Индексът за медийна грамотност: България е най-уязвима към дезинформация в ЕС
България е на последно място измежду страните от Европейски Съюз в Индекса за медийна просветеност за 2023 година, оповестиха от Фондация „ Институт Отворено общество - София “.
Страната ни заема 35-о място от общо 41 оценени страни в Европа, което я слага измежду страните, които са най-уязвими към дезинформацията.
Индексът мери евентуалната накърнимост на обществата към дезинформацията и обвързваните с нея отрицателни феномени въз основата на знаци за качество на образованието, медийна независимост, доверие в хората и е-участие.
С резултат от 31 точки от оптимални 100, България въпреки всичко изпреварва своите съседи Турция (36-то място с 29 точки) и Република Северна Македония (39-то място с 22 точки), само че изостава от другите си съседи Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки).
Според клъстерния разбор, разделящ страните в класацията по групи със сходни характерности, България попада в 4-и предпоследен клъстер дружно със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. В последния 5-и клъстер, където са страните с най-ниски резултати, се класират Босна и Херцеговина, Албания, Република Северна Македония, Косово и Грузия, споделят от Фондация „ Институт Отворено общество – София “.
В съпоставяне с показателя за 2022 година, България пада с две места – от 33-о през 2022 година до 35-о място през 2023 година, като губи и 2 точки – от 33 точки през 2022 година до 31 точки през 2023 година Страната обаче остава в същия 4-и клъстер от общо пет такива. България се показва най-зле по знаците, свързани с образованието и свободата на медиите, а най-добре - по индикаторите за новите форми на гражданско присъединяване.
Цялостната ранглиста на новия Индекс за медийна просветеност 2023 е ръководена от Финландия, която е на 1-во място измежду 41 страни в Европа със 74 точки от 100 вероятни. Тя остана неизменим водач в шестте издания на показателя от 2017 година насам. Дания заема втората позиция със 73 точки, следвана компактно от Норвегия на трето място със 72 точки. Естония и Швеция си поделят надлежно 4-о и 5-о място, като и двете страни получават отлични резултати от по 71 точки.
Грузия се намира на дъното на класацията с резултат от 20 точки, заемайки 41-во място. Косово е предпоследната 40-а позиция с 21 точки, Република Северна Македония е на 39-о място с 23 точки, а Босна и Херцеговина - на 38-о място с 24 точки.
" Обезпокоително е, че множеството от най-уязвимите страни към дезинформация, съгласно Индекса на медийната просветеност за 2023 година, са и най-близо до войната в Украйна, стартирана от Русия, и са измежду най-изложените на злонамерена дезинформация ", коментира създателят на разбора Марин Лесенски. Според него спомагателен компликация е обвързвана и с събитието, че доста от най-уязвимите на дезинформация общества в Европа са в балканските страни, част от които през 2023 година към момента изпитват вътрешна неустойчивост и имат съществени междудържавни проблеми.
Индексът за медийна просветеност е инструмент за оценка и класиране на обществата във връзка с техния капацитет за резистентност в изискванията на явленията пост-истина, подправени вести и дезинформация. Моделът употребява няколко индикатора - качество на образованието, независимост на медиите, доверие в обществото и потребление на нови принадлежности за присъединяване. Индексът преобразува данните в стандартизирани оценки от 0 до 100 (от най-ниска до най- висока) и класира страните в Европа от 1 до 41 (от най-висока до най-ниска позиция). Индексът е основан и се издава от " Институт Отворено общество - София " от 2017 година насам. При подготовката на показателя се употребява и клъстерен разбор, който групира страните със сходни характерности въз основа на техните резултати, като най-добре представящите се страни попадат в 1-ви клъстер, а най-слабо представящите се - в 5-ти клъстер.
Страната ни заема 35-о място от общо 41 оценени страни в Европа, което я слага измежду страните, които са най-уязвими към дезинформацията.
Индексът мери евентуалната накърнимост на обществата към дезинформацията и обвързваните с нея отрицателни феномени въз основата на знаци за качество на образованието, медийна независимост, доверие в хората и е-участие.
С резултат от 31 точки от оптимални 100, България въпреки всичко изпреварва своите съседи Турция (36-то място с 29 точки) и Република Северна Македония (39-то място с 22 точки), само че изостава от другите си съседи Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки).
Според клъстерния разбор, разделящ страните в класацията по групи със сходни характерности, България попада в 4-и предпоследен клъстер дружно със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. В последния 5-и клъстер, където са страните с най-ниски резултати, се класират Босна и Херцеговина, Албания, Република Северна Македония, Косово и Грузия, споделят от Фондация „ Институт Отворено общество – София “.
В съпоставяне с показателя за 2022 година, България пада с две места – от 33-о през 2022 година до 35-о място през 2023 година, като губи и 2 точки – от 33 точки през 2022 година до 31 точки през 2023 година Страната обаче остава в същия 4-и клъстер от общо пет такива. България се показва най-зле по знаците, свързани с образованието и свободата на медиите, а най-добре - по индикаторите за новите форми на гражданско присъединяване.
Цялостната ранглиста на новия Индекс за медийна просветеност 2023 е ръководена от Финландия, която е на 1-во място измежду 41 страни в Европа със 74 точки от 100 вероятни. Тя остана неизменим водач в шестте издания на показателя от 2017 година насам. Дания заема втората позиция със 73 точки, следвана компактно от Норвегия на трето място със 72 точки. Естония и Швеция си поделят надлежно 4-о и 5-о място, като и двете страни получават отлични резултати от по 71 точки.
Грузия се намира на дъното на класацията с резултат от 20 точки, заемайки 41-во място. Косово е предпоследната 40-а позиция с 21 точки, Република Северна Македония е на 39-о място с 23 точки, а Босна и Херцеговина - на 38-о място с 24 точки.
" Обезпокоително е, че множеството от най-уязвимите страни към дезинформация, съгласно Индекса на медийната просветеност за 2023 година, са и най-близо до войната в Украйна, стартирана от Русия, и са измежду най-изложените на злонамерена дезинформация ", коментира създателят на разбора Марин Лесенски. Според него спомагателен компликация е обвързвана и с събитието, че доста от най-уязвимите на дезинформация общества в Европа са в балканските страни, част от които през 2023 година към момента изпитват вътрешна неустойчивост и имат съществени междудържавни проблеми.
Индексът за медийна просветеност е инструмент за оценка и класиране на обществата във връзка с техния капацитет за резистентност в изискванията на явленията пост-истина, подправени вести и дезинформация. Моделът употребява няколко индикатора - качество на образованието, независимост на медиите, доверие в обществото и потребление на нови принадлежности за присъединяване. Индексът преобразува данните в стандартизирани оценки от 0 до 100 (от най-ниска до най- висока) и класира страните в Европа от 1 до 41 (от най-висока до най-ниска позиция). Индексът е основан и се издава от " Институт Отворено общество - София " от 2017 година насам. При подготовката на показателя се употребява и клъстерен разбор, който групира страните със сходни характерности въз основа на техните резултати, като най-добре представящите се страни попадат в 1-ви клъстер, а най-слабо представящите се - в 5-ти клъстер.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ