ING: България влиза в еврозоната през 2026-та, само ако е политически стабилна
България е на път да се причисли към еврозоната на 1 януари 2026 година, само че политическата непоклатимост ще бъде решителен фактор за сполучливата интеграция, сочи на ING. Въпреки икономическия растеж от 2.7% през 2024 година, провокиран главно от частното и общественото ползване, вложенията бележат спад, а инфлацията още веднъж набира скорост.
Според банката растежът на заплатите и разхлабената фискална политика ще поддържат стопанската система и през 2025 година, само че бюджетният недостиг, въпреки и в границите на 3% от Брутният вътрешен продукт, повдига въпроси за устойчивостта на обществените разноски. Освен това, отводът на Европейската комисия да утвърди второто заплащане от 653 млн. евро по Плана за възобновяване акцентира структурните проблеми, които страната би трябвало да реши.
Плюсове и минуси на еврозона: Кой е единственият сигурен бонус от единната валута за България?
Ето какво споделиха по време на присъединяване си в подкаста Money.bg Лични финанси икономистите Георги Ангелов от ИПИ и Георги Вулджев от ЕКИП
Променливата политическа конюнктура също е риск - решението на Конституционния съд за преразглеждане на изборните резултати може да докара до разбърквания в Народното събрание, което от своя страна би забавило основни промени.
Въпреки провокациите, анализът на ING показва позитивни вероятности - влизането в Шенген, огромни районни планове като Вертикалния газов кулоар инфраструктурните вложения, свързани с НАТО, могат да подобрят икономическата интензивност. Туризмът също ще остане значим фактор за стабилизиране на настоящата сметка.
Банката предвижда, че инфлацията ще доближи 4.6% до края на 2024 година, а през 2025 година ще се забави до 3.0%. Въпреки известни несигурности, ING остава оптимистично настроена за готовността на България за еврозоната, стига страната да успее да резервира непоклатимост в обществените финанси и да форсира структурните промени.
Според банката растежът на заплатите и разхлабената фискална политика ще поддържат стопанската система и през 2025 година, само че бюджетният недостиг, въпреки и в границите на 3% от Брутният вътрешен продукт, повдига въпроси за устойчивостта на обществените разноски. Освен това, отводът на Европейската комисия да утвърди второто заплащане от 653 млн. евро по Плана за възобновяване акцентира структурните проблеми, които страната би трябвало да реши.
Плюсове и минуси на еврозона: Кой е единственият сигурен бонус от единната валута за България?
Ето какво споделиха по време на присъединяване си в подкаста Money.bg Лични финанси икономистите Георги Ангелов от ИПИ и Георги Вулджев от ЕКИП
Променливата политическа конюнктура също е риск - решението на Конституционния съд за преразглеждане на изборните резултати може да докара до разбърквания в Народното събрание, което от своя страна би забавило основни промени.
Въпреки провокациите, анализът на ING показва позитивни вероятности - влизането в Шенген, огромни районни планове като Вертикалния газов кулоар инфраструктурните вложения, свързани с НАТО, могат да подобрят икономическата интензивност. Туризмът също ще остане значим фактор за стабилизиране на настоящата сметка.
Банката предвижда, че инфлацията ще доближи 4.6% до края на 2024 година, а през 2025 година ще се забави до 3.0%. Въпреки известни несигурности, ING остава оптимистично настроена за готовността на България за еврозоната, стига страната да успее да резервира непоклатимост в обществените финанси и да форсира структурните промени.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ