Криза за лични лекари, акушерки и медсестри
България е изправена пред злополука поради растящия недостиг на здравни фрагменти. Това съобщи доктор Галинка Павлова, зам.-председател на Българския лекарски съюз, която взе участие в кръгла маса, отдадена на създаването на общинска здравна тактика във Варна.
В полемиката се включиха представители на Медицинския университет, огромните лечебни заведения и общината. Като академични център Варна стои относително добре с 48% осигуреност с лекари на глава от популацията при приблизително 41% за страната, само че има райони като Търговище, Разград и Смолян, където даже няма задоволително персонални лекари, разясни Павлова.
Според нея 450 са вакантните места за джипита у нас. Дефицитът ражда мегапрактики с по 8000 пациенти, част от които докторите въобще не познават. „Тези българи на процедура са лишени от достъп до здравната система, какъвто им се поставя по Конституция“, акцентира Павлова.
Проблем има и в доболничната помощ, където 1/3 от лекарите са над 50 година, а най-тежък е той при акушерките. Във Варненско дефицитът гони 1000 бройки, а дупката попълнят пенсионерки, най-възрастната от които е на 78 година, уточни Райна Бояджиева, ръководител на Районната гилдия на Българската асоциация на експертите по здравни грижи /БАПЗГ/.
Според нея единствено за доболничната помощ у нас не доближават 11 000 медсестри. „80% от младите експерти по здравни грижи избират друго занятие поради ниските стартови заплати от 500-600 лева, които ги трансформират в работещи небогати. Тъй като лечебните заведения са търговски сдружения и НЗОК не остойностява труда на сестри и акушерки, всеки заработен лев от касата се разпределя субективно“, акцентира Бояджиева.
От БАПЗГ упорстват Министерство на здравеопазването да изготви стандарт по здравни грижи, а касата да фиксира цени за труда им по всяка клинична пътека. „Докато важи унизителното предписание сред медици и пациенти да се разменят пари и до момента в който страната не стане правилен длъжник на здравни осигуровки за всички 9 категории лица, за които е поела ангажимент, проблемите в бранша няма да се решат“, безапелационна бе и доктор Павлова. Тя акцентира, че БЛС упорства приходите от здравни осигуровки да се обособят в обособена сметка, с цел да се види какъв брой тъкмо са постъпленията и от кое място идват.
В полемиката се включиха представители на Медицинския университет, огромните лечебни заведения и общината. Като академични център Варна стои относително добре с 48% осигуреност с лекари на глава от популацията при приблизително 41% за страната, само че има райони като Търговище, Разград и Смолян, където даже няма задоволително персонални лекари, разясни Павлова.
Според нея 450 са вакантните места за джипита у нас. Дефицитът ражда мегапрактики с по 8000 пациенти, част от които докторите въобще не познават. „Тези българи на процедура са лишени от достъп до здравната система, какъвто им се поставя по Конституция“, акцентира Павлова.
Проблем има и в доболничната помощ, където 1/3 от лекарите са над 50 година, а най-тежък е той при акушерките. Във Варненско дефицитът гони 1000 бройки, а дупката попълнят пенсионерки, най-възрастната от които е на 78 година, уточни Райна Бояджиева, ръководител на Районната гилдия на Българската асоциация на експертите по здравни грижи /БАПЗГ/.
Според нея единствено за доболничната помощ у нас не доближават 11 000 медсестри. „80% от младите експерти по здравни грижи избират друго занятие поради ниските стартови заплати от 500-600 лева, които ги трансформират в работещи небогати. Тъй като лечебните заведения са търговски сдружения и НЗОК не остойностява труда на сестри и акушерки, всеки заработен лев от касата се разпределя субективно“, акцентира Бояджиева.
От БАПЗГ упорстват Министерство на здравеопазването да изготви стандарт по здравни грижи, а касата да фиксира цени за труда им по всяка клинична пътека. „Докато важи унизителното предписание сред медици и пациенти да се разменят пари и до момента в който страната не стане правилен длъжник на здравни осигуровки за всички 9 категории лица, за които е поела ангажимент, проблемите в бранша няма да се решат“, безапелационна бе и доктор Павлова. Тя акцентира, че БЛС упорства приходите от здравни осигуровки да се обособят в обособена сметка, с цел да се види какъв брой тъкмо са постъпленията и от кое място идват.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ