не сте вие, уважаеми фенове.
