Над половината българи не биха помогнали за защита на съюзник от НАТО
България е най-слабото звено на НАТО и единствената страна в Централна и Източна Европа, в която под половината (47%) от интервюираните споделят, че страната е длъжна да оказва помощ на други съдружници в алианса, в случай че са атакувани. Внушителните 37% искрено споделят, че България не би трябвало да съблюдава уговорката си по член 5 от Вашингтонския контракт. Именно той е фундаментът на НАТО, тъй като на него се крепи правилото за групова защита.
Този резултат от социологическо изследване от 2017 година е включен в отчета с главните проблеми и закани за света, който бе публикуван преди дни от Мюнхенската конференция за сигурност - най-авторитетният международен конгрес по тази тематика, започващ в петък.
Допитването е направено преди година с персонални изявленията с национално представителна извадка от популацията на 7 страни от Европейски Съюз и НАТО по поръчка на института за световна сигурност GLOBSEC (за България то е извършено от организация ЕСТАТ). Целта е да се откри в България, Румъния, Унгария, Чехи, Словакия, Полша и Хърватия какъв е резултатът от задграничните подривни старания върху настроенията в обществото на тези страни.
От резултатите се вижда, че само Словакия е близо до преобладаващото мнение в България - 34% от словаците споделят да не се оказва помощ на атакувана страна член, само че 54% въпреки всичко са да се съблюдава член 5. Всички останали пет страни от допитването са отчетливо в проатлантическа група. Полша се откроява с безапелационните 90% утвърждение да се оказва помощ на съдружник.
Авторите прецизират, че настава смяна, когато в страните, които бяха в руския блок допреди близо 30 години, се зададе съответен въпрос дали биха защитили съдружник при офанзива от Русия. Данни от допитване на института " Пю " от 2015 година сподели, че междинният индикатор за региона понижава до 48%.
Как са дали отговор интервюираните в 7 страни на въпросите " Ще оказа помощ на съдружниците от НАТО ", " Ще гласоподавам (на референдум) за оставане в НАТО " и " Членството в НАТО е позитивно за страната ми ".
Две трети въпреки всичко поддържат НАТО
Добрата вест в изследването по поръчка на GLOBSEC е, че 66% от българите считат, че участието в НАТО е значимо за сигурността им (само Словакия е зад нас с 56%, останалите са с индикатори над 70 и 80 %, а в Полша с това изказване са съгласни 91%). На въпрос дали биха дали своят вот България да напусне НАТО на възможен референдум, с " да " са дали отговор един от всеки пет, само че достатъчните 54% биха подкрепили алианса (Словакия е по-проблемна, тъй като там привършениците на НАТО в референдум са 43%).
Разлика в отношението към НАТО разделя седемте страни на три групи - една, в която обществото поддържа приемане на отбранителна инфраструктура (Полша, Румъния и Хърватия), втора, в която са срещу натовски обекти на тяхна територия (по 54% в Чехия и Словакия) и трета, в която утвърждението за командни и подготвителни центрове и логистични пунктове е с минимална преднина пред неодобрението (41% " не " в България и 42% в Унгария).
Обяснението е частично в опита на няколко страни със руското военно наличие, до момента в който за други основни са напъните на вътрешни и външни играчи, употребяващи тематиката за натовските обекти в акция против алианса въобще. " Най-слабите брънки във веригата на НАТО са изключително забележима цел на такава офанзива, потвърждаваща съществуването на координирана и добре проведена интервенция. "
Запад, Изток или по средата
Другият факт, който научават за България събиращите се тази седмица в баварската столица делегации от целия свят, водени от държавни глави или министър председатели (но нормално - от министри на защитата и външните работи) е, че съвсем е изчезнало идентифицирането на българите с Изтока в Европа.
За 42% от българите страната им геополитически е част от Запада, демонстрира цитираното допитване на GLOBSEC. За 27% България е някъде сред Запада и Изтока - нещо, което някои анализатори стартират да назовават " централноевропейска еднаквост ". Едва 12% считат, че към момента сме част от Изтока, а 19% нямат мнение.
Как са дали отговор интервюираните в 7 страни на въпрос за идентичността на страната им: " Част от Запада ", " Някъде по средата ", " Част от Изтока ", Не знам ".
Българите обичат Европейски Съюз, Путин и властнически режим
Анкетата, извършена сред февруари и април 2017 година, е посочила още, че в отношението си към Европейския съюз българите несъмнено пазят участието си - за 72% България би трябвало да остане в Европейски Съюз, а за 61% съюзът е нещо положително. Евроскептици измежду българите има - за 15% страната ни няма място в Европейски Съюз, а за 10% съюзът е нещо неприятно. Най-много евроскептици измежду седемте интервюирани страни има в Чехия - там над една четвърт (26%) желаят да напущат, за цели 29% Европейски Съюз е нещо неприятно, а за оставане се афишират 41%.
В Мюнхенския отчет частта за Централна и Източна Европа е озаглавена " Вътре или отвън " (еворатлантическата архитектура) и в нея се приказва за проблемите с демокрацията, върховенството на закона и свободата на медиите в Полша и Унгария. Тук също е употребявано изследването на GLOBSEC и в него категорично се споделя, че " изборът сред демократична народна власт и властнически водач е неразбираем само в България - над 21% от българите не могат да посочат какво система избират за страната си ".
Цели 70% от българите харесват Владимир Путин " и това е много обезпокоително да страна член на НАТО и Европейски Съюз " (втора е Румъния, само че с 47% утвърждение за Путин).
Нещо повече - разликата сред подкрепящите демокрацията (42%) и властническия режим (37%) е едвам 5 процентни пункта в България. Вероятно по тази причина създателите са кръстили тази част " Демокрацията губи привлекателността си в България ".
Кой осведоми, кой взема решение
Следва и основна част от обяснението - всеки трети българин има вяра в тайни теории и дезинформация. Над 20% не знаят дали са осведомени обективно от медиите за събитията по света и дали избрани проблеми са прикривани от тях. 36% не имат вяра на водещите медии в България, а 5% възприемат онлайн източници на дезинформация като места за съответстваща информация.
Българите имат проблем и с ориентацията кой би трябвало да взима значимите решения за ориста на страната им. За 37% това са депутатите и този индикатор не е неочакван, поради ниския рейтинг на Народното събрание. Но въпреки това под половината (47%) споделят, че това би трябвало да се взема решение на референдуми.
България се отличава от останалите в отговора на въпроса " Коя политическа система би била най-подходяща за страната ви? " - 37% избират автократичен режим със мощен водач.
Този резултат от социологическо изследване от 2017 година е включен в отчета с главните проблеми и закани за света, който бе публикуван преди дни от Мюнхенската конференция за сигурност - най-авторитетният международен конгрес по тази тематика, започващ в петък.
Допитването е направено преди година с персонални изявленията с национално представителна извадка от популацията на 7 страни от Европейски Съюз и НАТО по поръчка на института за световна сигурност GLOBSEC (за България то е извършено от организация ЕСТАТ). Целта е да се откри в България, Румъния, Унгария, Чехи, Словакия, Полша и Хърватия какъв е резултатът от задграничните подривни старания върху настроенията в обществото на тези страни.
От резултатите се вижда, че само Словакия е близо до преобладаващото мнение в България - 34% от словаците споделят да не се оказва помощ на атакувана страна член, само че 54% въпреки всичко са да се съблюдава член 5. Всички останали пет страни от допитването са отчетливо в проатлантическа група. Полша се откроява с безапелационните 90% утвърждение да се оказва помощ на съдружник.
Авторите прецизират, че настава смяна, когато в страните, които бяха в руския блок допреди близо 30 години, се зададе съответен въпрос дали биха защитили съдружник при офанзива от Русия. Данни от допитване на института " Пю " от 2015 година сподели, че междинният индикатор за региона понижава до 48%.
Как са дали отговор интервюираните в 7 страни на въпросите " Ще оказа помощ на съдружниците от НАТО ", " Ще гласоподавам (на референдум) за оставане в НАТО " и " Членството в НАТО е позитивно за страната ми ".
Две трети въпреки всичко поддържат НАТО
Добрата вест в изследването по поръчка на GLOBSEC е, че 66% от българите считат, че участието в НАТО е значимо за сигурността им (само Словакия е зад нас с 56%, останалите са с индикатори над 70 и 80 %, а в Полша с това изказване са съгласни 91%). На въпрос дали биха дали своят вот България да напусне НАТО на възможен референдум, с " да " са дали отговор един от всеки пет, само че достатъчните 54% биха подкрепили алианса (Словакия е по-проблемна, тъй като там привършениците на НАТО в референдум са 43%).
Разлика в отношението към НАТО разделя седемте страни на три групи - една, в която обществото поддържа приемане на отбранителна инфраструктура (Полша, Румъния и Хърватия), втора, в която са срещу натовски обекти на тяхна територия (по 54% в Чехия и Словакия) и трета, в която утвърждението за командни и подготвителни центрове и логистични пунктове е с минимална преднина пред неодобрението (41% " не " в България и 42% в Унгария).
Обяснението е частично в опита на няколко страни със руското военно наличие, до момента в който за други основни са напъните на вътрешни и външни играчи, употребяващи тематиката за натовските обекти в акция против алианса въобще. " Най-слабите брънки във веригата на НАТО са изключително забележима цел на такава офанзива, потвърждаваща съществуването на координирана и добре проведена интервенция. "
Запад, Изток или по средата
Другият факт, който научават за България събиращите се тази седмица в баварската столица делегации от целия свят, водени от държавни глави или министър председатели (но нормално - от министри на защитата и външните работи) е, че съвсем е изчезнало идентифицирането на българите с Изтока в Европа.
За 42% от българите страната им геополитически е част от Запада, демонстрира цитираното допитване на GLOBSEC. За 27% България е някъде сред Запада и Изтока - нещо, което някои анализатори стартират да назовават " централноевропейска еднаквост ". Едва 12% считат, че към момента сме част от Изтока, а 19% нямат мнение.
Как са дали отговор интервюираните в 7 страни на въпрос за идентичността на страната им: " Част от Запада ", " Някъде по средата ", " Част от Изтока ", Не знам ".
Българите обичат Европейски Съюз, Путин и властнически режим
Анкетата, извършена сред февруари и април 2017 година, е посочила още, че в отношението си към Европейския съюз българите несъмнено пазят участието си - за 72% България би трябвало да остане в Европейски Съюз, а за 61% съюзът е нещо положително. Евроскептици измежду българите има - за 15% страната ни няма място в Европейски Съюз, а за 10% съюзът е нещо неприятно. Най-много евроскептици измежду седемте интервюирани страни има в Чехия - там над една четвърт (26%) желаят да напущат, за цели 29% Европейски Съюз е нещо неприятно, а за оставане се афишират 41%.
В Мюнхенския отчет частта за Централна и Източна Европа е озаглавена " Вътре или отвън " (еворатлантическата архитектура) и в нея се приказва за проблемите с демокрацията, върховенството на закона и свободата на медиите в Полша и Унгария. Тук също е употребявано изследването на GLOBSEC и в него категорично се споделя, че " изборът сред демократична народна власт и властнически водач е неразбираем само в България - над 21% от българите не могат да посочат какво система избират за страната си ".
Цели 70% от българите харесват Владимир Путин " и това е много обезпокоително да страна член на НАТО и Европейски Съюз " (втора е Румъния, само че с 47% утвърждение за Путин).
Нещо повече - разликата сред подкрепящите демокрацията (42%) и властническия режим (37%) е едвам 5 процентни пункта в България. Вероятно по тази причина създателите са кръстили тази част " Демокрацията губи привлекателността си в България ".
Кой осведоми, кой взема решение
Следва и основна част от обяснението - всеки трети българин има вяра в тайни теории и дезинформация. Над 20% не знаят дали са осведомени обективно от медиите за събитията по света и дали избрани проблеми са прикривани от тях. 36% не имат вяра на водещите медии в България, а 5% възприемат онлайн източници на дезинформация като места за съответстваща информация.
Българите имат проблем и с ориентацията кой би трябвало да взима значимите решения за ориста на страната им. За 37% това са депутатите и този индикатор не е неочакван, поради ниския рейтинг на Народното събрание. Но въпреки това под половината (47%) споделят, че това би трябвало да се взема решение на референдуми.
България се отличава от останалите в отговора на въпроса " Коя политическа система би била най-подходяща за страната ви? " - 37% избират автократичен режим със мощен водач.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ