Резултатите от PISA за България: срив, на дъното в ЕС
България е на последно място в Европейски Съюз по математика, а по четене (с разбиране) - на предпоследно. При това с внезапен спад в достиженията по отношение на предходни години. Те се връщат към равнищата от 2006 година
Това сочат, който ревизира умения на 15-годишните възпитаници да ползват усвоените познания на процедура.
През 2022 изследването PISA е извършено измежду 690 хиляди възпитаници от 81 страни. В България са взели участие 6107 деца от 202 учебни заведения. Тестът през 2022 е с главен фокус върху математиката. Задачите включват действителни обстановки като изчисление на валути, избиране на слушалки по отношение на мнения в интернет, придвижване в града, икономисване на пари.
Както и при предходните проучвания, през 2022 година резултатите на България от PISA са под междинните за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, само че сега те са измежду " най-ниските, следени в миналото и при трите предмета ", се отбелязва в отчета за страната ни. При сравнение на всички оценки на PISA от 2006 година насам и при трите предмета се получава крива - първо има подобрение и скок, следва спад, почнал към 2015 година, след което междинните достижения през 2022 година се връщат до равнището от 2006 година
Спрямо 2018 година междинните резултати на българските деветокласници през 2022 година се намаляват доста по математика и четене и по-малко по природни науки, демонстрират днешните данни.
България остава под междинното равнище на държавите-членки на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Това ни подрежда на последно място в ЕС по математика и на предпоследно по четене и естествени науки (преди Кипър).
Слабо утешение е, че равнището на образованието пада на всички места по света, сочат резултатите на PISA. Като една от главните аргументи се сочи пандемията, затворените с месеци учебни заведения, отдалеченото образование и т. н.
В световен проект утежняването на резултатите е също толкоз значимо като това в България.
„ Стръмният спад в достиженията, който се следи сред 2018 и 2022, е невиждан. В съпоставяне с 2018 година точките са паднали приблизително с 15 по математика и 10 по четене за страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “, оповестява интернационалната организация в анализа си.
Това се случва за първи път в историята на PISA – нормално разликата сред годините е към четири точки по математика и пет по четене.
Българските възпитаници имат фрапантно по-ниски резултати по математика и четене спрямо последните години. През 2022 година те се връщат до най-слабото си показване от 2006 година Това демонстрира, че равнището на българското обучение е същото като отпреди 16 години.
Най-голям е сривът по математика
Сривът по математика е максимален. Учениците с най-слаби резултати се усилват с 10 процентни пункта - от 44% на 54%, т.е. над половината от учениците са повече от зле по математика (Средното равнище за Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 31%).
Представянето по математика - България и приблизително за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Блъгария е в синьо. Източник Организацията за икономическо сътрудничество и раз
Подобен е процентът и по четене. Там учениците с най-големи дефицити се усилват от 47% на 53% (средното равнище за Организацията за икономическо сътрудничество и раз за 2022 година от 26%).
Най-малко зле е обстановката с природните науки - от 47% на 48%. Тук средният резултат на учениците понижава нищожно - от 424 на 421 точки, като с този резултат сме след Мексико и Бразилия. Слабите възпитаници също са съвсем същият % като на предното издание на проучването. Средният резултат за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 24 на 100.
Спрямо 2012 година делът на учениците с резултат под базовото равнище на притежаване (ниво 2) се е нараснал с 9 процентни пункта по математика, с 13 по четене и с 11 по естествени науки.
Източник Българска национална телевизия
По математика България има 417 точки, което е с 19 точки по-малко от 2018 година По четене точките са 404, със спад от 16 точки. По естествени науки равнището на учениците е устойчиво, с три точки по-малко от 2018 година
Отличници по математика, както през миналите години и този път са Сингапур, Китай, Япония, Корея, Естония.
Структурни проблеми в образованието по света
При четенето - номер 1 е Сингапур, следват Ирландия и Япония.
На Балканите Косово, Албания и Северна Македония са с по-ниски резултати от нас.
Перу, Колумбия и Катар са измежду страните, които дърпат напред.
Пандемията обаче не е единствената причина за утежняването на качеството на образованието. В международен мащаб наклонността за спад е още от 2012 година, което допуска, че има други структурни аргументи за утежняването, допълват от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Зависимост от телефоните, липса на централизация
Липсата на дисциплинираност и компликации при концентрацията са все по-разпространени. Деветокласниците в България споделят, че им е мъчно да учат и внимават в час по математика.
48% от запитаните не слушат какво споделя учителят (за страните-участнички в изледването на Организацията за икономическо сътрудничество и раз този дял е 30% средно). Близо всеки втори възпитаник в България се разсейва от цифровото си устройство.
„ Смятам, че прекалено много младежи в България са станали съвсем подвластни от телефоните си и се усещат неспокойни, в случай че телефоните им не са покрай тях. Това утежнява резултатите им на теста PISA, само че и можем да забележим по какъв начин това е обвързвано и с по-малко задоволство от живота, от обществените им контакти и повече безпокойствие “, сподели особено за Българска национална телевизия Андреас Шлайхер, шеф на дирекция „ Образование и умения “ в Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Според него училищата у нас би трябвало да приветстват технологиите в класните стаи за работа и следене на напредъка на всеки възпитаник, само че и да лимитират използването на телефони за развлечение от учениците.
Като позитиви Шлайхер откроява интереса и грижата на българските учители към учениците и дейното присъединяване на родителите в образователния развой. За разлика от другите страни, родителите в България са останали заинтригувани от образованието на децата си, в това число по време на пандемията.
„ Учителите биха могли да подобрят педагогическите си умения, инструкциите и дисциплината “, прибавя Шлайхер.
През последния интервал (от 2018 до 2022 г.) разликата сред учениците с най-високи резултати (10% с най-високи резултати) и най-слабите възпитаници (10% с най-ниски резултати) не се е трансформирала доста по математика, четене и естествени науки. По математика представянето е спаднало в сходна степен както за учениците с високи, по този начин и за тези със слаби постижения.
От краката за главата, или какво предлага МОН
Вчера в опит за изпреварващо деяние, с цел да омекоти удара от резултатите от PISA, обявени през днешния ден, от просветното министерство оповестиха ограничения, които ще подхващат за възстановяване на обстановката със знанията и уменията на учениците.
Фокусът обаче кой знае за какво се оказват изпитите - т. е. опитът е да се влияе не върху повода, а върху следствието.
Според огласения през вчерашния ден план огромните късметлии се обрисуват сегашните петокласници, които учат за първа година по новата стратегия на МОН - при тях в изпитите след седми клас ще се трансформира философията и упованията. За следващ път, въпреки и без огромна изясненост - по какъв начин тъкмо.
Много повече на практика и междупредметни задания ще има още от тази година на изпитите за Национално външно оценяване на учениците, които приключват 10. клас. От идната образователна година за първи път сходен формат изпит ще се организира и за децата от 4. клас. Учениците, които сега са в 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на напълно нов формат за изпита след 7. клас през 2025/2026. Това разгласи през вчерашния ден просветният министър проф. Галин Цоков.
„ Знаем какъв брой значим е изпитът след седми клас. Затова желаеме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат дейно готови за новия формат “, разяснява той.
Дългосрочните цели на МОН са ориентирани към промяна образованието и оценяването тъй че да понижи сухото наизустяване и възпроизвеждане на познания и дейното учене да се насочи към създаване на умения за живота и благоприятни условия за повече практическо потребление на основни компетентности, съгласно поръчка, която и преди сме чували нерядко.
Предвижда се и включване на български учебни заведения в програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “PISA for Schools ”, през която ще се получава доста сериозна методическа поддръжка, включително с примерни проби и поддръжка за смяна метода на образуване на уменията.
И до момента в който от министерството регистрират, че нещата не вървят в вероятност изключително добре - сутинта по Нова нюз несменяемата председателка на председател на Синдиката на българските учители Янка Такева, която главно се занимава със заплащането и кадрови тематики в образованието, счита, че българските възпитаници се оправят добре. Според нея обаче най-големият проблем е в наличието на учебниците, като Такева споделя тезата на Българска социалистическа партия - за един учебник по предмет.
„ Това с новите стратегии сме го гледали доста пъти в последните 20 години. Когато се трансформират образователните стратегии, те би трябвало да бъдат изменени с мисъл какво желаеме да реализираме. Учебните стратегии отразяват философията на образованието ”, разяснява преподавателят по история Емил Джасим.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това сочат, който ревизира умения на 15-годишните възпитаници да ползват усвоените познания на процедура.
През 2022 изследването PISA е извършено измежду 690 хиляди възпитаници от 81 страни. В България са взели участие 6107 деца от 202 учебни заведения. Тестът през 2022 е с главен фокус върху математиката. Задачите включват действителни обстановки като изчисление на валути, избиране на слушалки по отношение на мнения в интернет, придвижване в града, икономисване на пари.
Както и при предходните проучвания, през 2022 година резултатите на България от PISA са под междинните за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, само че сега те са измежду " най-ниските, следени в миналото и при трите предмета ", се отбелязва в отчета за страната ни. При сравнение на всички оценки на PISA от 2006 година насам и при трите предмета се получава крива - първо има подобрение и скок, следва спад, почнал към 2015 година, след което междинните достижения през 2022 година се връщат до равнището от 2006 година
Спрямо 2018 година междинните резултати на българските деветокласници през 2022 година се намаляват доста по математика и четене и по-малко по природни науки, демонстрират днешните данни.
България остава под междинното равнище на държавите-членки на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Това ни подрежда на последно място в ЕС по математика и на предпоследно по четене и естествени науки (преди Кипър).
Слабо утешение е, че равнището на образованието пада на всички места по света, сочат резултатите на PISA. Като една от главните аргументи се сочи пандемията, затворените с месеци учебни заведения, отдалеченото образование и т. н.
В световен проект утежняването на резултатите е също толкоз значимо като това в България.
„ Стръмният спад в достиженията, който се следи сред 2018 и 2022, е невиждан. В съпоставяне с 2018 година точките са паднали приблизително с 15 по математика и 10 по четене за страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “, оповестява интернационалната организация в анализа си.
Това се случва за първи път в историята на PISA – нормално разликата сред годините е към четири точки по математика и пет по четене.
Българските възпитаници имат фрапантно по-ниски резултати по математика и четене спрямо последните години. През 2022 година те се връщат до най-слабото си показване от 2006 година Това демонстрира, че равнището на българското обучение е същото като отпреди 16 години.
Най-голям е сривът по математика
Сривът по математика е максимален. Учениците с най-слаби резултати се усилват с 10 процентни пункта - от 44% на 54%, т.е. над половината от учениците са повече от зле по математика (Средното равнище за Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 31%).
Представянето по математика - България и приблизително за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Блъгария е в синьо. Източник Организацията за икономическо сътрудничество и раз Подобен е процентът и по четене. Там учениците с най-големи дефицити се усилват от 47% на 53% (средното равнище за Организацията за икономическо сътрудничество и раз за 2022 година от 26%).
Най-малко зле е обстановката с природните науки - от 47% на 48%. Тук средният резултат на учениците понижава нищожно - от 424 на 421 точки, като с този резултат сме след Мексико и Бразилия. Слабите възпитаници също са съвсем същият % като на предното издание на проучването. Средният резултат за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 24 на 100.
Спрямо 2012 година делът на учениците с резултат под базовото равнище на притежаване (ниво 2) се е нараснал с 9 процентни пункта по математика, с 13 по четене и с 11 по естествени науки.
Източник Българска национална телевизия По математика България има 417 точки, което е с 19 точки по-малко от 2018 година По четене точките са 404, със спад от 16 точки. По естествени науки равнището на учениците е устойчиво, с три точки по-малко от 2018 година
Отличници по математика, както през миналите години и този път са Сингапур, Китай, Япония, Корея, Естония.
Структурни проблеми в образованието по света
При четенето - номер 1 е Сингапур, следват Ирландия и Япония.
На Балканите Косово, Албания и Северна Македония са с по-ниски резултати от нас.
Перу, Колумбия и Катар са измежду страните, които дърпат напред.
Пандемията обаче не е единствената причина за утежняването на качеството на образованието. В международен мащаб наклонността за спад е още от 2012 година, което допуска, че има други структурни аргументи за утежняването, допълват от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Зависимост от телефоните, липса на централизация
Липсата на дисциплинираност и компликации при концентрацията са все по-разпространени. Деветокласниците в България споделят, че им е мъчно да учат и внимават в час по математика.
48% от запитаните не слушат какво споделя учителят (за страните-участнички в изледването на Организацията за икономическо сътрудничество и раз този дял е 30% средно). Близо всеки втори възпитаник в България се разсейва от цифровото си устройство.
„ Смятам, че прекалено много младежи в България са станали съвсем подвластни от телефоните си и се усещат неспокойни, в случай че телефоните им не са покрай тях. Това утежнява резултатите им на теста PISA, само че и можем да забележим по какъв начин това е обвързвано и с по-малко задоволство от живота, от обществените им контакти и повече безпокойствие “, сподели особено за Българска национална телевизия Андреас Шлайхер, шеф на дирекция „ Образование и умения “ в Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Според него училищата у нас би трябвало да приветстват технологиите в класните стаи за работа и следене на напредъка на всеки възпитаник, само че и да лимитират използването на телефони за развлечение от учениците.
Като позитиви Шлайхер откроява интереса и грижата на българските учители към учениците и дейното присъединяване на родителите в образователния развой. За разлика от другите страни, родителите в България са останали заинтригувани от образованието на децата си, в това число по време на пандемията.
„ Учителите биха могли да подобрят педагогическите си умения, инструкциите и дисциплината “, прибавя Шлайхер.
През последния интервал (от 2018 до 2022 г.) разликата сред учениците с най-високи резултати (10% с най-високи резултати) и най-слабите възпитаници (10% с най-ниски резултати) не се е трансформирала доста по математика, четене и естествени науки. По математика представянето е спаднало в сходна степен както за учениците с високи, по този начин и за тези със слаби постижения.
От краката за главата, или какво предлага МОН
Вчера в опит за изпреварващо деяние, с цел да омекоти удара от резултатите от PISA, обявени през днешния ден, от просветното министерство оповестиха ограничения, които ще подхващат за възстановяване на обстановката със знанията и уменията на учениците.
Фокусът обаче кой знае за какво се оказват изпитите - т. е. опитът е да се влияе не върху повода, а върху следствието.
Според огласения през вчерашния ден план огромните късметлии се обрисуват сегашните петокласници, които учат за първа година по новата стратегия на МОН - при тях в изпитите след седми клас ще се трансформира философията и упованията. За следващ път, въпреки и без огромна изясненост - по какъв начин тъкмо.
Много повече на практика и междупредметни задания ще има още от тази година на изпитите за Национално външно оценяване на учениците, които приключват 10. клас. От идната образователна година за първи път сходен формат изпит ще се организира и за децата от 4. клас. Учениците, които сега са в 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на напълно нов формат за изпита след 7. клас през 2025/2026. Това разгласи през вчерашния ден просветният министър проф. Галин Цоков.
„ Знаем какъв брой значим е изпитът след седми клас. Затова желаеме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат дейно готови за новия формат “, разяснява той.
Дългосрочните цели на МОН са ориентирани към промяна образованието и оценяването тъй че да понижи сухото наизустяване и възпроизвеждане на познания и дейното учене да се насочи към създаване на умения за живота и благоприятни условия за повече практическо потребление на основни компетентности, съгласно поръчка, която и преди сме чували нерядко.
Предвижда се и включване на български учебни заведения в програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “PISA for Schools ”, през която ще се получава доста сериозна методическа поддръжка, включително с примерни проби и поддръжка за смяна метода на образуване на уменията.
И до момента в който от министерството регистрират, че нещата не вървят в вероятност изключително добре - сутинта по Нова нюз несменяемата председателка на председател на Синдиката на българските учители Янка Такева, която главно се занимава със заплащането и кадрови тематики в образованието, счита, че българските възпитаници се оправят добре. Според нея обаче най-големият проблем е в наличието на учебниците, като Такева споделя тезата на Българска социалистическа партия - за един учебник по предмет.
„ Това с новите стратегии сме го гледали доста пъти в последните 20 години. Когато се трансформират образователните стратегии, те би трябвало да бъдат изменени с мисъл какво желаеме да реализираме. Учебните стратегии отразяват философията на образованието ”, разяснява преподавателят по история Емил Джасим.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ