Проф. Аргирова: Нужна е Национална програма за намаляване на рака на маточната шийка
България е на второ място по заболеваемост и на трето място по смъртност от рак на маточната шийка в Европа. Това сподели вирусологът проф. Радка Аргирова по време на полемиката „ Актуализиран научно-практически взор към HPV скрининга “, проведена от фондация МОСТ, представена от БНР.
Тя заяви, че всеки ден в България две дами умират от рак на шийката на матката като това е втората причина за смъртност при млади дами (между 15 и 44-годишни) след рака на гърдата. „ Заболеваемостта от рак на маточната шийка в България нараства, а има и реинфекции с HPV при дами от 14 до 32-годишни. Най-високо разпространяване на вируса е при 25-годишните дами “, сподели проф. Аргирова.
Тя съобщи, че за HPV инфекцията, която е основният отговорник за рака на шийката на матката, има рискови фактори като имуносупресивни положения, ХИВ, тютюнопушене, голям брой раждания, голям брой полови сътрудници
„ Има данни за трагично понижаване на генотиповете HPV 16, HPV 18 след имунизация при тези лица, което приказва за висока успеваемост на имунизацията в страни, където тя се ползва повече от 10 години. Тези данни демонстрират нуждата от следене на еволюцията на генотиповете с оглед актуализиране стратификацията на риска, а от там и интервала, и методите на следене на прогресията, по тази причина у нас е извънредно време да се направи едно следене на съществуването на откритите генотипове “, сподели проф. Радка Аргирова.
Тя съобщи, че във връзка с проучванията България се намира в прехода цитология към HPV ДНК основан скрининг за рак на маточната шийка. 97% от промените към рак на маточната шийка произтичат от човешкия папилома вирус, само че неговите разновидности са над 400.
„ Какво се случва обаче, когато дамата разбере, че има рак на маточната шийка? Именно по тази причина е належащо да има логаритъм за деяние. Бъдещите тактики за битка против този рак ще зависят от ден на ден от високотехнологичните проучвания в тази област. Затова апелът е да се съберем и да изработим дружно - всички тези експерти, Националната стратегия за понижаване на рака на маточната шийка. Сега Министерство на здравеопазването споделя, че има такава стратегия, само че ние нямаме в действителност. Ние имаме единствено Наредба 8, която е за диспансеризации и следене на разнообразни положение. Трябва да имаме Национална стратегия, която да включва всичко. Имаме Национална стратегия за първична профилактика, която включва имунизациите, само че трите стълба на профилактиката са - първична - ранна имунизация на девойки и момчета, преди да стартират да водят сексуален живот, вторична профилактика и третична профилактика, което е изгаряне или заледяване на преканцерозните лезии, преди инвазивния етап, когато се пристъпва към хирургична интервенция. Вторичната профилактика е точно методите за скрининг. Те са - посредством цитонамазка, течно- основана цитология и към този момент молекулярни способи за установяване на високорисковите вируси, при които с 35 на 100 е по-висока чувствителността за ранно разкриване на рак на маточната шийка. Тези ДНК проби дефинират високорисковите причинители на рака, разясни проф. Аргирова.
По думите й създаването на Национална стратегия за понижаване на рака на маточната шийка ще стане с няколко едновременни стъпки - последователно пилотно въвеждане на ДНК основани проби, с включване на лабораториите в страната, като първата цел ще бъде бързо установяване на видовете - HPV 16 и HPV 18 с изпращане на колпоскопия на пациентите, в случай че са високорискови да бъдат вписани, втората стъпка е въвеждане на логаритъм за следене на лицата с трите типа - HPV 16, HPV 18 и HPV 45 (това са най-високорисковите вида за следващо развиване на РМШ - бел. ред. ), което дава опция за реализиране на риск - основана стратификация, както и логаритъм за следене на пациентите с разнообразни други находки от ДНК теста - т.е. останалите високорискови видове.
„ На последващо място - въвеждане на осведомителна система за извършените проучвания и резултатите от тях. След това - установяване на референтни лаборатории в цялата страна. За тази високоспециализирана активност по тестване ще би трябвало да вземат участие взаимно като екип - гинеколози, молекулярни биолози, вирусолози. Очаква се да могат да се ползват няколко типа ДНК- проби. Тази огромна Национална стратегия за понижаване на рака на маточната шийка, включваща трите стълба, би трябвало да бъде в една мултифункционална непрекъсваща връзка сред обособените експерти, с цел да може логаритъмът бързо да намира решението, да се търси пациента за идващото проучване в тъкмо време “, сподели още проф. Аргирова.
Тя заяви, че всеки ден в България две дами умират от рак на шийката на матката като това е втората причина за смъртност при млади дами (между 15 и 44-годишни) след рака на гърдата. „ Заболеваемостта от рак на маточната шийка в България нараства, а има и реинфекции с HPV при дами от 14 до 32-годишни. Най-високо разпространяване на вируса е при 25-годишните дами “, сподели проф. Аргирова.
Тя съобщи, че за HPV инфекцията, която е основният отговорник за рака на шийката на матката, има рискови фактори като имуносупресивни положения, ХИВ, тютюнопушене, голям брой раждания, голям брой полови сътрудници
„ Има данни за трагично понижаване на генотиповете HPV 16, HPV 18 след имунизация при тези лица, което приказва за висока успеваемост на имунизацията в страни, където тя се ползва повече от 10 години. Тези данни демонстрират нуждата от следене на еволюцията на генотиповете с оглед актуализиране стратификацията на риска, а от там и интервала, и методите на следене на прогресията, по тази причина у нас е извънредно време да се направи едно следене на съществуването на откритите генотипове “, сподели проф. Радка Аргирова.
Тя съобщи, че във връзка с проучванията България се намира в прехода цитология към HPV ДНК основан скрининг за рак на маточната шийка. 97% от промените към рак на маточната шийка произтичат от човешкия папилома вирус, само че неговите разновидности са над 400.
„ Какво се случва обаче, когато дамата разбере, че има рак на маточната шийка? Именно по тази причина е належащо да има логаритъм за деяние. Бъдещите тактики за битка против този рак ще зависят от ден на ден от високотехнологичните проучвания в тази област. Затова апелът е да се съберем и да изработим дружно - всички тези експерти, Националната стратегия за понижаване на рака на маточната шийка. Сега Министерство на здравеопазването споделя, че има такава стратегия, само че ние нямаме в действителност. Ние имаме единствено Наредба 8, която е за диспансеризации и следене на разнообразни положение. Трябва да имаме Национална стратегия, която да включва всичко. Имаме Национална стратегия за първична профилактика, която включва имунизациите, само че трите стълба на профилактиката са - първична - ранна имунизация на девойки и момчета, преди да стартират да водят сексуален живот, вторична профилактика и третична профилактика, което е изгаряне или заледяване на преканцерозните лезии, преди инвазивния етап, когато се пристъпва към хирургична интервенция. Вторичната профилактика е точно методите за скрининг. Те са - посредством цитонамазка, течно- основана цитология и към този момент молекулярни способи за установяване на високорисковите вируси, при които с 35 на 100 е по-висока чувствителността за ранно разкриване на рак на маточната шийка. Тези ДНК проби дефинират високорисковите причинители на рака, разясни проф. Аргирова.
По думите й създаването на Национална стратегия за понижаване на рака на маточната шийка ще стане с няколко едновременни стъпки - последователно пилотно въвеждане на ДНК основани проби, с включване на лабораториите в страната, като първата цел ще бъде бързо установяване на видовете - HPV 16 и HPV 18 с изпращане на колпоскопия на пациентите, в случай че са високорискови да бъдат вписани, втората стъпка е въвеждане на логаритъм за следене на лицата с трите типа - HPV 16, HPV 18 и HPV 45 (това са най-високорисковите вида за следващо развиване на РМШ - бел. ред. ), което дава опция за реализиране на риск - основана стратификация, както и логаритъм за следене на пациентите с разнообразни други находки от ДНК теста - т.е. останалите високорискови видове.
„ На последващо място - въвеждане на осведомителна система за извършените проучвания и резултатите от тях. След това - установяване на референтни лаборатории в цялата страна. За тази високоспециализирана активност по тестване ще би трябвало да вземат участие взаимно като екип - гинеколози, молекулярни биолози, вирусолози. Очаква се да могат да се ползват няколко типа ДНК- проби. Тази огромна Национална стратегия за понижаване на рака на маточната шийка, включваща трите стълба, би трябвало да бъде в една мултифункционална непрекъсваща връзка сред обособените експерти, с цел да може логаритъмът бързо да намира решението, да се търси пациента за идващото проучване в тъкмо време “, сподели още проф. Аргирова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ