Лъвският пай от допълнителните европари за енергийни проекти отива в ЕСО
България е изпратила за утвърждение в Брюксел предлагането си за промени в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), от който отпадат осем плана за над милиард лв., както и най-накрая промените и плановете по новата глава от проекта – REPowerEU, добавящ близо 480 млн. евро към безплатно предоставяните евросредства. България е единствената в Европейски Съюз, която не беше показала своите спомагателни енергийни планове.
Сега излиза наяве, че съвсем половината бюджет по REPowerEU – 236.5 млн. евро, са предопределени за държавния " Електронерегиен систематичен оператор " (ЕСО) за дофинансиране на към този момент получаващия евросредства план GREENABLER. Той планува реорганизация на към 606 километра електропроводи 110 kV и удвояване на към 84 километра електропроводи 110 kV, с цел да се усили преносната дарба на съществуващи въздушни електропроводни линии. Инвестицията ще обезпечи техническата опция към националната мрежа да бъдат присъединени след 2026 година към 2000 MВ нови възобновими енергийни източници. Това би трябвало да стане до 30 юни 2026 година
Други 80 млн. евро са планувани за основаването на " разпределена маневреност " на електропреносните и електроразпределителните мрежи, от които също ще се възползва ЕСО. Парите са за телекомуникационна мрежа за наблюдаване, оперативно ръководство, премерване, разбор и обмисляне на преносните и разпределителните електрически мрежи в България.
Крупна част от спомагателните средства за енергийни планове – 120.600 млн. евро или четвърт от общия бюджет, са нарочени за спомагателни вложения в националната система за предпазване на електрическа енергия от възобновими източници – (RESTORE). В момента в ПВУ са планувани 1.2 милиарда лева за акумулатори за ток, само че кандидатстващите планове надвишиха 5 милиарда лева Все още върви тяхната оценка. Вероятно огромният интерес на вложителите е повода да се изискат още средства за такива уреди. Те би трябвало да бъдат подготвени до 31 август 2026 година
39.700 млн. евро са заложени за инсталиране на фотоволтаични системи в почти 840 съществуващи здания за обществени услуги и за даване на почти 250 електрически лекотоварни транспортни средства и свързани зарядни станции на общини, които дават държавно делегирани обществени услуги. Те би трябвало да са факт до 30 юни 2026 година
Правителството планува с 2.5 млн. евро от REPowerEU да създаде до края на актуалната година база с данни за енергийно бедните и уязвими семейства в България, с цел да може с либерализирането на пазара на ток за семействата тези, които са в потребност, да получават държавно подкрепяне. В същия период би трябвало да са подготвени най-накрая и съответните ограничения за енергийни помощи.
Именно основаването на рамка за ръководство на енергийната беднотия и подготовка за либерализация на пазара на дребно е едната от трите промени в енергетиката, препоръчани на Брюксел от българското държавно управление. Другият стихотворец ангажимент е процедурите за присъединение на нови възобновими и съхраняващи мощности да станат транспарантни. За задачата ще се създаде обществено налична онлайн карта за наличния потенциал на електропреносната мрежа.Тя ще се актуализира най-малко един път месечно.
Третата препоръчана промяна е възстановяване на действието на балансиращия пазар и поощряване на гъвкавото ползване на електрическа енергия. Това ще стане посредством присъединението на ЕСО към интернационалната платформа за балансираща сила PICASSO, в която вземат участие 26 европейски преносни оператора и която разрешава изчистване на несъответствия при остатък или дефицит на електрическа енергия в страната ни с такава от европейски страни, написа в изпратения до Брюксел документ. Всъщност ЕСО към този момент е част от тази платформа. През февруари тази година операторът с евключи, въпреки и единствено на хартия https://www.mediapool.bg/zasega-samo-na-hartiya-bulgaria-mozhe-da-balansira-energiynite-si-nuzhdi-s-evropeiski-darzhavi-news367955.html. Причината е, че ЕСО е първият включил се от Югоизточна Европа мрежови оператор и няма граница с някой от останалите сътрудници в мрежата. Така действително включването е единствено на техническо, само че не и на пазарно равнище.
Официално от променения ПВУ отпадат осем плана за над 1 милиарда лева като обяснението за това е, че реализацията на част от тях е мощно забавена и няма по какъв начин да стане в рамките до края на август 2026 година, каквито са условията на механизма, а дпо други планове се апелират публичните поръчки и още веднъж нямат късмет да приключат в точния момент, с цел да получат европарите и по този начин заплащанията за тях би трябвало да дойдат от държавния бюджет, който не може да си го разреши.
Няма да се финансират планове за зелен водород (64 млн. лв), за геотермална сила (343 млн. лева.), за бордово съоръжение на влакове (63 млн. лева.). Предвидените 300 млн. лева за ВиК общински планове се орязват, защото се обжалвани, само че финансирането ще бъде обезпечено по програмата " Околна среда ". Аерокосмическият център за 110.6 млн. лева ще се финансира от оперативната стратегия " Иновации " и отпада от проекта за възобновяване. Няма да се дават и 61.8 млн. лева за дигитализиране на държавните регистри, както и 46.6 млн. лева - за националната система 112. Близо 30.5 млн. лева, планувани за интегриран метод в опазването на зоните от НАТУРА 2000, също отпадат и се чака средствата за това да дойдат от оперативната стратегия " Околна среда ".
Преди месец вицепремиерът Томислав Дончев разгласи, че стартира приемането на изискваните от Брюксел като част от ПВУ законопроекти за отпушване на направеното още през октомври 2023 година искане за заплащане на 1.4 милиарда лева по ПВУ. Целта е да бъдат оползотвори над 70% (около 7.8 милиарда лева.) от средствата по ПВУ до края на август 2026 година Неусвоените към 30% (около 3.5 милиарда лева.) от ПВУ няма да бъдат изгубени, а ще се влагат във военната промишленост или за покриването на средства по военни поръчки, сподели тогава Дончев.
Сега излиза наяве, че съвсем половината бюджет по REPowerEU – 236.5 млн. евро, са предопределени за държавния " Електронерегиен систематичен оператор " (ЕСО) за дофинансиране на към този момент получаващия евросредства план GREENABLER. Той планува реорганизация на към 606 километра електропроводи 110 kV и удвояване на към 84 километра електропроводи 110 kV, с цел да се усили преносната дарба на съществуващи въздушни електропроводни линии. Инвестицията ще обезпечи техническата опция към националната мрежа да бъдат присъединени след 2026 година към 2000 MВ нови възобновими енергийни източници. Това би трябвало да стане до 30 юни 2026 година
Други 80 млн. евро са планувани за основаването на " разпределена маневреност " на електропреносните и електроразпределителните мрежи, от които също ще се възползва ЕСО. Парите са за телекомуникационна мрежа за наблюдаване, оперативно ръководство, премерване, разбор и обмисляне на преносните и разпределителните електрически мрежи в България.
Крупна част от спомагателните средства за енергийни планове – 120.600 млн. евро или четвърт от общия бюджет, са нарочени за спомагателни вложения в националната система за предпазване на електрическа енергия от възобновими източници – (RESTORE). В момента в ПВУ са планувани 1.2 милиарда лева за акумулатори за ток, само че кандидатстващите планове надвишиха 5 милиарда лева Все още върви тяхната оценка. Вероятно огромният интерес на вложителите е повода да се изискат още средства за такива уреди. Те би трябвало да бъдат подготвени до 31 август 2026 година
39.700 млн. евро са заложени за инсталиране на фотоволтаични системи в почти 840 съществуващи здания за обществени услуги и за даване на почти 250 електрически лекотоварни транспортни средства и свързани зарядни станции на общини, които дават държавно делегирани обществени услуги. Те би трябвало да са факт до 30 юни 2026 година
Правителството планува с 2.5 млн. евро от REPowerEU да създаде до края на актуалната година база с данни за енергийно бедните и уязвими семейства в България, с цел да може с либерализирането на пазара на ток за семействата тези, които са в потребност, да получават държавно подкрепяне. В същия период би трябвало да са подготвени най-накрая и съответните ограничения за енергийни помощи.
Именно основаването на рамка за ръководство на енергийната беднотия и подготовка за либерализация на пазара на дребно е едната от трите промени в енергетиката, препоръчани на Брюксел от българското държавно управление. Другият стихотворец ангажимент е процедурите за присъединение на нови възобновими и съхраняващи мощности да станат транспарантни. За задачата ще се създаде обществено налична онлайн карта за наличния потенциал на електропреносната мрежа.Тя ще се актуализира най-малко един път месечно.
Третата препоръчана промяна е възстановяване на действието на балансиращия пазар и поощряване на гъвкавото ползване на електрическа енергия. Това ще стане посредством присъединението на ЕСО към интернационалната платформа за балансираща сила PICASSO, в която вземат участие 26 европейски преносни оператора и която разрешава изчистване на несъответствия при остатък или дефицит на електрическа енергия в страната ни с такава от европейски страни, написа в изпратения до Брюксел документ. Всъщност ЕСО към този момент е част от тази платформа. През февруари тази година операторът с евключи, въпреки и единствено на хартия https://www.mediapool.bg/zasega-samo-na-hartiya-bulgaria-mozhe-da-balansira-energiynite-si-nuzhdi-s-evropeiski-darzhavi-news367955.html. Причината е, че ЕСО е първият включил се от Югоизточна Европа мрежови оператор и няма граница с някой от останалите сътрудници в мрежата. Така действително включването е единствено на техническо, само че не и на пазарно равнище.
Официално от променения ПВУ отпадат осем плана за над 1 милиарда лева като обяснението за това е, че реализацията на част от тях е мощно забавена и няма по какъв начин да стане в рамките до края на август 2026 година, каквито са условията на механизма, а дпо други планове се апелират публичните поръчки и още веднъж нямат късмет да приключат в точния момент, с цел да получат европарите и по този начин заплащанията за тях би трябвало да дойдат от държавния бюджет, който не може да си го разреши.
Няма да се финансират планове за зелен водород (64 млн. лв), за геотермална сила (343 млн. лева.), за бордово съоръжение на влакове (63 млн. лева.). Предвидените 300 млн. лева за ВиК общински планове се орязват, защото се обжалвани, само че финансирането ще бъде обезпечено по програмата " Околна среда ". Аерокосмическият център за 110.6 млн. лева ще се финансира от оперативната стратегия " Иновации " и отпада от проекта за възобновяване. Няма да се дават и 61.8 млн. лева за дигитализиране на държавните регистри, както и 46.6 млн. лева - за националната система 112. Близо 30.5 млн. лева, планувани за интегриран метод в опазването на зоните от НАТУРА 2000, също отпадат и се чака средствата за това да дойдат от оперативната стратегия " Околна среда ".
Преди месец вицепремиерът Томислав Дончев разгласи, че стартира приемането на изискваните от Брюксел като част от ПВУ законопроекти за отпушване на направеното още през октомври 2023 година искане за заплащане на 1.4 милиарда лева по ПВУ. Целта е да бъдат оползотвори над 70% (около 7.8 милиарда лева.) от средствата по ПВУ до края на август 2026 година Неусвоените към 30% (около 3.5 милиарда лева.) от ПВУ няма да бъдат изгубени, а ще се влагат във военната промишленост или за покриването на средства по военни поръчки, сподели тогава Дончев.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ