Как България да повиши функционалната грамотност на учениците си - вижте съветите на PISA
България е на последно място в Европейски Съюз по математика, а по четене - на предпоследно. Това сочат новите резултати от интернационалния тест PISA, който ревизира уменията на 15-годишните възпитаници да ползват усвоените познания на процедура.
От Организацията са икономическо съдействие и развиване, която организира препитването, регистрират внезапен спад в резултатите на 15-годишните в интернационален проект. В същото време пробата от 2022 е първият, който отразява знанията и уменията на учениците след две години на отдалечено образование в изискванията на пандемия.
На какво се дължат по-слабите резултати и какво демонстрират анализите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за България - с Андреас Шлайхер, шеф на дирекция „ Образование и умения “ в Организацията за икономическо сътрудничество и раз беседва Симеон Иванов.
- Г-н Шлайхер, каква е оценката и разбора Ви във връзка с българските резултати?
- Може би през последните две десетилетия резултатите на учениците в България са релативно постоянни. Беше маркирано известно усъвършенстване към 2012 година – 2015 година, само че през последните години, поради пандемията – както в доста други страни – България леко отстъпи. Малко или повече имаше непоклатимост.
Не виждаме задоволителен брой възпитаници с високи резултати в България – единствено три % от учениците в България се оправят в действителност добре по математика. Това, което виждам, е предизвикателство пред България да увеличи равнището на високите достижения.
Социалната бездна остава много дълбока. Тя е дългогодишно предизвикателство в България. Добрата вест e, че системата се възвръща от пандемията, както в другите страни. Така че България най-малко съумя да овладее това обществено неравноправие.
Едно от нещата, които бих желал да загатна, е, че се следи спад в ангажираността и поддръжката от родителите в България. Както знаете, образованието е нещо, което се прави от цялото общество.
Трябват Ви освен положителни учебни заведения – трябват и родители, които са подкрепящи. И наподобява, че е налице спад в интереса измежду родителите да поддържат децата си да се ангажират с учебно заведение. Смятам, че това е проблем.
В някаква степен като причина може да се уточни и разпръскване - можем да забележим, че в действителност потреблението на смарт телефони от учениците се е трансформирало в проблем.
В доста класни стаи учениците усещат, че се разсейват, изпитват паника, когато устройствата им не са с тях. И това се е трансформирало в затруднение пред положителните резултати, тъй като виждаме ясно, че учениците в България се оправят по-малко добре.
- Казахте, че е нужен ангажимент от страна на родителите, само че е ли належащо и учениците да схващат това, което четат? Очевиден ли е в резултатите феноменът функционална неначетеност?
- Абсолютно. Ние виждаме, че единствено 47% от 15-годишните в България реализират равнището, което ние назоваваме базово равнище на просветеност. Това е схващане, което е задоволително, с цел да може човек да учи независимо. А в страните, които са част от Организацията за икономическо сътрудничество и раз този % е най-малко 74%. Да се подсигурява, че всяко дете има достъп до тези съществени умения за четене, е необикновено значимо.
- Какви са движещите сили за феномена и какви са методите за справяне? Вече споменахме цифровия свят, в който живеем. Това ли е главната причина или цифровият свят просто укрепва неграмотността, функционалната неначетеност?
- Това е добър въпрос. Смятам, че в действителност технологията може да бъде мощен задвижващ фактор за възстановяване на образованието, в случай че се употребява добре, в случай че се употребява по един структуриран метод, в случай че се употребява целеустремено от учителите за основаване на новаторски среди за учене, да основава по-личен достъп до образование.
В същото време, в случай че технологиите се употребяват по неструктуриран метод - за разформироване, учениците се разсейват. Тук е и тормозът в киберпространството. Тогава то може да се трансформира в затруднение за по-доброто развиване. Реално става дума за създаване на по-обмислени тактики за дейно потребление на технологиите.
На второ място е качеството на образованието, което в никакъв случай не може да надвиши качеството на учителите и качеството на връзките сред учителя и ученика. Не става дума единствено за учители, познаващи предмета си, само че и учители, които фактически познават и са загрижени за своите ученици; които знаят кои са техните възпитаници, кои желаят да станат, кой ги съпровожда в това пътешестване. А в България виждаме прекомерно малко от това.
Много учители към момента виждат основната си роля като инструктори, само че не и като напътстващи, като ментори, като фасилитатори, като оценители, като основатели на новаторски среди за учене.
В реалност считам, че България се е справила сносно със основаването на система за инструктиране, която следва да даде съществена подготвеност. Но тези хрумвания би трябвало да се трансфорат в по-ефективна процедура в класната стая. По-последователни практики в класната стая. Успехът става доста по-предвидим и всеки възпитаник реализира най-малко базово равнище на показване.
- Какво значи огромни прослойки от обществото да са функционално необразовани в епохата на изкуствения разсъдък?
- Както знаете просветителната Ви система през днешния ден е утрешната Ви стопанска система, общество, народна власт. Учениците, които не могат да разграничат факт от мнение, защото им липсва достъп до тези умения за четене, са жертвите на погрешна информация, дезинформация. В същото време работата, която вършим, изисква от ден на ден познания – би трябвало да реализираме достъп до колосални количества информация, да я сортираме, да мислим сериозно по нея, да мислим креативен за нея.
Грамотността през днешния ден не е просто добиване на познания от текст. При нея действително става дума за навигиране на комплицирани осведомителни системи. Това е основата. Когато нямаш в действителност добра просветеност, е малко евентуално да успееш в други области.
- Какви са корекциите, които българската просветителна система би трябвало да извърши, с цел да извърши и да се вмести в условията на актуалния пазар на труда?
- Българските възпитаници се оправят действително добре, когато става дума за възпроизвеждане на наличие по предмета. Те помнят отговорите, на които са ги научили учителите. Не това е въпросът.
Българските възпитаници обаче не се оправят добре, когато би трябвало да екстраполират от това, което знаят, да приложат знанията си креативен, от време на време в нови обстановки. И това е тъкмо нещото, от което се нуждае светът през днешния ден. Този актуален свят не те награждава просто за това, което знаеш. Кой би могъл да знае всичко? Този свят те възнаграждава за това, което можеш да правиш със знанията си.
Тази концепция за подготвеност липсва. Тя е включена в министерските инструкции и стратегии. Мисля, че това е осъществено, само че не е превърнато в процедура в класната стая.
И учителите не просто предават просветително наличие, само че вършат по този начин, че учениците им да мислят като, да кажем, математици, като учени, вместо просто да помнят формули и уравнения. Това е необикновено значимо. Реално става дума за основаването на по-последователна, съгласувана процедура в класната стая.
- Г-н Шлайхер, какво е значимо да се подчертае, когато стане дума за социално-икономическо разделяне? Има ли и географско разделяне? И, като цяло, тези неравенства, които доста постоянно се оферират от учебната система, могат ли бъдат позволени в българския подтекст?
- Да, в България географията и обществената принадлежност постоянно са играли значима роля при просветителните достижения. И отговорът тук е да се притеглят най-хубавите учители в най-предизвикателните класни стаи и да се възприемат най-хубавите правила в най-тежките учебни заведения. Да бъдат направени по-привлекателни за доста висококачествени учители, които да преподават при по-трудни условия.
В момента, положителните учители преподават в частни учебни заведения. Трябва да обърнем тази обстановка, да разпределим по-добре ресурсите. От сериозно значение е да разпределим финансирането, което отива в учебните заведения съгласно провокациите, пред които е изправено училището; да осигурим такова качество на учителите, каквото е належащо на учениците. Мисля, че това са в действителност главните неща.
Нека погледнем страните, които се оправят по-добре от България. Те всекидневно са по-добри в това да построяват кариера на учителите към провокациите, пред които се изправят учителите. Те основават поддръжка за учителите към изискванията, при които работят учебните заведения. Какво ще кажете за този образец: 10-те % от намиращите се най-неравностойно състояние възпитаници в Сингапур, или Макао, или Естония – те се оправят по-добре от междинния възпитаник в България и това фактически демонстрира, че става дума за мъчно затруднение – езиковото и обществено неравноправие, географията, само че задачата не е невъзможна.
Мога да кажа, че България не е сама в това. Има доста страни в Европа, изправени пред същата обстановка. Трябва да подсигуряваме през днешния ден, че всеки младеж разполага с достъп до чудесно образование.
- Достъпът до обучение е друга огромна тематика, само че наскоро проведохте среща с българския министър на образованието – професор Галин Цоков. Заглавието беше, че PISA и Министерство на образованието ще укрепят своето партньорство и че PISA ще спомага в промените на българското обучение. По какви способи ще предоставите помощ?
- На първо място PISA прави диагностика. Тя действително дава на България очите и ушите, с цел да види в каква степен провокациите пред България са неповторими или се отразяват от провокациите на другите страни. И това което Организацията за икономическо сътрудничество и раз може да направи по въпроса, е да се опре на опита на просветителните системи, които към този момент са се справили с част от това предизвикателство и да го придвижи в България. Ще активизираме интернационалните специалисти от страни, които действително са създали някои от тези неща сполучливо и ще се погрижим те да подкрепят България в напъните ѝ. И в действителност е много амбициозно изпитание да се организира сполучлива просветителна промяна.
Плановете са налице, считам, че планът на концепциите върви в вярната посока, само че предизвикването е в действителност да се случи смяна. И това значи освен да се вкарат процедурите и да се одобряват законите, само че и да се трансформират мисловните настройки измежду учителите и водачите в учебно заведение и да бъдат въвлечени родителите в този курс на деяние, да се реализира превръщането на учебното заведение в социална идея. А премията е, че всеки го вижда като основа за бъдещето на България.
Вярваме, че едно от нещата, които Организацията за икономическо сътрудничество и раз може да направи, е да активизира най-хубавата експертиза в света и я свърже с просветителни дейци и основатели на политики в България.
От Организацията са икономическо съдействие и развиване, която организира препитването, регистрират внезапен спад в резултатите на 15-годишните в интернационален проект. В същото време пробата от 2022 е първият, който отразява знанията и уменията на учениците след две години на отдалечено образование в изискванията на пандемия.
На какво се дължат по-слабите резултати и какво демонстрират анализите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за България - с Андреас Шлайхер, шеф на дирекция „ Образование и умения “ в Организацията за икономическо сътрудничество и раз беседва Симеон Иванов.
- Г-н Шлайхер, каква е оценката и разбора Ви във връзка с българските резултати?
- Може би през последните две десетилетия резултатите на учениците в България са релативно постоянни. Беше маркирано известно усъвършенстване към 2012 година – 2015 година, само че през последните години, поради пандемията – както в доста други страни – България леко отстъпи. Малко или повече имаше непоклатимост.
Не виждаме задоволителен брой възпитаници с високи резултати в България – единствено три % от учениците в България се оправят в действителност добре по математика. Това, което виждам, е предизвикателство пред България да увеличи равнището на високите достижения.
Социалната бездна остава много дълбока. Тя е дългогодишно предизвикателство в България. Добрата вест e, че системата се възвръща от пандемията, както в другите страни. Така че България най-малко съумя да овладее това обществено неравноправие.
Едно от нещата, които бих желал да загатна, е, че се следи спад в ангажираността и поддръжката от родителите в България. Както знаете, образованието е нещо, което се прави от цялото общество.
Трябват Ви освен положителни учебни заведения – трябват и родители, които са подкрепящи. И наподобява, че е налице спад в интереса измежду родителите да поддържат децата си да се ангажират с учебно заведение. Смятам, че това е проблем.
В някаква степен като причина може да се уточни и разпръскване - можем да забележим, че в действителност потреблението на смарт телефони от учениците се е трансформирало в проблем.
В доста класни стаи учениците усещат, че се разсейват, изпитват паника, когато устройствата им не са с тях. И това се е трансформирало в затруднение пред положителните резултати, тъй като виждаме ясно, че учениците в България се оправят по-малко добре.
- Казахте, че е нужен ангажимент от страна на родителите, само че е ли належащо и учениците да схващат това, което четат? Очевиден ли е в резултатите феноменът функционална неначетеност?
- Абсолютно. Ние виждаме, че единствено 47% от 15-годишните в България реализират равнището, което ние назоваваме базово равнище на просветеност. Това е схващане, което е задоволително, с цел да може човек да учи независимо. А в страните, които са част от Организацията за икономическо сътрудничество и раз този % е най-малко 74%. Да се подсигурява, че всяко дете има достъп до тези съществени умения за четене, е необикновено значимо.
- Какви са движещите сили за феномена и какви са методите за справяне? Вече споменахме цифровия свят, в който живеем. Това ли е главната причина или цифровият свят просто укрепва неграмотността, функционалната неначетеност?
- Това е добър въпрос. Смятам, че в действителност технологията може да бъде мощен задвижващ фактор за възстановяване на образованието, в случай че се употребява добре, в случай че се употребява по един структуриран метод, в случай че се употребява целеустремено от учителите за основаване на новаторски среди за учене, да основава по-личен достъп до образование.
В същото време, в случай че технологиите се употребяват по неструктуриран метод - за разформироване, учениците се разсейват. Тук е и тормозът в киберпространството. Тогава то може да се трансформира в затруднение за по-доброто развиване. Реално става дума за създаване на по-обмислени тактики за дейно потребление на технологиите.
На второ място е качеството на образованието, което в никакъв случай не може да надвиши качеството на учителите и качеството на връзките сред учителя и ученика. Не става дума единствено за учители, познаващи предмета си, само че и учители, които фактически познават и са загрижени за своите ученици; които знаят кои са техните възпитаници, кои желаят да станат, кой ги съпровожда в това пътешестване. А в България виждаме прекомерно малко от това.
Много учители към момента виждат основната си роля като инструктори, само че не и като напътстващи, като ментори, като фасилитатори, като оценители, като основатели на новаторски среди за учене.
В реалност считам, че България се е справила сносно със основаването на система за инструктиране, която следва да даде съществена подготвеност. Но тези хрумвания би трябвало да се трансфорат в по-ефективна процедура в класната стая. По-последователни практики в класната стая. Успехът става доста по-предвидим и всеки възпитаник реализира най-малко базово равнище на показване.
- Какво значи огромни прослойки от обществото да са функционално необразовани в епохата на изкуствения разсъдък?
- Както знаете просветителната Ви система през днешния ден е утрешната Ви стопанска система, общество, народна власт. Учениците, които не могат да разграничат факт от мнение, защото им липсва достъп до тези умения за четене, са жертвите на погрешна информация, дезинформация. В същото време работата, която вършим, изисква от ден на ден познания – би трябвало да реализираме достъп до колосални количества информация, да я сортираме, да мислим сериозно по нея, да мислим креативен за нея.
Грамотността през днешния ден не е просто добиване на познания от текст. При нея действително става дума за навигиране на комплицирани осведомителни системи. Това е основата. Когато нямаш в действителност добра просветеност, е малко евентуално да успееш в други области.
- Какви са корекциите, които българската просветителна система би трябвало да извърши, с цел да извърши и да се вмести в условията на актуалния пазар на труда?
- Българските възпитаници се оправят действително добре, когато става дума за възпроизвеждане на наличие по предмета. Те помнят отговорите, на които са ги научили учителите. Не това е въпросът.
Българските възпитаници обаче не се оправят добре, когато би трябвало да екстраполират от това, което знаят, да приложат знанията си креативен, от време на време в нови обстановки. И това е тъкмо нещото, от което се нуждае светът през днешния ден. Този актуален свят не те награждава просто за това, което знаеш. Кой би могъл да знае всичко? Този свят те възнаграждава за това, което можеш да правиш със знанията си.
Тази концепция за подготвеност липсва. Тя е включена в министерските инструкции и стратегии. Мисля, че това е осъществено, само че не е превърнато в процедура в класната стая.
И учителите не просто предават просветително наличие, само че вършат по този начин, че учениците им да мислят като, да кажем, математици, като учени, вместо просто да помнят формули и уравнения. Това е необикновено значимо. Реално става дума за основаването на по-последователна, съгласувана процедура в класната стая.
- Г-н Шлайхер, какво е значимо да се подчертае, когато стане дума за социално-икономическо разделяне? Има ли и географско разделяне? И, като цяло, тези неравенства, които доста постоянно се оферират от учебната система, могат ли бъдат позволени в българския подтекст?
- Да, в България географията и обществената принадлежност постоянно са играли значима роля при просветителните достижения. И отговорът тук е да се притеглят най-хубавите учители в най-предизвикателните класни стаи и да се възприемат най-хубавите правила в най-тежките учебни заведения. Да бъдат направени по-привлекателни за доста висококачествени учители, които да преподават при по-трудни условия.
В момента, положителните учители преподават в частни учебни заведения. Трябва да обърнем тази обстановка, да разпределим по-добре ресурсите. От сериозно значение е да разпределим финансирането, което отива в учебните заведения съгласно провокациите, пред които е изправено училището; да осигурим такова качество на учителите, каквото е належащо на учениците. Мисля, че това са в действителност главните неща.
Нека погледнем страните, които се оправят по-добре от България. Те всекидневно са по-добри в това да построяват кариера на учителите към провокациите, пред които се изправят учителите. Те основават поддръжка за учителите към изискванията, при които работят учебните заведения. Какво ще кажете за този образец: 10-те % от намиращите се най-неравностойно състояние възпитаници в Сингапур, или Макао, или Естония – те се оправят по-добре от междинния възпитаник в България и това фактически демонстрира, че става дума за мъчно затруднение – езиковото и обществено неравноправие, географията, само че задачата не е невъзможна.
Мога да кажа, че България не е сама в това. Има доста страни в Европа, изправени пред същата обстановка. Трябва да подсигуряваме през днешния ден, че всеки младеж разполага с достъп до чудесно образование.
- Достъпът до обучение е друга огромна тематика, само че наскоро проведохте среща с българския министър на образованието – професор Галин Цоков. Заглавието беше, че PISA и Министерство на образованието ще укрепят своето партньорство и че PISA ще спомага в промените на българското обучение. По какви способи ще предоставите помощ?
- На първо място PISA прави диагностика. Тя действително дава на България очите и ушите, с цел да види в каква степен провокациите пред България са неповторими или се отразяват от провокациите на другите страни. И това което Организацията за икономическо сътрудничество и раз може да направи по въпроса, е да се опре на опита на просветителните системи, които към този момент са се справили с част от това предизвикателство и да го придвижи в България. Ще активизираме интернационалните специалисти от страни, които действително са създали някои от тези неща сполучливо и ще се погрижим те да подкрепят България в напъните ѝ. И в действителност е много амбициозно изпитание да се организира сполучлива просветителна промяна.
Плановете са налице, считам, че планът на концепциите върви в вярната посока, само че предизвикването е в действителност да се случи смяна. И това значи освен да се вкарат процедурите и да се одобряват законите, само че и да се трансформират мисловните настройки измежду учителите и водачите в учебно заведение и да бъдат въвлечени родителите в този курс на деяние, да се реализира превръщането на учебното заведение в социална идея. А премията е, че всеки го вижда като основа за бъдещето на България.
Вярваме, че едно от нещата, които Организацията за икономическо сътрудничество и раз може да направи, е да активизира най-хубавата експертиза в света и я свърже с просветителни дейци и основатели на политики в България.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ