България е на 23-то място от 165 държави и територии,

България е на 23-то място от 165 страни и територии, включени в проучването " Икономическа независимост по света 2022 " . То е оповестено през днешния ден от Института за пазарна стопанска система взаимно с канадския институт " Фрейзър ".

Тазгодишното издание е основано на данни от 2020 година За поредна година Хонконг и Сингапур оглавяват класацията, следвани от Швейцария, Нова Зеландия, Дания, Австралия, Съединени американски щати, Естония, Мавриций и Ирландия . На дъното са Венецуела, Судан и Зимбабве.

Независимо, че проучването класира България на 23-то място - измежду най-свободните страни, само че оценката за икономическата независимост в страната в действителност понижава . Резултатът на България е 7,69 т. (от оптималните 10 т.), което е спад с 0,10 т. по отношение на миналогодишното .

Страната ни се изкачва с цели 8 позиции поради влoшаването на свободата в редица страни . Средният резултат на страните по света отбелязва рекорден срив - през 2020 година е с 0,16 т. по-нисък от достигнатия през 2019 година. Това изтрива десетилетие развиване и повишение на икономическата независимост по света, а спадът е над три пъти по-голям от регистрирания непосреден след финансовата рецесия от 2008-2009 година . Така пандемията Ковид-19 се трансформира в най-голямата злополука за икономическата независимост в международен мащаб.

Именно това обаче разрешава на България да изпревари голям брой страни . Докато през 2020 година множеството от останалите страни членки усилват доста прехвърлянията и дотациите, поемат нови задължения и печатат пари , в България тези негативи са забавени и в относително стеснен мащаб - обезщетенията са относително малко, ограниченията са релативно хлабави.

Едно съпоставяне по най-засегнатите от рецесията съставни елементи на показателя демонстрира огромното понижение на резултатите в европейските страни . Австрия губи половин точка поради повишението на преразпределението и дотациите в страната. Испания губи четвърт точка за постоянни пари поради поевтиняването на акциите и печатането на пари. Португалия губи съвсем цяла точка поради увеличението на държавния си дълг .

България в действителност се показва добре в няколко области.

Като наша котва е ниското подоходно облагане (плосък данък), постоянните пари (валутен борд), ниски мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки) - дълготрайни политики за напредък и разцвет, които Институтът за пазарна стопанска система пази от самото си основаване.

В най-слабата за България категория - " Правна система и право на благосъстоятелност " - липсва усъвършенстване. Резултатът е 5,96 т., или с 0,02 т. повече от този в миналогодишното издание , макар ниската база.

Особено неприятно е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и отбраната на правото на благосъстоятелност (всички с по под 5 точки ). Докато в останалите страни членки оценките са към 8 т., резултатът на България е непосредствен до този на страни като Уругвай, Бутан, Монголия, Индия .

Слабата правна система и отбрана на право на благосъстоятелност спъва вложенията, предприемачеството и дълготрайното развиване на стопанската система и това не може да бъде обезщетено и преодоляно с по-добри достижения в други измерители на свободата.

Други такива фактори, които не се виждат от резултата на България освен в този показател, са формалното осъществяване на законодателство и огромните районни разлики . В редица съставни елементи показателят регистрира наредбите в нормативните актове, а не действително дали и по какъв начин се ползват (особено в категорията, отчитаща регулациите). Това е изключително пагубно когато корупцията е широкоразпространена, ползват се противозаконни режими, има доминация на един шеф, институциите не работят , а съдилищата не работят като коректив на другите управляващи, с цел да подсигуряват правдивост.

И тази година показателят изследва връзката сред свободата и разнообразни аспекти на икономическия и обществен живот и илюстрира разликите в развиването сред най-свободните ¼ от страните (42 страни) и най-несвободните ¼ (40 страни).

- Брутният вътрешен артикул на човек от популацията е 7 пъти по-висок;

- Доходът на най-бедните 10% от популацията е над 8 пъти по-висок;

- Продължителността на живота е с 15 години по-висока;

- Детската смъртност е 10 пъти по-ниска;

- Нивото на беднотия от доста по-ниско;

- Делът на записаните в учебно заведение деца е доста по-висок;

- Хората в свободните страни смятат себе си за по-щастливи.