България е осъдена, защото отказва да сменя пола в документите на транссексуалните
България е наказана от Европейския съд по правата на индивида, тъй като съдилищата ни отхвърлят на транссексуалните да трансформират пола си.
Решението на съда в Страсбург е взето до момента в който се чака Върховният касационен съд да излезе с чаканото към този момент две години свое тълкувателно решение по тематиката, съобщи lex.bg.
Гражданската гилдия на Върховен касационен съд би трябвало да се произнесе дали е позволена правосъдна смяна на данните в актовете за гражданското положение на транссексуален - персонални документи, акт за раждане и прочие Преди да се произнесе Върховен касационен съд обаче попита Конституционния съд какво схваща под понятието " пол " главният закон и по какъв начин разбирането на Конституцията се съвместява с правото на персонален живот, обезпечено от Европейската спогодба за правата на индивида.
Конституционен съд разгласи, че понятието „ пол “ съгласно Конституцията следва да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл. Той обаче подсети на законодателя, че България и други страни са осъждани в Страсбург за нарушение на правата на транссексуалните, поради неналичието на законодателство, предвиждащо опция за самопризнание на смяна на пола въз основа на регламентирани условия и процедури.
Една година след произнасянето на Конституционен съд, Върховен касационен съд към момента няма свое решение, а идващото съвещание по тематиката е планувано на 6 октомври. Липсва и законова процедура по промяна на пола.
Решението на Европейския съд по правата на индивида против България е поради проблема на транссексуална жена, родена като мъж. В Страсбург са й присъдени 10 000 евро обезщетение за нарушено право на персонален живот.
Казусът на транссексуалната жена, която е посочена в решението с буквите П.Х. (представлявана от адвокатско сдружение „ Екимджиев и сътрудници “), стартира през 2018 година, когато тя подава молба по Закона за гражданската регистрация да бъдат заменени трите ѝ имена и ЕГН, тъй че да дават отговор на женски пол. Районният съд почита молбата ѝ и декларира, че до момента в който българското законодателство не урежда юридическата смяна на пола, би трябвало да се ползва непосредствено член 8 от Европейската спогодба за правата на индивида. Като съдът е почел медицински отчети в поддръжка на П.Х.
Прокуратурата обаче обжалвала и окръжният съд отменил решението за юридическа смяна на пола. И отбелязал в претекстовете си, че даже и да се откри, че П.Х. изрично и трайно се самоопределя като жена от юношеска възраст и е почнала хормонални процедури, българското законодателство не разрешава смяна на пола в регистрите за гражданско положение. Полът е биологично положение от раждането, свързан е генетично и не предстои на смяна, твърди окръжният съд.
Така въпросът стигнал до Върховен касационен съд. Върховните съдии обаче не позволяват делото до касация и в действие влиза отводът на окръжния съд да бъдат изменени имената на П.Х. от мъжки на женски. Мотивите, с които е предписан отводът за допускане до касация, са, че втората инстанция се е произнесла в сходство с практиката на Върховен касационен съд. Определението е от 13 април 2020 г. Няколко дни по-късно – на 27 април 2020 година, състав на Върховен касационен съд откри, че е налице несъгласие в практиката и по негово предложение беше формирано тълкувателното дело. Съдиите, които са отказали допускане до касация на делото на П.Х., обаче декларират, че практиката на Върховен касационен съд, която допускаше юридическа промяна пола е изоставена и към този момент би трябвало да се следва решението на Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова от 14 февруари 2019 година, което отхвърля смяна на пола в акта за раждане заради транссексуалност.
Освен това, като отхвърля допускане до касация, Върховен касационен съд отбелязва, че даже да се одобри, че е допустима юридическа смяна на пола, мечтаната от П.Х. физиологична смяна към момента не е станала безапелационна и справедлива. Но въпреки това, може да бъде отправено ново искане, когато молителят трайно промени биологичния си пол.
Съдът в Страсбург припомня, че към този момент се произнасял, че когато отхвърлят юридическа смяна на пола без да излагат задоволителни и обосновани претекстове и без да обяснят за какво в други случаи са я разрешавали, българските съдии нарушават правото на персонален живот на транссексуалните (решение по делото Y.T. против България, коментирано и от КС).
Затова се заема да ревизира дали в тази ситуация на П.Х. отводът да смени имената и ЕГН-то ѝ са били непропорционална интервенция в правото ѝ на ценене на персоналния ѝ живот.
В решението се акцентира, че условието за меродавност и непоклатимост на информацията в регистрите за гражданско положение, както и правната сигурност, оправдават използването на строги процедури за да се извърши инспекция на главните претекстове да бъде поискана юридическа смяна на пола.
Според Европейски съд по правата на човека обаче, когато анулира решението на районния съд, втората инстанция на процедура единствено е показала невъзможността за смяна на имената в актовете за гражданско положение и е дала пояснение за пола единствено като биологичен, и по-късно просто е декларирала, че общият интерес изисква да не ѝ се позволи смяната, макар че почнала хормонално лекуване.
„ Окръжният съд изобщо не развива разсъжденията си по отношение на съответния темперамент на този общ интерес, а се лимитира до позоваване на съществуващата законова база и на българските християнски обичаи. Той действително не претегля общия интерес, от една страна, и правото на жалбоподателката на признание на нейната полова еднаквост, от друга. При тези условия Съдът не може да заключи, че той е обосновал със солидни аргументи от общ интерес отхвърли си да приведе в сходство гражданските регистри с женския пол, към който усеща принадлежност жалбоподателката “, декларира Европейски съд по правата на човека.
Съдът в Страсбург насочва и рецензия към Върховен касационен съд, който вместо да регистрира несъгласията в личната си процедура във връзка с юридическата смяна на пола на транссексуалните, е декларирал, че зачита единствено решението на Димитрова, Михайлова и Стоянова, макар че след него са постановени най-малко три в противоположен смисъл. „ Съдът отбелязва, че Върховен касационен съд е взел решението си за П.Х. в изискванията на несъгласия в личната му процедура и жалбоподателката може да претендира, че е потърпевша от тази обстановка “, се показва в решението.
Европейски съд по правата на човека акцентира, че фактът, че българският съд не е търсил баланс сред персоналния и публичния интерес в подтекста на спорна процедура на висшия съд, е провокирало накърнимост, оскърбление и безпокойствие у П.Х.
И констатирайки, че Върховен касационен съд към момента не е излязъл с тълкувателно решение, „ напомня нуждата от позоваване на рекомендациите, издадени от интернационалните органи, по-специално от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за правата на индивида, за ограниченията за битка с дискриминирането въз основа на полова ориентировка или полова еднаквост, измежду които е рекомендацията към страните да разрешат смяната на името и пола в публични документи по бърз, транспарантен и наличен метод “.
Решението на съда в Страсбург е взето до момента в който се чака Върховният касационен съд да излезе с чаканото към този момент две години свое тълкувателно решение по тематиката, съобщи lex.bg.
Гражданската гилдия на Върховен касационен съд би трябвало да се произнесе дали е позволена правосъдна смяна на данните в актовете за гражданското положение на транссексуален - персонални документи, акт за раждане и прочие Преди да се произнесе Върховен касационен съд обаче попита Конституционния съд какво схваща под понятието " пол " главният закон и по какъв начин разбирането на Конституцията се съвместява с правото на персонален живот, обезпечено от Европейската спогодба за правата на индивида.
Конституционен съд разгласи, че понятието „ пол “ съгласно Конституцията следва да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл. Той обаче подсети на законодателя, че България и други страни са осъждани в Страсбург за нарушение на правата на транссексуалните, поради неналичието на законодателство, предвиждащо опция за самопризнание на смяна на пола въз основа на регламентирани условия и процедури.
Една година след произнасянето на Конституционен съд, Върховен касационен съд към момента няма свое решение, а идващото съвещание по тематиката е планувано на 6 октомври. Липсва и законова процедура по промяна на пола.
Решението на Европейския съд по правата на индивида против България е поради проблема на транссексуална жена, родена като мъж. В Страсбург са й присъдени 10 000 евро обезщетение за нарушено право на персонален живот.
Казусът на транссексуалната жена, която е посочена в решението с буквите П.Х. (представлявана от адвокатско сдружение „ Екимджиев и сътрудници “), стартира през 2018 година, когато тя подава молба по Закона за гражданската регистрация да бъдат заменени трите ѝ имена и ЕГН, тъй че да дават отговор на женски пол. Районният съд почита молбата ѝ и декларира, че до момента в който българското законодателство не урежда юридическата смяна на пола, би трябвало да се ползва непосредствено член 8 от Европейската спогодба за правата на индивида. Като съдът е почел медицински отчети в поддръжка на П.Х.
Прокуратурата обаче обжалвала и окръжният съд отменил решението за юридическа смяна на пола. И отбелязал в претекстовете си, че даже и да се откри, че П.Х. изрично и трайно се самоопределя като жена от юношеска възраст и е почнала хормонални процедури, българското законодателство не разрешава смяна на пола в регистрите за гражданско положение. Полът е биологично положение от раждането, свързан е генетично и не предстои на смяна, твърди окръжният съд.
Така въпросът стигнал до Върховен касационен съд. Върховните съдии обаче не позволяват делото до касация и в действие влиза отводът на окръжния съд да бъдат изменени имената на П.Х. от мъжки на женски. Мотивите, с които е предписан отводът за допускане до касация, са, че втората инстанция се е произнесла в сходство с практиката на Върховен касационен съд. Определението е от 13 април 2020 г. Няколко дни по-късно – на 27 април 2020 година, състав на Върховен касационен съд откри, че е налице несъгласие в практиката и по негово предложение беше формирано тълкувателното дело. Съдиите, които са отказали допускане до касация на делото на П.Х., обаче декларират, че практиката на Върховен касационен съд, която допускаше юридическа промяна пола е изоставена и към този момент би трябвало да се следва решението на Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова от 14 февруари 2019 година, което отхвърля смяна на пола в акта за раждане заради транссексуалност.
Освен това, като отхвърля допускане до касация, Върховен касационен съд отбелязва, че даже да се одобри, че е допустима юридическа смяна на пола, мечтаната от П.Х. физиологична смяна към момента не е станала безапелационна и справедлива. Но въпреки това, може да бъде отправено ново искане, когато молителят трайно промени биологичния си пол.
Съдът в Страсбург припомня, че към този момент се произнасял, че когато отхвърлят юридическа смяна на пола без да излагат задоволителни и обосновани претекстове и без да обяснят за какво в други случаи са я разрешавали, българските съдии нарушават правото на персонален живот на транссексуалните (решение по делото Y.T. против България, коментирано и от КС).
Затова се заема да ревизира дали в тази ситуация на П.Х. отводът да смени имената и ЕГН-то ѝ са били непропорционална интервенция в правото ѝ на ценене на персоналния ѝ живот.
В решението се акцентира, че условието за меродавност и непоклатимост на информацията в регистрите за гражданско положение, както и правната сигурност, оправдават използването на строги процедури за да се извърши инспекция на главните претекстове да бъде поискана юридическа смяна на пола.
Според Европейски съд по правата на човека обаче, когато анулира решението на районния съд, втората инстанция на процедура единствено е показала невъзможността за смяна на имената в актовете за гражданско положение и е дала пояснение за пола единствено като биологичен, и по-късно просто е декларирала, че общият интерес изисква да не ѝ се позволи смяната, макар че почнала хормонално лекуване.
„ Окръжният съд изобщо не развива разсъжденията си по отношение на съответния темперамент на този общ интерес, а се лимитира до позоваване на съществуващата законова база и на българските християнски обичаи. Той действително не претегля общия интерес, от една страна, и правото на жалбоподателката на признание на нейната полова еднаквост, от друга. При тези условия Съдът не може да заключи, че той е обосновал със солидни аргументи от общ интерес отхвърли си да приведе в сходство гражданските регистри с женския пол, към който усеща принадлежност жалбоподателката “, декларира Европейски съд по правата на човека.
Съдът в Страсбург насочва и рецензия към Върховен касационен съд, който вместо да регистрира несъгласията в личната си процедура във връзка с юридическата смяна на пола на транссексуалните, е декларирал, че зачита единствено решението на Димитрова, Михайлова и Стоянова, макар че след него са постановени най-малко три в противоположен смисъл. „ Съдът отбелязва, че Върховен касационен съд е взел решението си за П.Х. в изискванията на несъгласия в личната му процедура и жалбоподателката може да претендира, че е потърпевша от тази обстановка “, се показва в решението.
Европейски съд по правата на човека акцентира, че фактът, че българският съд не е търсил баланс сред персоналния и публичния интерес в подтекста на спорна процедура на висшия съд, е провокирало накърнимост, оскърбление и безпокойствие у П.Х.
И констатирайки, че Върховен касационен съд към момента не е излязъл с тълкувателно решение, „ напомня нуждата от позоваване на рекомендациите, издадени от интернационалните органи, по-специално от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за правата на индивида, за ограниченията за битка с дискриминирането въз основа на полова ориентировка или полова еднаквост, измежду които е рекомендацията към страните да разрешат смяната на името и пола в публични документи по бърз, транспарантен и наличен метод “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ