България отсъства от картата на трансплантациите в ЕС
България е на последно място или въобще отсъства от картата за развиване на трансплантациите в Европейския съюз. Това сочат последните данни, направени 2019-2022 година Докладът показа по време на съвещание на Комисията по опазване на здравето - зам.-председателят й и народен представител от Българска социалистическа партия Георги Михайлов.
Днес парламентарната комисия провежда кръгла маса на тематика " Значимостта на трансплантационните стратегии за системата на опазването на здравето в Република България ". На нея участваха доктор Никола Владов, доктор Емил Паскалев, Крум Кацаров и други, шефът на Изпълнителна организация " Медицински контрол " проф. Росен Коларов, пациентски организации. Михайлов изиска трансплантационна стратегия и заяви, че са готови промени в Закона за трансплантациите. Неговата презентация демонстрира, че България мъчно влиза в трансплантациите и мъчно напредва, което е съществена разлика със страните в Европа. Страната ни не може да се съпоставя с тях нито в региона на чернодробните трансплантации, нито при тези от живи донори. ВМА остава водач по направени трансплантации.
По отношение на съхранението на стволови кафези досега не е действителност като държавна политика. България е на последно място, като след нас е единствено Румъния. Страната е на последно място по сърдечни трансплантации, а за белодробни - отсъстваме от картата.
Д-р Михайлов означи също феномена " здравна емиграция " - част от хората напущат България, с цел да могат да се лекуват. Проблемите: - медикаментите се купуват по Наредба 10 за неразрешени лекарствени артикули, за което е нужна смяна - трансплантационните координатори, които убеждават пациенти за донорство и чията роля би трябвало да се ускори - финансирането на посттрансплантационни пациенти би трябвало да се уреди законово - липса на интерес за фрагменти, защото не се финансират.
Д-р Никола Владов удостовери някои от посочените проблеми. Той изиска стандарт за трансплантации, критерии за центровете - брой интервенции. Той желае промени в Наредбата за финансиране заради проблем " нон сенс " - активността по трансплантиране на органи се изплаща от Министерство на здравеопазването въз основата на регистрирани фактури за направени разноски, като цената на фактурите доближава до 85 000 за чернодробна трансплантация, а разноските над това остават за сметка на болничното заведение, става известно, че тя би трябвало да заплати 25% от бюджета си за труда на лекарите си. Владов предлага смяна в Наредбата за трансплантациите и сподели, че би трябвало да се влага в инфраструктура и образование.
Проф. Димитър Петков, болница " Света Екатерина ", поддържа посочените проблеми в сферата и в допълнение изиска слагането на изкуствени сърца да се оперира като трансплантиране, както и да се обезпечат средства за лаборатория за към този момент трансплантираните пациенти, защото болничното заведение покрива разноските.
Проф. Емил Паскалев изясни, че главният проблем е посттрансплантационният интервал, който у нас приблизително е 36 година Лечението на пациентите с нефрологични трансплтанции би трябвало да се уреди, защото клиничната пътека е три дни. Председателят на здравната комисия доктор Антон Тонев също открои проблемите в сферата: няма съответна стратегия, недобро финансиране, непълен брой органи, съмнение.
След него отчети за развиването на трансплантациите показаха проф. Иринел Попеску, департамент обща хирургия и чернодрбона трансплантация, Клиничен институт Румъния, доктор Мутлу Арат, шеф на Центъра за трансплантация на костен мозък, Турция. И двата отчета демонстрират, че разследване на нарастване на трансплантациите - се появяват от ден на ден донори, клиники. Липсват обаче задоволително експерти, а животът на трансплантираните се удължава.
Д-р Тонев се обърна към двамата експерти, че България отворена за взаимна работа и обмяна на опит. Зам.-министърът на опазването на здравето доктор Петър Грибнев удостовери, че " са очевидци на проблемите в системата и ниско равнище на донорски органни обстановки ". Той заяви, че ще предложи на експертните препоръки създаване на нов стандарт за трансплантации. А по отношение на финансирането - желае информация от другите лечебни заведения, с цел да има обща преценка с Министерство на финансите. " В София съвсем няма донорска обстановка ", заключи той.
Д-р Георги Михайлов желае финансирането на трансплантациите (пред и пост, органни и клетъчни) да се вкара в законовата уредба. Предлаганите промени ще се подложат на публично разискване.
От Изпълнителна организация " Медицински контрол " проф. Росен Коларов взе думата " единствено за няколко думи " - за тях главен проблем е недоверието на обществото към системата на опазването на здравето.
Д-р Мила Байчева от Педиатрията " Д-р Иван Митев " сложи въпроса за детските трансплантации. Тя сподели, че от 1 година в страната детски чернодробни трансплантации не се правят и има " десетки изгубени пациенти ". Ако няма да се вършат - лекарят желае да се канализира редът за осъществяване на такива в чужбина.
Днес парламентарната комисия провежда кръгла маса на тематика " Значимостта на трансплантационните стратегии за системата на опазването на здравето в Република България ". На нея участваха доктор Никола Владов, доктор Емил Паскалев, Крум Кацаров и други, шефът на Изпълнителна организация " Медицински контрол " проф. Росен Коларов, пациентски организации. Михайлов изиска трансплантационна стратегия и заяви, че са готови промени в Закона за трансплантациите. Неговата презентация демонстрира, че България мъчно влиза в трансплантациите и мъчно напредва, което е съществена разлика със страните в Европа. Страната ни не може да се съпоставя с тях нито в региона на чернодробните трансплантации, нито при тези от живи донори. ВМА остава водач по направени трансплантации.
По отношение на съхранението на стволови кафези досега не е действителност като държавна политика. България е на последно място, като след нас е единствено Румъния. Страната е на последно място по сърдечни трансплантации, а за белодробни - отсъстваме от картата.
Д-р Михайлов означи също феномена " здравна емиграция " - част от хората напущат България, с цел да могат да се лекуват. Проблемите: - медикаментите се купуват по Наредба 10 за неразрешени лекарствени артикули, за което е нужна смяна - трансплантационните координатори, които убеждават пациенти за донорство и чията роля би трябвало да се ускори - финансирането на посттрансплантационни пациенти би трябвало да се уреди законово - липса на интерес за фрагменти, защото не се финансират.
Д-р Никола Владов удостовери някои от посочените проблеми. Той изиска стандарт за трансплантации, критерии за центровете - брой интервенции. Той желае промени в Наредбата за финансиране заради проблем " нон сенс " - активността по трансплантиране на органи се изплаща от Министерство на здравеопазването въз основата на регистрирани фактури за направени разноски, като цената на фактурите доближава до 85 000 за чернодробна трансплантация, а разноските над това остават за сметка на болничното заведение, става известно, че тя би трябвало да заплати 25% от бюджета си за труда на лекарите си. Владов предлага смяна в Наредбата за трансплантациите и сподели, че би трябвало да се влага в инфраструктура и образование.
Проф. Димитър Петков, болница " Света Екатерина ", поддържа посочените проблеми в сферата и в допълнение изиска слагането на изкуствени сърца да се оперира като трансплантиране, както и да се обезпечат средства за лаборатория за към този момент трансплантираните пациенти, защото болничното заведение покрива разноските.
Проф. Емил Паскалев изясни, че главният проблем е посттрансплантационният интервал, който у нас приблизително е 36 година Лечението на пациентите с нефрологични трансплтанции би трябвало да се уреди, защото клиничната пътека е три дни. Председателят на здравната комисия доктор Антон Тонев също открои проблемите в сферата: няма съответна стратегия, недобро финансиране, непълен брой органи, съмнение.
След него отчети за развиването на трансплантациите показаха проф. Иринел Попеску, департамент обща хирургия и чернодрбона трансплантация, Клиничен институт Румъния, доктор Мутлу Арат, шеф на Центъра за трансплантация на костен мозък, Турция. И двата отчета демонстрират, че разследване на нарастване на трансплантациите - се появяват от ден на ден донори, клиники. Липсват обаче задоволително експерти, а животът на трансплантираните се удължава.
Д-р Тонев се обърна към двамата експерти, че България отворена за взаимна работа и обмяна на опит. Зам.-министърът на опазването на здравето доктор Петър Грибнев удостовери, че " са очевидци на проблемите в системата и ниско равнище на донорски органни обстановки ". Той заяви, че ще предложи на експертните препоръки създаване на нов стандарт за трансплантации. А по отношение на финансирането - желае информация от другите лечебни заведения, с цел да има обща преценка с Министерство на финансите. " В София съвсем няма донорска обстановка ", заключи той.
Д-р Георги Михайлов желае финансирането на трансплантациите (пред и пост, органни и клетъчни) да се вкара в законовата уредба. Предлаганите промени ще се подложат на публично разискване.
От Изпълнителна организация " Медицински контрол " проф. Росен Коларов взе думата " единствено за няколко думи " - за тях главен проблем е недоверието на обществото към системата на опазването на здравето.
Д-р Мила Байчева от Педиатрията " Д-р Иван Митев " сложи въпроса за детските трансплантации. Тя сподели, че от 1 година в страната детски чернодробни трансплантации не се правят и има " десетки изгубени пациенти ". Ако няма да се вършат - лекарят желае да се канализира редът за осъществяване на такива в чужбина.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ