До колко години българинът дондурка децата си?
България е на дъното на ранглиста за финансовата просветеност измежду младите. Проучване в Съединени американски щати демонстрира, че поколението Z - младежите до 26 години, считат, че е обикновено да бъдат издържани по-дълго време, в сравнение с родителите им намират за задоволително.
" Всички данни сочат, че равнището на българските младежи във връзка с финансовата просветеност са по-ниски от тези на техни връстници по света. През 2018 година беше проведено проучване на PISA за финансовата просветеност и от 20 страни България е на 18-о място. Много са комплексни причините за това нещо. Финансовата просветеност на децата е огледало на нашите родители и това е обикновено, тъй като тези умения и отношението към това да управляваме парите си, това е повече държание ", сподели шефът на фондация " Инициатива за финансова просветеност " - Росица Вартоник, в студиото на " България заран ".
Тя акцентира, че възпитанието стартира от семейството.
" Ако самите родители не са задоволително финансово грамотни, децата им надали ще бъдат. Обичайно учебното заведение е мястото, което влияе по този начин, че разликите в общественото да бъдат минимизирани, до момента в който в България това е проблем. От друга страна в учебно заведение няма предмет " Финансова просветеност ". Няколко са нещата, които децата би трябвало да усвоят. Едно от тях е - не харчи повече, в сравнение с можеш да си позволиш. Това е главно предписание ", безапелационна е Вартоник.
По думите ѝ технологиите също са изкушаващи.
" Като включим към това и доста бързия достъп до заем, бързия достъп до разнообразни финансови услуги, в случай че това не е подплатено със солидни привички за ръководство на персоналните финанси - една крачка е пътят до казуса. Младежите постоянно прибягват до заемите, даже бързите заеми не са толкоз проблематични. Кредитът, какъвто и да е - той е инструмент и въпросът е по какъв начин ще го използваме. Има огромна част от младежите, които отиват и взимат пари назаем, с цел да си купят телефон. Защо? ", сподели още директорът на " Инициатива за финансова просветеност ".
Вартоник напомни, че в България има традиция родителите да се грижат дълго време за децата.
" Въпрос е и на деца, и на фамилна среда. Истината е, че има пораснали деца, които живеят с родителите си, само че те способстват за семейството, те вземат участие интензивно във финансите. Никой родител на желае да отглежда порасналото си на 30 години дете у дома. Те би трябвало сами да стартират да се оправят с живота си ", разяснява още Росица Вартоник.
Според нея би трябвало да водим здравословен финансов живот.
" Трябва да сложим под надзор харчовете си - да създадем бюджет. Българите не се замислят за две неща - едното е по какъв начин да се подсигурят против опасности - наводнения, трусове, има застрахователни механизми, които да ни оказват помощ. И другото, което е доста значимо, това е мисълта за на следващия ден - дълготрайното финансово обмисляне. Българинът е спестовник, парите ги държи в банка или кеш, не разхищава. Българите държим положително равнище за бюджетиране на ежедневните разходи ", добави Вартоник.
" Всички данни сочат, че равнището на българските младежи във връзка с финансовата просветеност са по-ниски от тези на техни връстници по света. През 2018 година беше проведено проучване на PISA за финансовата просветеност и от 20 страни България е на 18-о място. Много са комплексни причините за това нещо. Финансовата просветеност на децата е огледало на нашите родители и това е обикновено, тъй като тези умения и отношението към това да управляваме парите си, това е повече държание ", сподели шефът на фондация " Инициатива за финансова просветеност " - Росица Вартоник, в студиото на " България заран ".
Тя акцентира, че възпитанието стартира от семейството.
" Ако самите родители не са задоволително финансово грамотни, децата им надали ще бъдат. Обичайно учебното заведение е мястото, което влияе по този начин, че разликите в общественото да бъдат минимизирани, до момента в който в България това е проблем. От друга страна в учебно заведение няма предмет " Финансова просветеност ". Няколко са нещата, които децата би трябвало да усвоят. Едно от тях е - не харчи повече, в сравнение с можеш да си позволиш. Това е главно предписание ", безапелационна е Вартоник.
По думите ѝ технологиите също са изкушаващи.
" Като включим към това и доста бързия достъп до заем, бързия достъп до разнообразни финансови услуги, в случай че това не е подплатено със солидни привички за ръководство на персоналните финанси - една крачка е пътят до казуса. Младежите постоянно прибягват до заемите, даже бързите заеми не са толкоз проблематични. Кредитът, какъвто и да е - той е инструмент и въпросът е по какъв начин ще го използваме. Има огромна част от младежите, които отиват и взимат пари назаем, с цел да си купят телефон. Защо? ", сподели още директорът на " Инициатива за финансова просветеност ".
Вартоник напомни, че в България има традиция родителите да се грижат дълго време за децата.
" Въпрос е и на деца, и на фамилна среда. Истината е, че има пораснали деца, които живеят с родителите си, само че те способстват за семейството, те вземат участие интензивно във финансите. Никой родител на желае да отглежда порасналото си на 30 години дете у дома. Те би трябвало сами да стартират да се оправят с живота си ", разяснява още Росица Вартоник.
Според нея би трябвало да водим здравословен финансов живот.
" Трябва да сложим под надзор харчовете си - да създадем бюджет. Българите не се замислят за две неща - едното е по какъв начин да се подсигурят против опасности - наводнения, трусове, има застрахователни механизми, които да ни оказват помощ. И другото, което е доста значимо, това е мисълта за на следващия ден - дълготрайното финансово обмисляне. Българинът е спестовник, парите ги държи в банка или кеш, не разхищава. Българите държим положително равнище за бюджетиране на ежедневните разходи ", добави Вартоник.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ