България е на прага на промяна във втория и третия

България е на прага на смяна във втория и третия дирек на пенсионната система и въвеждане на така наречен мултифондове. Това ще разреши на обезпечените сами да вземат решение по какъв начин да се ръководят спестяванията им - с повече риск за по-висока рентабилност или посредством по-консервативно и умерено вложение.

При всички случаи обаче смяната би трябвало да докара до по-доходоносно ръководство на насъбраните пенсионни вноски, тъй че да се обезпечи по-висока пенсия от втория дирек, който е наложителен, само че самостоятелен и всеки може да избира пенсионното сдружение, което да ръководи парите в персоналната му партида.

Законопроектът за смяна на Кодекса на обезпечаване, препоръчан от кабинета в оставка, планува частните пенсионни сдружения да основат подфондове с друг капиталов профил: динамичен, уравновесен и закостенял. В динамичния фонд 90% от парите ще се влагат по-рисково, само че с капацитет за най-висока рентабилност, а в консервативния – най-вече в по-предвидими принадлежности. Така хората ще могат да приспособяват пенсионните си спестявания по отношение на риска, който са подготвени да поемат.

Предвижда и се и систематизиране на база на възрастта. За хората до 50-годишна възраст се предлага най-рисковия фонд - динамичния. За тези сред 50 и 62 години - уравновесения, а за последните години преди пенсия - консервативния.

Законопроектът предлага и понижаване на таксите, които пенсионните сдружения събират: удръжката от всяка вноска последователно ще падне от 3,75% на 2,10% до 2036 година, а капиталовата такса ще се обвърже с постигнатите резултати – част от нея ще пораства с доходността, другата – ще понижава. Целта е хората да получават по-добра възвращаемост, без да заплащат прекомерно високи разноски.

Законопроектът беше разискван на първото за годината съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие. Работодателите и КНСБ утвърдиха промяната. Според Мария Минчева от Българската стопанска камара това е методът парите в пенсионните фондове да не бъдат “спящи ”, а да носят рентабилност. По думите ѝ тематиката е доста значима и доста закъсняла.

Минчева чака, че мултифондовете ще окажат въздействие и върху сивия бранш, тъй като ще подтикват работещите да упорстват да се обезпечават на действителното заплащане, което получават.

Председателят на Комисията за финансов контрол (КФН) Васил Големански посочи, че тази промяна е една от най-обсъжданите в България, тъй като е отлагана 14 години, а самият законопроект е подготвен преди повече от година.

Социалният министър в оставка Борислав Гуцанов не поддържа плана, макар че е импортиран от държавното управление.

" Дали в действителност са взети всички детайли под внимание, да не се окаже, че още веднъж се позволява нещо, което не е добре изчислено ", сподели Гуцанов по време на съвета за тристранно съдействие. Според него не е изцяло изчистен рискът бъдещите пенсионери да получат по-ниска пенсия, в сравнение с в случай че всички осигуровки се събираха единствено от Национален осигурителен институт.

Гуцанов е на мнение и, че би трябвало да се вкара различен модел на събиране на такси от пенсионните сдружения. Така мислят и от КТ “Подкрепа ”, които даже упорстват всички такси да отпаднат.

Законопроектът към този момент мина през публично разискване и следва да бъде импортиран в Народното събрание. За да станат факт измененията обаче депутатите би трябвало да съумеят да одобряват текстовете преди Народното събрание да бъде разхлабен.