Проф. Григор Димитров : Българите доплащат 3 млрд. лв. годишно за лекарства
„ България е на 8-мо място в света по разноски за медикаменти на глава от популацията. На първо място е Съединени американски щати с 1228 $, ние сме на 8-мо място с 625 $. Страни като Гърция, Холандия и Унгария са надалеч зад нас ”. Това съобщи проф. Григор Димитров от Надзора на НЗОК в предаването „ Денят онлайн ” по Нова нюз.
„ През 2022 година за медикаменти са дадени към 4, 450 милиарда лв. – това са всички медикаменти, закупени от мрежата. Публичните средства са 1,350 милиарда лв.. Три милиарда (3 млрд.) лв. сме дали от нашия джоб. Всяка година парите, които даваме за медикаменти, се усилват с към 1 милиарда лв.. За актуалната година чакам, че ще бъде към 5 милиарда лв.. Бюджетът на Касата е 1,6 милиарда лв.. Повече от 75% от бюджета на Касата е за медикаменти и останалото е за болнична помощ. Интересите са в милиарди, не са в милиони ”, изясни проф. Димитров.
Той изясни, че през 2015 година бюджетът на болничната помощ е 1,5 милиарда лв.. „ За 2023 година са 3,2 милиарда лв.. За към 9 година сме дали към 2 милиарда лв. повече за болнична помощ. Как няма да ги дадем, когато в България имаме 360 лечебни заведения, в София са към 75-80 лечебни заведения. Всеки нов здравен министър усилва броя на болничните кревати, които са към 48 000 в страната. Но има разлика сред болнични кревати и легла ”, изясни проф. Димитров.
Здравната система е солидарна, само че солидарността е и отговорност, безапелационен е той. „ Един употребява опиати, кара пийнал, блъска човек и ние с нашите вноски би трябвало да го лекуваме. В застраховката има нещо, наречено декаданс – пияният и дрогиран водач би трябвало да знае, че когато ръководи по този начин колата си, би трябвало да заплати всичко за лекуването на потърпевшия от неговите дейности човек ”, предложи проф. Димитров.
„ 500 000 души в България се обезпечават на минимална работна заплата, която е към 940 лева, а 8% са 60 лева жестоко на месец, 720 лева годишно. Какво прави страната за хората, които обезпечава – за децата тя внася по 40 лева на месец, при междинна вноска за хората от бизнеса 120 лева За пенсионерите внася към 60 лева Това значи, че 70% от парите в Здравната каса са от джоба на работещите. В същото време единствено към 30% от служащите, които заплащат здравните вноски, употребяват лекуване. Над 70% от парите за здраве се употребяват от децата и пенсионерите ”, съобщи представителят на НЗОК.
Според него е нужна смяна на системата. „ Един организъм, цялостен с метастази, в случай че го храниш с витамини, няма да го излекуваш. Първо би трябвало да изхвърлим всичко ненужно от системата ”, безапелационен е проф. Димитров. „ Болниците са доста. Очевидно е. Трябва да има лекарствена тактика, да се преразгледа извънболничната помощ – не може хората да лежат 5 дни в болница, с цел да създадат едно проучване ”, сподели препоръките си той.
„ 75% от издръжката на болничното заведение е такава, че няма значение дали има или няма заболели. 50% от бюджета е за заплати, към 10-12% са осигуровки, медикаменти, отопление, осветление… Всички болнични мениджери се борят за това. Не може да понижим хоспитализациите под 2 млн. души ”, съобщи проф. Григор Димитров.
Няма никакъв проблем с заплащането на онколекарствата, увери той. „ В 2017 година Касата е платила към 288 млн. лв. за медикаменти, в 2023 година са планувани не по-малко от 750 млн. лв.. Здравната каса тъкмо е плащала за онколекарствата. Проблемът е държавността. От няколко години не можем да създадем обществен търг на всички медикаменти, за които Касата заплаща. Винаги се явяват 3-4 компании, които нападат извършената процедура и Касата е принудена да одобри някакви незабавни правила, с цел да се заплащат тези медикаменти. Експертната оценка е, че сред 50-100 млн. лв. отиват по тази причина, че не можем да преведем този търг ”, сподели Димитров.
По времето на министър Кирил Ананиев икономията беше към 80 млн., тъй като тогава имаше търг, изясни той.
За измененията, по които да се образува бюджета за медикаменти за онкоболните, той изясни, че има смяна за методиката. „ Хората, които предложиха смяната в член 45, в този момент оферират тази методика да не се ползва. Според методиката се планува да се види какъв брой медикаменти за онкологията са продадени за предния месец и да се вземе най-ниската цена. Депутатите не помниха, че са дали своят вот това и желаят от Надзорния съвет да промени гласуваното от тях. Искат да не се ползва тази методика до 1 февруари 2024 година ”, сподели Димитров.
Той напомни, че отчетната финансова година стартира от 1 януари и не схваща за какво да не се ползва до 1 февруари. „ Всичко ще бъде обезпечено, нямам никакво подозрение, че ще бъдат обезпечени нужните средства ”, съобщи представителят на Касата.
Проф. Димитров е безапелационен, че за антибиотиците би трябвало да има ограничаващ режим, тъй като хората стават резистентни.
„ Основният фактор, който дефинира здравето на хората, това е средата, в която живеят – социално-икономическите условия. Здравето има три детайла – ментално (емоционално) здраве – по какъв начин се усещаме, вторият – психическото здраве и третият – общественото здраве, средата, в която се развиваме, осъществяваме като човешки същества ”, добави проф. Григор Димитров.
„ През 2022 година за медикаменти са дадени към 4, 450 милиарда лв. – това са всички медикаменти, закупени от мрежата. Публичните средства са 1,350 милиарда лв.. Три милиарда (3 млрд.) лв. сме дали от нашия джоб. Всяка година парите, които даваме за медикаменти, се усилват с към 1 милиарда лв.. За актуалната година чакам, че ще бъде към 5 милиарда лв.. Бюджетът на Касата е 1,6 милиарда лв.. Повече от 75% от бюджета на Касата е за медикаменти и останалото е за болнична помощ. Интересите са в милиарди, не са в милиони ”, изясни проф. Димитров.
Той изясни, че през 2015 година бюджетът на болничната помощ е 1,5 милиарда лв.. „ За 2023 година са 3,2 милиарда лв.. За към 9 година сме дали към 2 милиарда лв. повече за болнична помощ. Как няма да ги дадем, когато в България имаме 360 лечебни заведения, в София са към 75-80 лечебни заведения. Всеки нов здравен министър усилва броя на болничните кревати, които са към 48 000 в страната. Но има разлика сред болнични кревати и легла ”, изясни проф. Димитров.
Здравната система е солидарна, само че солидарността е и отговорност, безапелационен е той. „ Един употребява опиати, кара пийнал, блъска човек и ние с нашите вноски би трябвало да го лекуваме. В застраховката има нещо, наречено декаданс – пияният и дрогиран водач би трябвало да знае, че когато ръководи по този начин колата си, би трябвало да заплати всичко за лекуването на потърпевшия от неговите дейности човек ”, предложи проф. Димитров.
„ 500 000 души в България се обезпечават на минимална работна заплата, която е към 940 лева, а 8% са 60 лева жестоко на месец, 720 лева годишно. Какво прави страната за хората, които обезпечава – за децата тя внася по 40 лева на месец, при междинна вноска за хората от бизнеса 120 лева За пенсионерите внася към 60 лева Това значи, че 70% от парите в Здравната каса са от джоба на работещите. В същото време единствено към 30% от служащите, които заплащат здравните вноски, употребяват лекуване. Над 70% от парите за здраве се употребяват от децата и пенсионерите ”, съобщи представителят на НЗОК.
Според него е нужна смяна на системата. „ Един организъм, цялостен с метастази, в случай че го храниш с витамини, няма да го излекуваш. Първо би трябвало да изхвърлим всичко ненужно от системата ”, безапелационен е проф. Димитров. „ Болниците са доста. Очевидно е. Трябва да има лекарствена тактика, да се преразгледа извънболничната помощ – не може хората да лежат 5 дни в болница, с цел да създадат едно проучване ”, сподели препоръките си той.
„ 75% от издръжката на болничното заведение е такава, че няма значение дали има или няма заболели. 50% от бюджета е за заплати, към 10-12% са осигуровки, медикаменти, отопление, осветление… Всички болнични мениджери се борят за това. Не може да понижим хоспитализациите под 2 млн. души ”, съобщи проф. Григор Димитров.
Няма никакъв проблем с заплащането на онколекарствата, увери той. „ В 2017 година Касата е платила към 288 млн. лв. за медикаменти, в 2023 година са планувани не по-малко от 750 млн. лв.. Здравната каса тъкмо е плащала за онколекарствата. Проблемът е държавността. От няколко години не можем да създадем обществен търг на всички медикаменти, за които Касата заплаща. Винаги се явяват 3-4 компании, които нападат извършената процедура и Касата е принудена да одобри някакви незабавни правила, с цел да се заплащат тези медикаменти. Експертната оценка е, че сред 50-100 млн. лв. отиват по тази причина, че не можем да преведем този търг ”, сподели Димитров.
По времето на министър Кирил Ананиев икономията беше към 80 млн., тъй като тогава имаше търг, изясни той.
За измененията, по които да се образува бюджета за медикаменти за онкоболните, той изясни, че има смяна за методиката. „ Хората, които предложиха смяната в член 45, в този момент оферират тази методика да не се ползва. Според методиката се планува да се види какъв брой медикаменти за онкологията са продадени за предния месец и да се вземе най-ниската цена. Депутатите не помниха, че са дали своят вот това и желаят от Надзорния съвет да промени гласуваното от тях. Искат да не се ползва тази методика до 1 февруари 2024 година ”, сподели Димитров.
Той напомни, че отчетната финансова година стартира от 1 януари и не схваща за какво да не се ползва до 1 февруари. „ Всичко ще бъде обезпечено, нямам никакво подозрение, че ще бъдат обезпечени нужните средства ”, съобщи представителят на Касата.
Проф. Димитров е безапелационен, че за антибиотиците би трябвало да има ограничаващ режим, тъй като хората стават резистентни.
„ Основният фактор, който дефинира здравето на хората, това е средата, в която живеят – социално-икономическите условия. Здравето има три детайла – ментално (емоционално) здраве – по какъв начин се усещаме, вторият – психическото здраве и третият – общественото здраве, средата, в която се развиваме, осъществяваме като човешки същества ”, добави проф. Григор Димитров.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ