Духовната ни криза няма аналог в новата история
България е обхваната от тежка духовна рецесия, която дружно с всеобщата емиграция нямат аналог в новата ни история. Тази равносметка направи пред “Труд ” историкът Петър Стоянов, който преди месец празнува 90-годишен празник, издавайки следващата си книга, отдадена на националния цар Ивайло.
Сред четящите си съграждани Стоянов е прочут като един от най-ревностните откриватели на Варна. Близо половин век той събира данни и обстоятелства за историята на града, които е издал в над 150 изявления и няколко книги. Най-впечатляващата – “Одесос, остаряла и нова Варна ”, е исторически етюд, в който е събрал любопитен микс от исторически обстоятелства и данни за бита, нравите, поминъка на жителите на морската столица от античността до годините преди Втората международна война. В записките си Стоянов показва, че у българина е генетично заложено да оцелява след политически и стопански погроми, като се хваща за духовността. Като най-ярък образец той сочи културния напредък във Варна в най-тежките години след Междусъюзническата и Първата международна война. Въпреки че те поставят завършек на търговски лукс, половината служащи в града остават без прехранване, а Варна е залята от емигранти от Одринска Тракия и Македония, управата и жителите на пъстрия пристанищен град основават голям брой креативен организации. Отварят порти първият общински спектакъл и Домът на изкуството и културата, а хората преоткриват морето като извор на креативно ентусиазъм и естествена причина за нов занаят. Тогава се ражда концепцията за развиване на Варна като европейски курорт. Макар и посрещната с гневни рецензии, че градът ще се поквари, тя набира скорост и още веднъж отваря Варна към Европа. С модерните си нови морски бани след 1926 година градът възкръсва като феникс, а развиването на туризма върви ръка за ръка с бурния културен живот и благоустройството – строят се нови улици, битова канализация, електрификация. “Ето такава искрица, която е запалвала дедите ни да градят върху руини, ни е нужна през днешния ден, с цел да разсее тъмнината на бездуховността и да спре демографската рецесия ”, надява се дългогодишният краевед.
Според него още при ръководството Стефан Стамболов в края на XIX в. при негови регулярни срещи с локалната общност било оповестено, че България потегля към Европа от Варна. Този блян обаче предизвикал спор с съветските имперски упоритости. “България постоянно е била пленник на огромни ползи поради географското си състояние, а в днешни дни отстояването на независимостта е още по-трудно, в сравнение с преди ”, твърди историкът. Като любопитен подробност от комплицираните битки за въздействие на Балканите в предишното той показва рамото, което ни удря Англия за Съединението. “Британците са спрели Турция да настъпи към Пловдив. Макар и користно, с цел да натрият носа на руснаците, те са ни помогнали един единствен път ”, разяснява Стоянов.
Историята той заобичал още от детските си години във варненското с. Дъбравино. Хобито му се трансформирало в специалност. Завършил история във Великотърновския университет, бил е офицер, преподавател в българското школо в Братислава, учител и шеф в с. Камен бряг и Варна, както и в институтите за културно-просветни фрагменти и по интернационален туризъм. Именно там, до момента в който преглеждал архивни материали за културата в първите години след Освобождението, се запалил да изследва историята на Варна. Неусетно почнал да заделя всеки свободен момент, с цел да учи предишното на града и хората, които са го управлявали. “Варна е имала шанс с първите си кметове – били са все хора образовани, предприемчиви, интелектуалци ”, споделя Стоянов. Кръстьо Мирски, да вземем за пример, като се изключи че е бил журналист, е насочил общинската политика в интерес на по-бедните жители и построил 3 учебни заведения. Иван Церов пък сложил началото на електрификацията на Варна и на градежа на градски спектакъл, само че останал в аналите и като герой против рушветчийството със възбраната на известното тогава предписание жителите да носят кафе на служителите, в случай че желаят услуга. Сред първите кметове на морската столица е богатият Коста Ранков, който самичък построява съвременен кино-театър. Със свои средства строи първите хали във Варна и най-яркият, съгласно Стоянов, варненски градоначалник – Михаил Колони. “В двата си мандата /1881-1885 и 1890-1893 г./ той е сложил основите на съвременна Варна ”, не крие възхищението си историкът. При ръководството на Колони градът бързо се развива като индустриален, търговски и курортен център. Построените тогава просторни улици и до през днешния ден поемат трафика и са планувани по този начин, че да одобряват морския бриз, с цел да разхлаждат Варна в летните жеги. Времето на Колони и първите две следосвобожденски десетилетия са най-яркия интервал на напредък за града – тогава са съградени емблематични здания като Катедралата, Девическата и Мъжката гимназии, напомня Стоянов.
Години по-късно, когато Варна изпада в най-мрачния си интервал след Първата международна война и е под окупация, в двете образователни заведения са разквартирувани непознати бойци. Англичани отмъкват голям брой полезности от Девическата гимназия, в която е имало музей, а в Мъжката французи палят печките си със строшени чинове. Учениците им дават отговор протестно с песента “О, добруджански край ”, поради което комендантът на непознатите военни сили санкционира регионалния шеф. Униженията следват погромната загуба за Варна от откъсването на Южна Добруджа след Междусъюзническата война. “Но градът преглъща горчивия хап и отново се възмогва в средата на 30-те години ”, напомня Петър Стоянов. Според него виновността за националната злополука е както на цар Фердинанд, по този начин и на двата лагера на Великите сили, които заедно играят срещу ползите на България, с цел да пречупят икономическия й напредък и мощната й войска. Немалка роля за българския провал има създателят на Балканския съюз – Русия. Виждайки че България става водеща военна мощ на полуострова, руснаците съзнателно забавят обещания арбитраж за противоречивите зони сред съдружниците и дават лице на Гърция, Сърбия и Румъния. Русия и след това Съюз на съветските социалистически републики все са се опитвали да ни държат в послушание, споделя историкът. Той дава ослепителен, въпреки и не изключително тиражиран образец, с двата несполучливи опита на Георги Димитров да води независима европейска политика посредством основаване на Дунавска и Балканска федерации. “Тези хрумвания вбесяват Сталин и в последна сметка стават причина Димитров да бъде погубен ”, разяснява Стоянов.
Връщайки обратно лентата на събитията във Варна той показва първите години след 9 септември 1944 година като най-болния интервал от развиването на града. В момента доайенът краевед работи върху нова книга за късия откъслек от 1944 до 1947 година Твърди, че още в първия ден от промяната на властта в локалните структури на Българска комунистическа партия е изработен прелом и отпред вместо същинските партизани са застанали нови лица, някои от които са били и доносници на полицията. “Тези обстоятелства се премълчават, тъй като се засягат ползите на доста хора, само че историята би трябвало да е справедлива ”, безапелационен е Петър Стоянов. Затова той не утвърждава подмяната на термина “турско иго ” с “османско господство ” в учебниците. Не харесва и адмирирания от Европейски Съюз контракт за добросъседство, който България подписа с Македония. “Този контракт е неточност, тъй като ние признахме македонския език и народност. Това крие риск от предстоящ спор, защото някой ден Скопие може да си изиска Пиринския край ”, отсича историкът.
Макар и на напреднала възраст, той не стопира да работи. Любовта към историята предал на сина си Юри Стоянов, шеф на института за археологически и исторически изследвания в Източното Средиземноморие към Британската академия на науките, откривател на религиите и създател на бестселъра “Другият господ ”.
Любопитни обстоятелства от „ Одесос, остаряла и нова Варна “
За файтонджиите и рибарските тайфи
Прокарването на жп линията Варна-Русе през 1866 година трансформира Варна в първокачествен търговски център, само че първоначално претендентите да пътуват били малко, въпреки че транспортът бил безвъзмезден. Хората се плашели от влака, а след първата злополука на гара Шейтанджик /Хитрино/ година по-късно пасажерите напълно оредели. Налагало се кондукторите да слизат и да приканват хората да употребяват модерния превоз.
Варненци предпочитали да се придвижват по море. В средата на 80-те години на XIX в. един път седмично сред Варна, Балчик и Каварна пътувал транспортен съд, пътнически линии имало и до Бургас и Цариград. Вътре в града след Освобождението бурно се развило файтонджийството. Всеки бързал да направи повече кирии, само че никой не чистел, а файтонджиите постоянно били неугледни и смущавали гостите на Варна. Затова през 1888 година кметът Кръстьо Мирски издал устав, в който определил такси и правила за този бизнес. Файтоните влезнали в указател, имали номера, а стопаните им били длъжни вечер да пътуват със запалени фенери. Пияните файтонджии били задържани от полицията до изтрезняване, а при три прегрешения оставали без позволение. Цените на услугите им били закрепени – по 50 ст. за транспорт от единия до другия завършек на града, по 1 лева – от гарата до площадите и по 5-6 лева – за разходка до покрайнините.
Облагали се с общински и държавни данъци и риболовците, най-вече гърци и гагаузи. След Освобождението годишно те плащали по лев в локалната хазна за разрешително и по 2 лева в околийското ръководство за ловджийски билет. Държавата прибирала 20% от улова като естествен налог и настрана облагала с данъци таляните, които малко на брой можели да си разрешат. Един от тях – край Галата, получавал данъчен бонус и внасял единствено 3% натура, тъй като снабдявал небогати варненци с евтина риба. В рибарските тайфи също имало строги правила за систематизиране на улова. След приспадане на разноските половината получавал притежателят на таляна, а другата си разпределяли наемниците. В предишното риболовците рядко влизали на повече от километър от брега и то единствено за калкан. Ловели обаче доста скумрия, която към този момент се брои за липсващ тип по нашето Черноморие. През 1890 година да вземем за пример, варненските риболовци хванали 32 тона скумрия и 23 тона калкан.
Сред четящите си съграждани Стоянов е прочут като един от най-ревностните откриватели на Варна. Близо половин век той събира данни и обстоятелства за историята на града, които е издал в над 150 изявления и няколко книги. Най-впечатляващата – “Одесос, остаряла и нова Варна ”, е исторически етюд, в който е събрал любопитен микс от исторически обстоятелства и данни за бита, нравите, поминъка на жителите на морската столица от античността до годините преди Втората международна война. В записките си Стоянов показва, че у българина е генетично заложено да оцелява след политически и стопански погроми, като се хваща за духовността. Като най-ярък образец той сочи културния напредък във Варна в най-тежките години след Междусъюзническата и Първата международна война. Въпреки че те поставят завършек на търговски лукс, половината служащи в града остават без прехранване, а Варна е залята от емигранти от Одринска Тракия и Македония, управата и жителите на пъстрия пристанищен град основават голям брой креативен организации. Отварят порти първият общински спектакъл и Домът на изкуството и културата, а хората преоткриват морето като извор на креативно ентусиазъм и естествена причина за нов занаят. Тогава се ражда концепцията за развиване на Варна като европейски курорт. Макар и посрещната с гневни рецензии, че градът ще се поквари, тя набира скорост и още веднъж отваря Варна към Европа. С модерните си нови морски бани след 1926 година градът възкръсва като феникс, а развиването на туризма върви ръка за ръка с бурния културен живот и благоустройството – строят се нови улици, битова канализация, електрификация. “Ето такава искрица, която е запалвала дедите ни да градят върху руини, ни е нужна през днешния ден, с цел да разсее тъмнината на бездуховността и да спре демографската рецесия ”, надява се дългогодишният краевед.
Според него още при ръководството Стефан Стамболов в края на XIX в. при негови регулярни срещи с локалната общност било оповестено, че България потегля към Европа от Варна. Този блян обаче предизвикал спор с съветските имперски упоритости. “България постоянно е била пленник на огромни ползи поради географското си състояние, а в днешни дни отстояването на независимостта е още по-трудно, в сравнение с преди ”, твърди историкът. Като любопитен подробност от комплицираните битки за въздействие на Балканите в предишното той показва рамото, което ни удря Англия за Съединението. “Британците са спрели Турция да настъпи към Пловдив. Макар и користно, с цел да натрият носа на руснаците, те са ни помогнали един единствен път ”, разяснява Стоянов.
Историята той заобичал още от детските си години във варненското с. Дъбравино. Хобито му се трансформирало в специалност. Завършил история във Великотърновския университет, бил е офицер, преподавател в българското школо в Братислава, учител и шеф в с. Камен бряг и Варна, както и в институтите за културно-просветни фрагменти и по интернационален туризъм. Именно там, до момента в който преглеждал архивни материали за културата в първите години след Освобождението, се запалил да изследва историята на Варна. Неусетно почнал да заделя всеки свободен момент, с цел да учи предишното на града и хората, които са го управлявали. “Варна е имала шанс с първите си кметове – били са все хора образовани, предприемчиви, интелектуалци ”, споделя Стоянов. Кръстьо Мирски, да вземем за пример, като се изключи че е бил журналист, е насочил общинската политика в интерес на по-бедните жители и построил 3 учебни заведения. Иван Церов пък сложил началото на електрификацията на Варна и на градежа на градски спектакъл, само че останал в аналите и като герой против рушветчийството със възбраната на известното тогава предписание жителите да носят кафе на служителите, в случай че желаят услуга. Сред първите кметове на морската столица е богатият Коста Ранков, който самичък построява съвременен кино-театър. Със свои средства строи първите хали във Варна и най-яркият, съгласно Стоянов, варненски градоначалник – Михаил Колони. “В двата си мандата /1881-1885 и 1890-1893 г./ той е сложил основите на съвременна Варна ”, не крие възхищението си историкът. При ръководството на Колони градът бързо се развива като индустриален, търговски и курортен център. Построените тогава просторни улици и до през днешния ден поемат трафика и са планувани по този начин, че да одобряват морския бриз, с цел да разхлаждат Варна в летните жеги. Времето на Колони и първите две следосвобожденски десетилетия са най-яркия интервал на напредък за града – тогава са съградени емблематични здания като Катедралата, Девическата и Мъжката гимназии, напомня Стоянов.
Години по-късно, когато Варна изпада в най-мрачния си интервал след Първата международна война и е под окупация, в двете образователни заведения са разквартирувани непознати бойци. Англичани отмъкват голям брой полезности от Девическата гимназия, в която е имало музей, а в Мъжката французи палят печките си със строшени чинове. Учениците им дават отговор протестно с песента “О, добруджански край ”, поради което комендантът на непознатите военни сили санкционира регионалния шеф. Униженията следват погромната загуба за Варна от откъсването на Южна Добруджа след Междусъюзническата война. “Но градът преглъща горчивия хап и отново се възмогва в средата на 30-те години ”, напомня Петър Стоянов. Според него виновността за националната злополука е както на цар Фердинанд, по този начин и на двата лагера на Великите сили, които заедно играят срещу ползите на България, с цел да пречупят икономическия й напредък и мощната й войска. Немалка роля за българския провал има създателят на Балканския съюз – Русия. Виждайки че България става водеща военна мощ на полуострова, руснаците съзнателно забавят обещания арбитраж за противоречивите зони сред съдружниците и дават лице на Гърция, Сърбия и Румъния. Русия и след това Съюз на съветските социалистически републики все са се опитвали да ни държат в послушание, споделя историкът. Той дава ослепителен, въпреки и не изключително тиражиран образец, с двата несполучливи опита на Георги Димитров да води независима европейска политика посредством основаване на Дунавска и Балканска федерации. “Тези хрумвания вбесяват Сталин и в последна сметка стават причина Димитров да бъде погубен ”, разяснява Стоянов.
Връщайки обратно лентата на събитията във Варна той показва първите години след 9 септември 1944 година като най-болния интервал от развиването на града. В момента доайенът краевед работи върху нова книга за късия откъслек от 1944 до 1947 година Твърди, че още в първия ден от промяната на властта в локалните структури на Българска комунистическа партия е изработен прелом и отпред вместо същинските партизани са застанали нови лица, някои от които са били и доносници на полицията. “Тези обстоятелства се премълчават, тъй като се засягат ползите на доста хора, само че историята би трябвало да е справедлива ”, безапелационен е Петър Стоянов. Затова той не утвърждава подмяната на термина “турско иго ” с “османско господство ” в учебниците. Не харесва и адмирирания от Европейски Съюз контракт за добросъседство, който България подписа с Македония. “Този контракт е неточност, тъй като ние признахме македонския език и народност. Това крие риск от предстоящ спор, защото някой ден Скопие може да си изиска Пиринския край ”, отсича историкът.
Макар и на напреднала възраст, той не стопира да работи. Любовта към историята предал на сина си Юри Стоянов, шеф на института за археологически и исторически изследвания в Източното Средиземноморие към Британската академия на науките, откривател на религиите и създател на бестселъра “Другият господ ”.
Любопитни обстоятелства от „ Одесос, остаряла и нова Варна “
За файтонджиите и рибарските тайфи
Прокарването на жп линията Варна-Русе през 1866 година трансформира Варна в първокачествен търговски център, само че първоначално претендентите да пътуват били малко, въпреки че транспортът бил безвъзмезден. Хората се плашели от влака, а след първата злополука на гара Шейтанджик /Хитрино/ година по-късно пасажерите напълно оредели. Налагало се кондукторите да слизат и да приканват хората да употребяват модерния превоз.
Варненци предпочитали да се придвижват по море. В средата на 80-те години на XIX в. един път седмично сред Варна, Балчик и Каварна пътувал транспортен съд, пътнически линии имало и до Бургас и Цариград. Вътре в града след Освобождението бурно се развило файтонджийството. Всеки бързал да направи повече кирии, само че никой не чистел, а файтонджиите постоянно били неугледни и смущавали гостите на Варна. Затова през 1888 година кметът Кръстьо Мирски издал устав, в който определил такси и правила за този бизнес. Файтоните влезнали в указател, имали номера, а стопаните им били длъжни вечер да пътуват със запалени фенери. Пияните файтонджии били задържани от полицията до изтрезняване, а при три прегрешения оставали без позволение. Цените на услугите им били закрепени – по 50 ст. за транспорт от единия до другия завършек на града, по 1 лева – от гарата до площадите и по 5-6 лева – за разходка до покрайнините.
Облагали се с общински и държавни данъци и риболовците, най-вече гърци и гагаузи. След Освобождението годишно те плащали по лев в локалната хазна за разрешително и по 2 лева в околийското ръководство за ловджийски билет. Държавата прибирала 20% от улова като естествен налог и настрана облагала с данъци таляните, които малко на брой можели да си разрешат. Един от тях – край Галата, получавал данъчен бонус и внасял единствено 3% натура, тъй като снабдявал небогати варненци с евтина риба. В рибарските тайфи също имало строги правила за систематизиране на улова. След приспадане на разноските половината получавал притежателят на таляна, а другата си разпределяли наемниците. В предишното риболовците рядко влизали на повече от километър от брега и то единствено за калкан. Ловели обаче доста скумрия, която към този момент се брои за липсващ тип по нашето Черноморие. През 1890 година да вземем за пример, варненските риболовци хванали 32 тона скумрия и 23 тона калкан.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ