Новият български рекорд по наказателни процедури
България е на шесто място в Европейски Съюз по брой на висящите процедури за нарушавания. Данните демонстрират, че това закъснение се е случило през последните години от ръководството на ГЕРБ. Проблемът продължава да се пренебрегва от администрацията и ръководството, а той има и финансови, и имиджови последствия за страната.
България се оказва в челните редици на още една отрицателна ранглиста - тази на страните с най-вече висящи наказателни процедури за несъблюдение на отговорностите, произлизащи от правото на Европейски Съюз.
Според против обособените страни, към края на март страната ни е на шесто място с тъкмо 100 наказателни процедури. Испания води отрицателната ранглиста със 109 процедури, следвана от Гърция със 107, Италия (104), Белгия (103) и Полша (102). След нас са Чехия с 94 процедури и Румъния - с 93. Отличникът в тази ранглиста е Дания, против която има единствено 35 висящи производства за нарушавания (Обединеното кралство с 22 висящи производства не се брои).
Наказателна процедура или произвеждане за нарушениеСпоред някои адвокати терминът " наказателна процедура ", който е придобил гражданственост в България, не е напълно верен, по-точният е произвеждане за [установяване на] нарушаване. Това е характерно произвеждане за определяне, че дадена страна членка не извършва уговорката да хармонизира националното си право с това на съюза и прецизно да извършва правото на Европейски Съюз. Производството стартира по самодейност на Европейска комисия и може да стигне до Съда на Европейски Съюз в Люксембург, който открива нарушаването. Ако и по-късно страната продължава да не извършва отговорностите си, произлизащи от правото на съюза, се стига до ново дело пред Съд на Европейския съюз, по което към този момент се дефинират и санкции за нарушавания. Когато нарушаването се състои в несъобщаване на ограниченията, подхванати за транспониране на инструкция, Европейска комисия може да изиска още по първото дело пред Съд на Европейския съюз установяване на санкция за несъблюдение на отговорности. Процедурата е една от гаранциите, че страните членки ще ползват правото на съюза. Реклама
Проблемът на България обаче не се изчерпва с челните й позиции и в тази отрицателна ранглиста. Страната ни внезапно е нараснала броя на наказателните процедури през последните години от ръководството на ГЕРБ, макар, че сигналите за нарушавания понижават. И по най-вече висящи процедури и най-вече новообразувани производства. А това става в интервал, в който водещи разбори сочат, че Европейски Съюз е либерализирала политиките си във връзка с наказателните процедури и броят им внезапно е намалял (вижте карето по-долу).
Същинският проблем в България е, че и актуалното ръководство в по-голямата си част не демонстрира ангажираност към тематиката с такива приятни изключения като правосъдния министър Надежда Йорданова и екоминистърът Борислав Сандов. Донякъде в основата на този проблем стои фактът, че на равнище администрация казусът по-скоро се замазва и отхвърля, може би по завещание, тъй като на основни места стоят същите хора.
А в границите на Съюза броят на наказателните процедури намаляваОт 70-те години на предишния век до преди към двайсетина години Европейска комисия, като " страж на договорите ", въодушевено използваше така наречен производства за нарушаване и броят на тези производства непрестанно растеше. Но от 2004г. насам броят на процедурите внезапно понижа, установяват в своя двама професори по политически и правни науки - Даниел Келман и Томазо Павоне. Анализирайки данните от последните 50 години, те са открили, че сред 2004 и 2018 година броят на делата за нарушавания, формирани от Комисията, е намалял с 67%, а броят на сезиранията на Съда на Европейски Съюз е намалял с 87%. Днес Комисията препраща към Съд на Европейския съюз единствено по две или три каузи на държава-членка годишно - най-ниският % от 70-те години, установяват създателите. Според тях, този спад напълно не се дължи на усъвършенстваните политики на страните за съблюдаване на отговорностите им като членки, а по-скоро на политическа тактика, целяща усилване на интеграцията и туширане на евроскептицизма. Процесът става все по-политически, вместо да бъде оставен на професионалните чиновници на Комисията и юристите в нейната правна работа. Резултатът, съгласно двамата създатели, е изчерпателен вцепеняващ резултат върху правоприлагането. От една страна, чиновниците на Комисията се обезкуражават да работят за формиране на производства за нарушавания, които в огромната си част са отхвърлени след непрогледен политически разговор. От друга страна, това се случва в един изключително неприятен миг, директно преди държавните управления на Унгария и Полша да стартират да се автократизират и да оспорват самите основи на правния ред на Европейски Съюз, т.е. тъкмо когато силовото налагане на правните принадлежности на Европейски Съюз е неотложно. Авторите стигат до извод за нуждата от промени, които да изолират правоприлагащата функционалност на Комисията и решенията за започване на наказателни процедури от нейното политическо управление и нейната роля за основаване на политики.
Сегашното положение на казуса в България е въпрос на трайна политика/липса на политика през последните години, чиито последствия занапред ще поносим, само че и досега управляващите не са подготвени с разбор за аргументите да се стигне дотук - дали става въпрос за умишлен отвод да се извършват уговорките към европейското законодателство (поне в някои области), дали е от непросветеност или незаконна немарливост в ръководството, а може би - композиция от трите. Без подобен разбор няма по какъв начин да се тръгне към решение на казуса.
Реклама Последиците от неизпълнението на правото на Европейски Съюз имат напълно действителни измерения.
Най-разбираема илюстрация на това даде екоминистърът Борислав Сандов през януари в отговор на парламентарно запитване на Крум Зарков. Сандов направи план какъв брой ще коства на страната близо 15- годишното (досега) неспазване на европейските стандарти за непорочност на въздуха. След като през април 2017 година България е наказана от Съда на Европейски Съюз в Люксембург за това, че не е спазвала европейското законодателство в тази област за интервала от присъединението ни през 2007 година до 2014 година, когато е импортиран искът, страната отново не е подхванала на практика нищо, с цел да реши казуса с наднормените равнища на фини прахови частици(ФПЧ). Затова Европейска комисия заведе втори иск против България, по което се чака неоправдателно решение и неизбежни съществени санкции за страната - по 3156 евро дневно от 2017 година досега на произнасянето на Съд на Европейския съюз по второто дело, което прави жестоко 11 млн. лв., а по-късно - по 28 386 евро дневно след новото решение на Съд на Европейския съюз до прекратяване на казуса, което значи 20 млн. лв. на година, до момента в който не бъде прекратен казусът с наднормените равнища на ФПЧ. Отделно от финансовите измерения са последствията за здравето на хората, сериозните имиджови вреди за България, настройката, че и европейското право е " врата у поле ".
Затова е любопитна реакцията на българската администрация. Опитите на " Капитал " да получи първо от Министерство на външните работи отговор на въпроса за броя на процедурите против България, на коя фаза се намират, в кои браншове и каква е динамичността през предните години се оказаха несполучливи.
Парадоксално, само че от външното министерство, през което по принцип се движи кореспонденцията с институциите на Съюза и се реализира процесуалното посланичество пред Съда на Европейски Съюз, дадоха отговор на " Капитал ", че нямат такива данни и ни препратиха към Министерски съвет, където има специфична дирекция за съгласуваност по въпросите на Европейски Съюз.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Градове 2 Коментари и разбори 3 Градове 1 Коментари и разбори 2 Здравеопазване 3 Медиа и реклама 1 Градове 2 Градове 3 Здравеопазване Реклама
От Министерски съвет ни показаха бързо и акуратно данните за висящите процедури към началото на февруари, когато откритите процедури против България за несъблюдение на отговорностите, произлизащи от правото на Европейски Съюз бяха общо 98, а от тях:
46 са за нетранспониране в период на наставления на ЕС; 28 са за погрешно транспониране на наставления на ЕС; 24 са за погрешно използване на правото на Европейски Съюз.
Към оня миг във връзка с етапа, в която се намират:
7 от процедурите са в правосъдна фаза, 24 са на стадий стимулирано мнение (последният, преди процедурата да премине в правосъдна фаза) и 67 са в началния стадий на отправено публично уведомително писмо.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
България се оказва в челните редици на още една отрицателна ранглиста - тази на страните с най-вече висящи наказателни процедури за несъблюдение на отговорностите, произлизащи от правото на Европейски Съюз.
Според против обособените страни, към края на март страната ни е на шесто място с тъкмо 100 наказателни процедури. Испания води отрицателната ранглиста със 109 процедури, следвана от Гърция със 107, Италия (104), Белгия (103) и Полша (102). След нас са Чехия с 94 процедури и Румъния - с 93. Отличникът в тази ранглиста е Дания, против която има единствено 35 висящи производства за нарушавания (Обединеното кралство с 22 висящи производства не се брои).
Наказателна процедура или произвеждане за нарушениеСпоред някои адвокати терминът " наказателна процедура ", който е придобил гражданственост в България, не е напълно верен, по-точният е произвеждане за [установяване на] нарушаване. Това е характерно произвеждане за определяне, че дадена страна членка не извършва уговорката да хармонизира националното си право с това на съюза и прецизно да извършва правото на Европейски Съюз. Производството стартира по самодейност на Европейска комисия и може да стигне до Съда на Европейски Съюз в Люксембург, който открива нарушаването. Ако и по-късно страната продължава да не извършва отговорностите си, произлизащи от правото на съюза, се стига до ново дело пред Съд на Европейския съюз, по което към този момент се дефинират и санкции за нарушавания. Когато нарушаването се състои в несъобщаване на ограниченията, подхванати за транспониране на инструкция, Европейска комисия може да изиска още по първото дело пред Съд на Европейския съюз установяване на санкция за несъблюдение на отговорности. Процедурата е една от гаранциите, че страните членки ще ползват правото на съюза. Реклама
Проблемът на България обаче не се изчерпва с челните й позиции и в тази отрицателна ранглиста. Страната ни внезапно е нараснала броя на наказателните процедури през последните години от ръководството на ГЕРБ, макар, че сигналите за нарушавания понижават. И по най-вече висящи процедури и най-вече новообразувани производства. А това става в интервал, в който водещи разбори сочат, че Европейски Съюз е либерализирала политиките си във връзка с наказателните процедури и броят им внезапно е намалял (вижте карето по-долу).
Същинският проблем в България е, че и актуалното ръководство в по-голямата си част не демонстрира ангажираност към тематиката с такива приятни изключения като правосъдния министър Надежда Йорданова и екоминистърът Борислав Сандов. Донякъде в основата на този проблем стои фактът, че на равнище администрация казусът по-скоро се замазва и отхвърля, може би по завещание, тъй като на основни места стоят същите хора.
А в границите на Съюза броят на наказателните процедури намаляваОт 70-те години на предишния век до преди към двайсетина години Европейска комисия, като " страж на договорите ", въодушевено използваше така наречен производства за нарушаване и броят на тези производства непрестанно растеше. Но от 2004г. насам броят на процедурите внезапно понижа, установяват в своя двама професори по политически и правни науки - Даниел Келман и Томазо Павоне. Анализирайки данните от последните 50 години, те са открили, че сред 2004 и 2018 година броят на делата за нарушавания, формирани от Комисията, е намалял с 67%, а броят на сезиранията на Съда на Европейски Съюз е намалял с 87%. Днес Комисията препраща към Съд на Европейския съюз единствено по две или три каузи на държава-членка годишно - най-ниският % от 70-те години, установяват създателите. Според тях, този спад напълно не се дължи на усъвършенстваните политики на страните за съблюдаване на отговорностите им като членки, а по-скоро на политическа тактика, целяща усилване на интеграцията и туширане на евроскептицизма. Процесът става все по-политически, вместо да бъде оставен на професионалните чиновници на Комисията и юристите в нейната правна работа. Резултатът, съгласно двамата създатели, е изчерпателен вцепеняващ резултат върху правоприлагането. От една страна, чиновниците на Комисията се обезкуражават да работят за формиране на производства за нарушавания, които в огромната си част са отхвърлени след непрогледен политически разговор. От друга страна, това се случва в един изключително неприятен миг, директно преди държавните управления на Унгария и Полша да стартират да се автократизират и да оспорват самите основи на правния ред на Европейски Съюз, т.е. тъкмо когато силовото налагане на правните принадлежности на Европейски Съюз е неотложно. Авторите стигат до извод за нуждата от промени, които да изолират правоприлагащата функционалност на Комисията и решенията за започване на наказателни процедури от нейното политическо управление и нейната роля за основаване на политики.
Сегашното положение на казуса в България е въпрос на трайна политика/липса на политика през последните години, чиито последствия занапред ще поносим, само че и досега управляващите не са подготвени с разбор за аргументите да се стигне дотук - дали става въпрос за умишлен отвод да се извършват уговорките към европейското законодателство (поне в някои области), дали е от непросветеност или незаконна немарливост в ръководството, а може би - композиция от трите. Без подобен разбор няма по какъв начин да се тръгне към решение на казуса.
Реклама Последиците от неизпълнението на правото на Европейски Съюз имат напълно действителни измерения.
Най-разбираема илюстрация на това даде екоминистърът Борислав Сандов през януари в отговор на парламентарно запитване на Крум Зарков. Сандов направи план какъв брой ще коства на страната близо 15- годишното (досега) неспазване на европейските стандарти за непорочност на въздуха. След като през април 2017 година България е наказана от Съда на Европейски Съюз в Люксембург за това, че не е спазвала европейското законодателство в тази област за интервала от присъединението ни през 2007 година до 2014 година, когато е импортиран искът, страната отново не е подхванала на практика нищо, с цел да реши казуса с наднормените равнища на фини прахови частици(ФПЧ). Затова Европейска комисия заведе втори иск против България, по което се чака неоправдателно решение и неизбежни съществени санкции за страната - по 3156 евро дневно от 2017 година досега на произнасянето на Съд на Европейския съюз по второто дело, което прави жестоко 11 млн. лв., а по-късно - по 28 386 евро дневно след новото решение на Съд на Европейския съюз до прекратяване на казуса, което значи 20 млн. лв. на година, до момента в който не бъде прекратен казусът с наднормените равнища на ФПЧ. Отделно от финансовите измерения са последствията за здравето на хората, сериозните имиджови вреди за България, настройката, че и европейското право е " врата у поле ".
Затова е любопитна реакцията на българската администрация. Опитите на " Капитал " да получи първо от Министерство на външните работи отговор на въпроса за броя на процедурите против България, на коя фаза се намират, в кои браншове и каква е динамичността през предните години се оказаха несполучливи.
Парадоксално, само че от външното министерство, през което по принцип се движи кореспонденцията с институциите на Съюза и се реализира процесуалното посланичество пред Съда на Европейски Съюз, дадоха отговор на " Капитал ", че нямат такива данни и ни препратиха към Министерски съвет, където има специфична дирекция за съгласуваност по въпросите на Европейски Съюз.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Градове 2 Коментари и разбори 3 Градове 1 Коментари и разбори 2 Здравеопазване 3 Медиа и реклама 1 Градове 2 Градове 3 Здравеопазване Реклама
От Министерски съвет ни показаха бързо и акуратно данните за висящите процедури към началото на февруари, когато откритите процедури против България за несъблюдение на отговорностите, произлизащи от правото на Европейски Съюз бяха общо 98, а от тях:
46 са за нетранспониране в период на наставления на ЕС; 28 са за погрешно транспониране на наставления на ЕС; 24 са за погрешно използване на правото на Европейски Съюз.
Към оня миг във връзка с етапа, в която се намират:
7 от процедурите са в правосъдна фаза, 24 са на стадий стимулирано мнение (последният, преди процедурата да премине в правосъдна фаза) и 67 са в началния стадий на отправено публично уведомително писмо.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ