България е осъдена заради липса на защита от незаконно следене
България е наказана по дело пред Европейския съд по правата на индивида поради липса на механизъм за отбрана от нелегално следене. Това оповестиха от Българския хелзинкски комитет (БХК), които са страна по процеса.
Става дума за дело, заведено по тъжба на БХК след отвод на ДАНС да даде информация дали е събирала данни за организацията и ръководителя ѝ Красимир Кънев. Данните са поискани през юни 2021 година откакто Кънев пита против него и комитета са прилагани подслушване и следене.
" Запитването е предизвикано от многочислените известия за такива практики по отношение на публицисти, политици и неправителствени организации след разпускането на държавното управление на ГЕРБ и Обединените патриоти през май същата година ", пишат от БХК.
По това време профилираната прокуратура и службите бяха впрегнати да работят против протестиращите. Спецсъдът всеобщо позволяваше подлсушване, а бе формирано и дело за опит за насилствена промяна на властта.
Тогавашният ръководител на ДАНС Пламен Тончев отхвърля да даде инфомрацията. БХК апелират на две инстанции – пред административния съд в София и пред Върховния административен. И двата пъти жалбите им са отхвърлени.
След това е заведено делото пред Европейски съд по правата на човека с мотив – нарушаване на член 8 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида – правото на ценене на персоналния живот и кореспонденцията.
По време на делото Европейски съд по правата на човека открива, че в България няма механизъм за отбрана от нелегално следене. С тази материя у нас се занимават три институции – Комисията за отбрана на персоналните данни, Бюрото за надзор на специфичните разследващи средства, както и Народното събрание. Нито една от тях обаче не може да спомага – Бюрото управлява единствено дали са прилагани законно СРС-та, комисията няма достъп до данните на ДАНС, а Народното събрание в никакъв случай не е желал от организацията да рапортува " дали е работила законосъобразно при обработката на данни, получени вследствие на нейните интервенции, нито пък има индикации, че организацията е докладвала на държавното управление за метода, по който е обработила получените данни ", показва се в известието на БХК.
Ето за какво съдът стига до извода, че нито организацията, нито Кънев са имали даже минимална степен на отбрана против противозаконна обработка на данните им от страна на ДАНС.
Става дума за дело, заведено по тъжба на БХК след отвод на ДАНС да даде информация дали е събирала данни за организацията и ръководителя ѝ Красимир Кънев. Данните са поискани през юни 2021 година откакто Кънев пита против него и комитета са прилагани подслушване и следене.
" Запитването е предизвикано от многочислените известия за такива практики по отношение на публицисти, политици и неправителствени организации след разпускането на държавното управление на ГЕРБ и Обединените патриоти през май същата година ", пишат от БХК.
По това време профилираната прокуратура и службите бяха впрегнати да работят против протестиращите. Спецсъдът всеобщо позволяваше подлсушване, а бе формирано и дело за опит за насилствена промяна на властта.
Тогавашният ръководител на ДАНС Пламен Тончев отхвърля да даде инфомрацията. БХК апелират на две инстанции – пред административния съд в София и пред Върховния административен. И двата пъти жалбите им са отхвърлени.
След това е заведено делото пред Европейски съд по правата на човека с мотив – нарушаване на член 8 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида – правото на ценене на персоналния живот и кореспонденцията.
По време на делото Европейски съд по правата на човека открива, че в България няма механизъм за отбрана от нелегално следене. С тази материя у нас се занимават три институции – Комисията за отбрана на персоналните данни, Бюрото за надзор на специфичните разследващи средства, както и Народното събрание. Нито една от тях обаче не може да спомага – Бюрото управлява единствено дали са прилагани законно СРС-та, комисията няма достъп до данните на ДАНС, а Народното събрание в никакъв случай не е желал от организацията да рапортува " дали е работила законосъобразно при обработката на данни, получени вследствие на нейните интервенции, нито пък има индикации, че организацията е докладвала на държавното управление за метода, по който е обработила получените данни ", показва се в известието на БХК.
Ето за какво съдът стига до извода, че нито организацията, нито Кънев са имали даже минимална степен на отбрана против противозаконна обработка на данните им от страна на ДАНС.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ