България посреща еврото със стабилна икономика, но има да наваксва
България е на финалната права към приемането на еврото. От 1 януари 2026 година страната ни става пълновръстен член на еврозоната. Това ще донесе по-ниски трансакционни разноски, по-висока резистентност на стопанската система и по-голяма финансова непоклатимост. Очаква се по-добър достъп до финансови пазари и засилен инвеститорски интерес.
Но еврото единствено по себе си не подсигурява разцвет. В разбор на The Investment Institute by UniCredit Кристофор Павлов - основен икономист на УниКредит Булбанк, и Елена Костадинова - старши икономист на банката, предизвестяват, че същинското предизвикателство занапред следва. Повишаването на виталния стандарт до средноевропейски равнища няма да стане елементарно. За това ще са нужни поредни промени, по-добро ръководство, финансова дисциплинираност и действителни старания за понижаване на неравенствата.
Предстоящите промени в България са по-сложни от досегашните. Те включват акомодация към климатични и софтуерни промени, битка с корупцията и укриването на налози, възстановяване на образованието и работата на институциите.
Пазаруваме и бутаме стопанската система напред. Икономиката ни сега е в мощна позиция и е подготвена за приемането на еврото без значими несъответствия. Авторите на разбора показват, че вероятността пред растежа на Брутният вътрешен продукт остава удобна на фона на мощно вътрешно търсене, което получава поддръжка от бързото повишаване на приходите и евтините заеми. Прогнозата е, че Брутният вътрешен продукт ще нарасне с 3,2% през 2025 година Основни мотори са потреблението и вложенията, подкрепени от асимилиране на средствата по проекта за възобновяване и резистентност. Заради опростените условия към осъществяването на стадиите и задачите упованията са страната ни да усвои 85% от парите по проекта вместо в началото плануваните 55%. През идната година се чакат 3% растеж на стопанската система.
Според цитираните в разбора данни Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България е достигнал 61% от междинното в еврозоната по отношение на едвам 34% през 2006-а - година преди България да се причисли към Европейски Съюз. Основният сюжет е, че инфлацията ще стартира последователно да се успокоява до края на тази година и през идната. През юни годишната в България доближи 4,4%, което е най-високото равнище от декември 2023 година насам. Основен фактор за покачването бяха цените на храните. Натрупаното повишаване при тях от началото на годината е 5,2% - третото най-високо измежду страните от Европейски Съюз. Натискът в България се ускорява от няколко фактора, като единият от тях е повдигането на административно определяните цени. Други аргументи са отпадането на понижената ставка на Данък добавена стойност за хляба, хлебните произведения и кетъринг услугите. Фактор за увеличение на инфлационните упования е и забележителният растеж в цените на жилищата, който доближи 15,1% годишно през първото тримесечие на 2025 година - втория най-голям в Европейски Съюз.
Според отчета на The Investment Institute by UniCredit най-сериозната опасност пред България е политическата неустойчивост. Ако държавното управление падне и се стигне до нови избори през тази или при започване на идната година, това може съществено да подкопае напъните за въвеждане на еврото. Използваните модели в отчета плануват растежът на кредитирането за семействата да доближи 16,7% през 2025 година по отношение на прогнозата за 14,9%, направена през април месец. През идващите две години търсенето на заеми ще намалее и растежът ще се забави до 12,8% годишно през 2026 година и до 11,7% през 2027-а.
Политиката на Съединени американски щати с въвеждането на мита обаче смъква прогнозата за българския експорт. Икономистите от УниКредит Булбанк чакат спад от 0,5% през 2025 година вместо в началото планувания напредък от 1,3%. Външното търсене на български артикули и услуги ще се увеличи през 2026 година на фона на леко ускорение на растежа в главните ни сътрудници. Прогнозира се действителен растеж на експорта от 3,9% през идната година.
Очакваното нарастване на приходите може да се забави поради очертаващите се старания за консолидиране на фискалната позиция. Това ще включва и закъснение в растежа на заплатите в обществения бранш. Относно данъчно-осигурителните доходи се показва, че те се подвигат до 32,7% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година, което е растеж от 3,8%. Повече пари се чакат от връщането на 20% Данък добавена стойност за хляба, брашното и някои туристически услуги, по-високи акцизи за цигарите, увеличени доходи от толсистемата.
В прогнозата на икономистите на банката се показва, че държавното управление ще реализира към две трети от плануваните ограничения против сивата стопанска система, което ще донесе спомагателни доходи от 2,2% от Брутният вътрешен продукт. За да се резервира дефицитът в границите на 3%, се планува редуциране на финансовите разноски до 5,3% вместо заложените 6,4%.
За следващата година се предвижда растеж на данъчно-осигурителните доходи с още 1,2% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година, достигайки 32,9 на 100. Възможни били обаче и спомагателни ограничения като нарастване на налозите върху хазарта или даже въвеждане на данъци върху нездравословни храни.
След дълъг интервал на постоянни съществени налози България, наподобява, е на прага на смяна. Според разбора се чака последователно нарастване на осигурителната вноска за пенсии с общо 3% през 2027 и 2028 г.
Но еврото единствено по себе си не подсигурява разцвет. В разбор на The Investment Institute by UniCredit Кристофор Павлов - основен икономист на УниКредит Булбанк, и Елена Костадинова - старши икономист на банката, предизвестяват, че същинското предизвикателство занапред следва. Повишаването на виталния стандарт до средноевропейски равнища няма да стане елементарно. За това ще са нужни поредни промени, по-добро ръководство, финансова дисциплинираност и действителни старания за понижаване на неравенствата.
Предстоящите промени в България са по-сложни от досегашните. Те включват акомодация към климатични и софтуерни промени, битка с корупцията и укриването на налози, възстановяване на образованието и работата на институциите.
Пазаруваме и бутаме стопанската система напред. Икономиката ни сега е в мощна позиция и е подготвена за приемането на еврото без значими несъответствия. Авторите на разбора показват, че вероятността пред растежа на Брутният вътрешен продукт остава удобна на фона на мощно вътрешно търсене, което получава поддръжка от бързото повишаване на приходите и евтините заеми. Прогнозата е, че Брутният вътрешен продукт ще нарасне с 3,2% през 2025 година Основни мотори са потреблението и вложенията, подкрепени от асимилиране на средствата по проекта за възобновяване и резистентност. Заради опростените условия към осъществяването на стадиите и задачите упованията са страната ни да усвои 85% от парите по проекта вместо в началото плануваните 55%. През идната година се чакат 3% растеж на стопанската система.
Според цитираните в разбора данни Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България е достигнал 61% от междинното в еврозоната по отношение на едвам 34% през 2006-а - година преди България да се причисли към Европейски Съюз. Основният сюжет е, че инфлацията ще стартира последователно да се успокоява до края на тази година и през идната. През юни годишната в България доближи 4,4%, което е най-високото равнище от декември 2023 година насам. Основен фактор за покачването бяха цените на храните. Натрупаното повишаване при тях от началото на годината е 5,2% - третото най-високо измежду страните от Европейски Съюз. Натискът в България се ускорява от няколко фактора, като единият от тях е повдигането на административно определяните цени. Други аргументи са отпадането на понижената ставка на Данък добавена стойност за хляба, хлебните произведения и кетъринг услугите. Фактор за увеличение на инфлационните упования е и забележителният растеж в цените на жилищата, който доближи 15,1% годишно през първото тримесечие на 2025 година - втория най-голям в Европейски Съюз.
Според отчета на The Investment Institute by UniCredit най-сериозната опасност пред България е политическата неустойчивост. Ако държавното управление падне и се стигне до нови избори през тази или при започване на идната година, това може съществено да подкопае напъните за въвеждане на еврото. Използваните модели в отчета плануват растежът на кредитирането за семействата да доближи 16,7% през 2025 година по отношение на прогнозата за 14,9%, направена през април месец. През идващите две години търсенето на заеми ще намалее и растежът ще се забави до 12,8% годишно през 2026 година и до 11,7% през 2027-а.
Политиката на Съединени американски щати с въвеждането на мита обаче смъква прогнозата за българския експорт. Икономистите от УниКредит Булбанк чакат спад от 0,5% през 2025 година вместо в началото планувания напредък от 1,3%. Външното търсене на български артикули и услуги ще се увеличи през 2026 година на фона на леко ускорение на растежа в главните ни сътрудници. Прогнозира се действителен растеж на експорта от 3,9% през идната година.
Очакваното нарастване на приходите може да се забави поради очертаващите се старания за консолидиране на фискалната позиция. Това ще включва и закъснение в растежа на заплатите в обществения бранш. Относно данъчно-осигурителните доходи се показва, че те се подвигат до 32,7% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година, което е растеж от 3,8%. Повече пари се чакат от връщането на 20% Данък добавена стойност за хляба, брашното и някои туристически услуги, по-високи акцизи за цигарите, увеличени доходи от толсистемата.
В прогнозата на икономистите на банката се показва, че държавното управление ще реализира към две трети от плануваните ограничения против сивата стопанска система, което ще донесе спомагателни доходи от 2,2% от Брутният вътрешен продукт. За да се резервира дефицитът в границите на 3%, се планува редуциране на финансовите разноски до 5,3% вместо заложените 6,4%.
За следващата година се предвижда растеж на данъчно-осигурителните доходи с още 1,2% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година, достигайки 32,9 на 100. Възможни били обаче и спомагателни ограничения като нарастване на налозите върху хазарта или даже въвеждане на данъци върху нездравословни храни.
След дълъг интервал на постоянни съществени налози България, наподобява, е на прага на смяна. Според разбора се чака последователно нарастване на осигурителната вноска за пенсии с общо 3% през 2027 и 2028 г.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ