България е с най-много болнични легла в ЕС
България е преди всичко в целия Европейски съюз по брой болнични кревати. И в случай че това на пръв взор наподобява като знак за ефикасна здравна система, то страната ни е на последно място по брой кревати за дълготрайни грижи. Последните данни на Евростат сочат за потребност от съществени промени.
Количеството не е равно на качество
Според данните на Евростат за 2023 година, България води класацията с цели 864 болнични кревати на всеки 100 хиляди души. За съпоставяне, междинното за Европейския съюз е 511 кревати на 100 хиляди души. Така страната ни разполагаме с над 350 кревати повече на същия брой население, в сравнение с е междинното за Европа. След нас в класацията се подреждат страни като Германия (със 766 легла), Румъния (728), Австрия (660) и Унгария (651).
На пръв взор това може да наподобява като преимущество – разполагаме с доста места за лекуване. Но през последните години броят на болничните кревати в Европейски Съюз непрекъснато понижава. От 557 кревати през 2013 година сме стигнали до сегашните 511. Това най-вероятно се дължи на обстоятелството, че медицината се развива и процедури, за които преди е било нужно да останеш в болница, през днешния ден се вършат амбулаторно.
Така високият брой кревати в България в действителност може да подсказва, че нашата здравна система е по-бавно адаптираща се към тези модерни практики. Това пък води до неефективно потребление на ресурсите и даже до по-дълъг престой на пациенти, които към този момент не се нуждаят от интензивни грижи.
В същото време, страни като Швеция (със единствено 187 легла), Нидерландия (231), Дания (233) и Финландия (260) имат доста по-малък брой болнични кревати. Това демонстрира, че по-малкото кревати не значи по-лошо опазване на здравето, а по-скоро по-ефективно и фокусирано върху потребностите на пациента отвън болничния престой.
Къде сме в грижата за най-уязвимите?
Когато прекосяваме към категорията „ кревати за дълготрайни грижи “ – това са нормално места в старешки домове, профилирани центрове за възобновяване или за хора с хронични болести, които се нуждаят от непрекъснати грижи, само че не и от болнично лекуване – картината за България не е оптимистична.
Страната ни се намира на последно място в Европейски Съюз (сред страните, за които има данни) с едвам 26 кревати за дълготрайни грижи на 100 хиляди души. За съпоставяне, само Гърция (с 20 легла) е на същото или по-ниско равнище. Дори Полша, която също има релативно ниски индикатори, разполага с 222 кревати за дълготрайни грижи – съвсем 10 пъти повече от България.
На другия полюс са страни като Нидерландия, която е неоспорим водач с 1400 кревати на 100 хиляди души, следвана от Швеция (1315) и Белгия (1250).
Този извънредно невисок брой кревати за дълготрайни грижи демонстрира голям проблем в здравната ни система. Хората, които се нуждаят от непрекъсната помощ, постоянно нямат къде да я получат, с изключение на у дома от своите фамилии.
българско опазване на здравето болнични кревати данни Евростат дълготрайни здравни грижи
Количеството не е равно на качество
Според данните на Евростат за 2023 година, България води класацията с цели 864 болнични кревати на всеки 100 хиляди души. За съпоставяне, междинното за Европейския съюз е 511 кревати на 100 хиляди души. Така страната ни разполагаме с над 350 кревати повече на същия брой население, в сравнение с е междинното за Европа. След нас в класацията се подреждат страни като Германия (със 766 легла), Румъния (728), Австрия (660) и Унгария (651).
На пръв взор това може да наподобява като преимущество – разполагаме с доста места за лекуване. Но през последните години броят на болничните кревати в Европейски Съюз непрекъснато понижава. От 557 кревати през 2013 година сме стигнали до сегашните 511. Това най-вероятно се дължи на обстоятелството, че медицината се развива и процедури, за които преди е било нужно да останеш в болница, през днешния ден се вършат амбулаторно.
Така високият брой кревати в България в действителност може да подсказва, че нашата здравна система е по-бавно адаптираща се към тези модерни практики. Това пък води до неефективно потребление на ресурсите и даже до по-дълъг престой на пациенти, които към този момент не се нуждаят от интензивни грижи.
В същото време, страни като Швеция (със единствено 187 легла), Нидерландия (231), Дания (233) и Финландия (260) имат доста по-малък брой болнични кревати. Това демонстрира, че по-малкото кревати не значи по-лошо опазване на здравето, а по-скоро по-ефективно и фокусирано върху потребностите на пациента отвън болничния престой.
Къде сме в грижата за най-уязвимите?
Когато прекосяваме към категорията „ кревати за дълготрайни грижи “ – това са нормално места в старешки домове, профилирани центрове за възобновяване или за хора с хронични болести, които се нуждаят от непрекъснати грижи, само че не и от болнично лекуване – картината за България не е оптимистична.
Страната ни се намира на последно място в Европейски Съюз (сред страните, за които има данни) с едвам 26 кревати за дълготрайни грижи на 100 хиляди души. За съпоставяне, само Гърция (с 20 легла) е на същото или по-ниско равнище. Дори Полша, която също има релативно ниски индикатори, разполага с 222 кревати за дълготрайни грижи – съвсем 10 пъти повече от България.
На другия полюс са страни като Нидерландия, която е неоспорим водач с 1400 кревати на 100 хиляди души, следвана от Швеция (1315) и Белгия (1250).
Този извънредно невисок брой кревати за дълготрайни грижи демонстрира голям проблем в здравната ни система. Хората, които се нуждаят от непрекъсната помощ, постоянно нямат къде да я получат, с изключение на у дома от своите фамилии.
българско опазване на здравето болнични кревати данни Евростат дълготрайни здравни грижи
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ