Лекар: Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий
България е на водещо място в Европейски Съюз по реимбурсация на нови онкомедикаменти. Същевременно у нас болестта се подмладява, а пациентите постъпват в късен етап.
На Световния ден на битка с рака - 4 февруари в ефира на БНР приказва Д-р Ваня Митова - началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София.
" Биомаркерите в онкологията са нещо, за което не можем да си позволим да не отделим средства. Колко средства би трябвало да се заделят, това би трябвало да се съобрази с общия брой онкологично заболели у нас, дяловото им систематизиране по типове рак, както и тези заболели в какъв етап са, като би трябвало да се " стъпи " на действителни статистически данни, само че тук имаме огромен проблем, тъй като преди години спря работата на Националния раков указател, той беше преобразуван, смесен, по този начин или другояче истината сега е една - ние нямаме тъкмо, съответно, отговорно национално звено, което да се грижи за тази статистика.
Тя е обединена с други статистически данни в Национален статистически институт и действително не можем да бъдем сигурни в тази информация, която се получава и респективно там имаме много пробойни в системата.
Но сигурно мога за кажа, че ние имаме потребност от доплащане на тези биомаркери, тъй че да сме сигурни, че пациентите ще получават качествена, своевременна, и ефикасна, не на последно място терапия.
Защото биомаркерите са тези, които ще ни дефинират какво тъкмо да бъде лекуването, какъв да бъде медикаментът и по какъв начин да стартираме или да продължим лекуването на тези онкоболни пациенти, сподели за подкаста на БНР - " В центъра на системата " д-р Ваня Митова - началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София.
По думите й за рак на гърдата имунохистохимията се покрива по амбулаторна процедура и по КП от НЗОК.
Но за най-честите генетични разновидности за рак на гърдата няма покритие от страната, това са така наречен мултигенни сигнатури, това са проби, които дефинират дали пациентът ще има потребност от химиотерапия или няма да има потребност. Един подобен тест в този момент е към 3000 лева, като до момента цената беше 5000 лева.
Те не са подобаващи за всички пациенти, има тъкмо избрани заболели, при чийто тумори са подобаващи, а това би им икономисало тежката химиотераипя, те ще могат да одобряват хормонално лекуване като хапчета в границите на 5 години, може да са подобаващи за таргетна терапия или лъчетерапия, тъй като не постоянно е от изгода и има резултат от химиотераипята, с която просто се застраховаме, без тя да даде изгоди, а ще има единствено негативи, тъй като тези химиотерапевтици постоянно са кардиотоксични, отразяват се на всички органи и системи, разясни доктор Митова.
Д-р Митова уточни още, че НЗОК заплаща проучването на естроген, прогестерон, HER 2 рецептор при рак на гърдата, както и Индексът за маркиране Ki-67, който колко дефинира какъв брой бързо се разделят клетките, какъв брой е нападателен ракът, само че има още какво да се направи.
В част от страните в Европейски Съюз се покрива генетично тестване при млади дами, при тройно отрицателни, при мъже с рак на гърдата, при дами с рак на гърдата първа линия, като тези проби не са толкоз скъпи, само че не се поемат у нас, добави експертът.
" Средно годишно у нас се новодиагностицират към 4000 пациенти - дами и мъже с рак на гърдата, само че съгласно данните за 2024 година този брой е повишен на 4500 души, което е забележителен растеж.
От тях би следвало от 60 до 80 на 100 да са получили органосъхраняваща интервенция. Останалият % са били мастектомирани - т.е. гърдата е отстранена. От тези 4500 ги разделяме на две и към 2150 пациенти би следвало да се реши кои са подобаващи за слагане на импланти. Засега пациентите сами си заплащат тези импланти, само че в случай че от тези 2150 половината - 1500 са подобаващи за импланти, които са по 1000 лева, това значи, че НЗОК би трябвало да заплаща милион и половина на година за импланти.
Ръст на болните с рак на гърдата има у нас и това го виждаме всеки ден в нашата процедура и това е за сметка на увеличеният брой на млади дами в тази статистика.
За дами сред 30 и 40 години всекидневно го срещаме, за такива сред 30 и 20 години към този момент напълно не са каузистика, срещаме ги доста постоянно, тъй че това, което споделят, че няма смисъл да се вършат профилактични прегледи преди 40 години отива в предишното и не е вярното здравно държание.
Ние би трябвало да обучим младите дами и по-скоро ученичките от 9, 10 и 11 клас, безапелационна е още доктор Митова.
И добави:
" При рака на гърдата нямаме добра политика за профилактика, нямаме скринингова стратегия на национално равнище, която да работи на популационно равнище. А ракът на гърдата е едно от онкологичните болести, което намерено в точния момент, може да се излекува изцяло. Тези дами са с извънредно добра прогноза, в случай че са диагностицирани в ранен етап и това би трябвало да ни бъде водещата теза.
Имам пациентка на 23 години с рак на гърдата и костно метастазирала, и съветът - доста си млад да вървиш на профилактични прегледи не е най-правилният съвет.
И нещо доста значимо, с изключение на, че девойките и младите дами у нас не знаят и не им е обяснено кои са признаците, рисковите фактори и какъв брой постоянно да се самопреглеждат, едвам 20 на 100 дадоха отговор вярно, а 80 на 100 - неправилно при наше проучване в учебни заведения в страната, те бяха и стрестнати за аргументите, които им пояснихме за появяването на рак на гърдата, описа още доктор Митова.
Д-р Митова заяви, че България е на 3 то място в Европейски Съюз по реимбурсиране и по бърз достъп до новаторски лечения за рак като имунотерапия, таргетна терапия, като ние сме в челната тройка с Германия и Нидерландия.
У нас има сложно лекуване в онкологията, бърз достъп до лекари на най-високо равнище, достъп до високоспециализирани образни проучвания, съвременни лечения като биологично лекуване, прицелна или таргетна терапия.
А във Англия чакат по 18 месеца за достъп до експерт, имат дълга листа на чакащи даже за общопрактикуващ доктор. Затова там е почнала огромна промяна в Националната им здравна система.
На Световния ден на битка с рака - 4 февруари в ефира на БНР приказва Д-р Ваня Митова - началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София.
" Биомаркерите в онкологията са нещо, за което не можем да си позволим да не отделим средства. Колко средства би трябвало да се заделят, това би трябвало да се съобрази с общия брой онкологично заболели у нас, дяловото им систематизиране по типове рак, както и тези заболели в какъв етап са, като би трябвало да се " стъпи " на действителни статистически данни, само че тук имаме огромен проблем, тъй като преди години спря работата на Националния раков указател, той беше преобразуван, смесен, по този начин или другояче истината сега е една - ние нямаме тъкмо, съответно, отговорно национално звено, което да се грижи за тази статистика.
Тя е обединена с други статистически данни в Национален статистически институт и действително не можем да бъдем сигурни в тази информация, която се получава и респективно там имаме много пробойни в системата.
Но сигурно мога за кажа, че ние имаме потребност от доплащане на тези биомаркери, тъй че да сме сигурни, че пациентите ще получават качествена, своевременна, и ефикасна, не на последно място терапия.
Защото биомаркерите са тези, които ще ни дефинират какво тъкмо да бъде лекуването, какъв да бъде медикаментът и по какъв начин да стартираме или да продължим лекуването на тези онкоболни пациенти, сподели за подкаста на БНР - " В центъра на системата " д-р Ваня Митова - началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София.
По думите й за рак на гърдата имунохистохимията се покрива по амбулаторна процедура и по КП от НЗОК.
Но за най-честите генетични разновидности за рак на гърдата няма покритие от страната, това са така наречен мултигенни сигнатури, това са проби, които дефинират дали пациентът ще има потребност от химиотерапия или няма да има потребност. Един подобен тест в този момент е към 3000 лева, като до момента цената беше 5000 лева.
Те не са подобаващи за всички пациенти, има тъкмо избрани заболели, при чийто тумори са подобаващи, а това би им икономисало тежката химиотераипя, те ще могат да одобряват хормонално лекуване като хапчета в границите на 5 години, може да са подобаващи за таргетна терапия или лъчетерапия, тъй като не постоянно е от изгода и има резултат от химиотераипята, с която просто се застраховаме, без тя да даде изгоди, а ще има единствено негативи, тъй като тези химиотерапевтици постоянно са кардиотоксични, отразяват се на всички органи и системи, разясни доктор Митова.
Д-р Митова уточни още, че НЗОК заплаща проучването на естроген, прогестерон, HER 2 рецептор при рак на гърдата, както и Индексът за маркиране Ki-67, който колко дефинира какъв брой бързо се разделят клетките, какъв брой е нападателен ракът, само че има още какво да се направи.
В част от страните в Европейски Съюз се покрива генетично тестване при млади дами, при тройно отрицателни, при мъже с рак на гърдата, при дами с рак на гърдата първа линия, като тези проби не са толкоз скъпи, само че не се поемат у нас, добави експертът.
" Средно годишно у нас се новодиагностицират към 4000 пациенти - дами и мъже с рак на гърдата, само че съгласно данните за 2024 година този брой е повишен на 4500 души, което е забележителен растеж.
От тях би следвало от 60 до 80 на 100 да са получили органосъхраняваща интервенция. Останалият % са били мастектомирани - т.е. гърдата е отстранена. От тези 4500 ги разделяме на две и към 2150 пациенти би следвало да се реши кои са подобаващи за слагане на импланти. Засега пациентите сами си заплащат тези импланти, само че в случай че от тези 2150 половината - 1500 са подобаващи за импланти, които са по 1000 лева, това значи, че НЗОК би трябвало да заплаща милион и половина на година за импланти.
Ръст на болните с рак на гърдата има у нас и това го виждаме всеки ден в нашата процедура и това е за сметка на увеличеният брой на млади дами в тази статистика.
За дами сред 30 и 40 години всекидневно го срещаме, за такива сред 30 и 20 години към този момент напълно не са каузистика, срещаме ги доста постоянно, тъй че това, което споделят, че няма смисъл да се вършат профилактични прегледи преди 40 години отива в предишното и не е вярното здравно държание.
Ние би трябвало да обучим младите дами и по-скоро ученичките от 9, 10 и 11 клас, безапелационна е още доктор Митова.
И добави:
" При рака на гърдата нямаме добра политика за профилактика, нямаме скринингова стратегия на национално равнище, която да работи на популационно равнище. А ракът на гърдата е едно от онкологичните болести, което намерено в точния момент, може да се излекува изцяло. Тези дами са с извънредно добра прогноза, в случай че са диагностицирани в ранен етап и това би трябвало да ни бъде водещата теза.
Имам пациентка на 23 години с рак на гърдата и костно метастазирала, и съветът - доста си млад да вървиш на профилактични прегледи не е най-правилният съвет.
И нещо доста значимо, с изключение на, че девойките и младите дами у нас не знаят и не им е обяснено кои са признаците, рисковите фактори и какъв брой постоянно да се самопреглеждат, едвам 20 на 100 дадоха отговор вярно, а 80 на 100 - неправилно при наше проучване в учебни заведения в страната, те бяха и стрестнати за аргументите, които им пояснихме за появяването на рак на гърдата, описа още доктор Митова.
Д-р Митова заяви, че България е на 3 то място в Европейски Съюз по реимбурсиране и по бърз достъп до новаторски лечения за рак като имунотерапия, таргетна терапия, като ние сме в челната тройка с Германия и Нидерландия.
У нас има сложно лекуване в онкологията, бърз достъп до лекари на най-високо равнище, достъп до високоспециализирани образни проучвания, съвременни лечения като биологично лекуване, прицелна или таргетна терапия.
А във Англия чакат по 18 месеца за достъп до експерт, имат дълга листа на чакащи даже за общопрактикуващ доктор. Затова там е почнала огромна промяна в Националната им здравна система.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ