Ветото за Шенген срещу България: Заплаха за сигурността на ЕС
България е изпълнила всички механически критерии за присъединение към Шенген и заслужава да бъде част от икономическото пространство след дълги месеци на безпричинно несъгласие.
Мигрантският поток през България е незабележим спрямо маршрутите, преминаващи през територията на Гърция и Италия.
С оглед на извънредно тежката интернационална конюнктура и споровете наоколо до външната граница на Европейския съюз, блокът не може да чака повече – моментът за участие на София и Букурещ от дълго време е настъпил.
Докато тази спънка против България и Румъния не бъде отстранена, концепцията за обединена, сигурна и единна Европа няма да бъде осъществена в целокупност на Балканите, а сигурността на целия блок ще остане под опасност.
Изпълнени критерии и безпричинно несъгласие
На 15 септември Европейската комисия публично приключи Механизма за съдействие и инспекция (CVM) за България и Румъния, въведен при присъединението на двете страни към Европейския съюз през 2007 година
Председателят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен употребява речта си за положението на Европейския съюз, с цел да призове за гласоподаване в поддръжка на присъединението на София и Букурещ в Шенген.
В изгода на България и Румъния се изрекоха и двама заместник-председатели на комисията.
„ Имате цялостната ни поддръжка за Шенген. Всички условия за приемането в Шенгенското пространство са изпълнени “, сподели наскоро Вера Йоурова. Същата позиция застъпи и Маргаритис Схинас. Тя означи през септември тази година, че „ България си е написала домашното “.
През юли Европейският парламент одобри резолюция, в която се показва, че ветото на Австрия е основало антиевропейски настроения, като е предизвикало обилни вреди на стопанските системи на България и Румъния. Същевременно блокадата е навредила на климата поради високите равнища на замърсяване на границите, където камионите постоянно чакат с дни.
Два съществени казуса към момента стоят пред структурата „ Шенген “ - уговорка в контракта от 14 юни 1985 разрешава на държавите-членки краткотрайно да вкарват още веднъж граничен надзор. Освен това процесът на разширение на Шенгенското пространство изисква единомислещо гласоподаване от всички държави-членки.
Тези въпроси ще бъдат обект на разискване и на конференцията „ Разширение на Шенген: Ключовата Роля на България в Областта на Граничната Сигурност “ на 7 ноември. В събитието ще вземе присъединяване и българска делегация, отпред с Емил Радев – евродепутат от Европейската национална партия (ЕНП).
Нищожен мигрантски поток
Мигрантският поток през България е незабележим в съпоставяне със съществуващите направления през Гърция и Италия.
Според Европейската организация за гранична и брегова защита Frontex миграцията през България и Румъния не съставлява огромен риск за континента.
В същото време Европа стана очевидец на десетки нещастия в Средиземно море и морските зони на членовете на Шенген Гърция и Италия.
Стотици мигранти, опитващи се да преминат маршрута през Гърция до Централна Европа, изгубиха своя живот. В някои случаи това се дължеше на дейностите или бездействието на бреговата защита и управляващите.
В същото време южният италиански остров Лампедуза се трансформира в гибелен знак на неприятното запазване на границите и тежката орис на мигрантите.
Въпреки политическите послания, напъните на България, както и ясно изразената позиция на високопоставени политици от Европейски Съюз, няма явен излаз от обстановката. България се оправя чудесно с миграционния напън, само че към момента би трябвало да търпи големи загуби поради ветото на две страни. Защо?
Политическо решение за вътрешна приложимост
През последните месеци държавни ръководители на Нидерландия и Австрия не съумяха да показват ясни доводи за какво не престават да блокират присъединението на страната ни в икономическото пространство.
При срещата си през октомври във Виена с премиера Николай Денков австрийският канцлер Карл Нехамер съобщи: „ За нас е немислимо сега да разтеглим Шенген, само че това няма нищо общо с България и Румъния, а е въпрос на сигурност ".
Позицията на австрийския политик остана неразбрана за българското общество.
От своя страна ръководителят на Националния съвет на Австрия Волфганг Соботка сподели по време на визитата си в София, че от 2015 година Шенген е „ мъртва структура “.
„ Ако желаеме да стигнем от единия до другия завършек на Австрия, би трябвало да минем през Германия, където на някои места към този момент има граничен надзор. Въведени са доста места гранични пунктове сред Италия и Франция, също на границите на Словакия “, добави той пред ръководителят на Народното събрание Росен Желязков.
Аргументите на Нидерландия за ветото против България от години са съсредоточени върху корупцията и проведената престъпност – проблем, по които страната ни е постигнала осезателен прогрес съгласно институциите на Европейски Съюз. Премиерът Марк Рюте преди дни съобщи, че „ за България би трябвало да бъдем строги, само че почтени “ и настоя истината да не бъде „ захаросвана “ от страна на Европейски Съюз.
В последна сметка до момента в който Австрия пробва да наложи своята идея за промени в Шенген, а Нидерландия упорства за промени, които съгласно Европейска комисия към този момент са изпълнени, България продължава да понася загуби в границите на стотици милиони левове всяка година. Условията за стопанската система, превозвачите и елементарните жители в продължение на години са безпричинно тежки и не могат да бъдат „ захаросани “.
Според някогашния заместител министър на външните работи и някогашен основен договарящ за присъединението на България към Европейски Съюз, Владимир Кисьов, сходна теза не може да съставлява никакво опрощение или претекст.
„ Ако вие пътувате по Европа, ще видите че възобновеният граничен надзор главно касае задграничните жители, а не жителите и членовете на Шенген. Отново се ревизират единствено тези хора от трети страни, които не са членове на Шенген. Ветото не е обосновано по никакъв различен метод, с изключение на с вътрешните битки за власт в личната страна. Това решение рефлектира върху България и българския народ “, съобщи Кисьов пред БГНЕС.
Необходимост от дейна политика от поучаване от историческия опит
Владимир Кисьов, упорства за по-активни дейности от страна на българската страна, в това число посредством лобиране за българските цели посредством политически лица от Европейски Съюз, които в предишното са помогнали на страната ни.
В този смисъл България се нуждае от устойчиво ръководство с ясна вероятност и национални цели. Присъединяването към Шенген, както и към Еврозоната би трябвало да сплотява факторите, от които българската политика зависи.
От румънска страна също се чуват апели за по-категорични дейности, които в последна сметка да доведат до унищожаване на ветото.
Премиерът на Румъния Марсел Чолаку съобщи на 15 септември, че Букурещ обмисля предприемането на правни дейности против Австрия. Той акцентира, че в случай че Австрия още веднъж „ безпричинно “ употребява ветото си на съвещанията на Европейския съвет през октомври или декември, Румъния ще съди Виена пред най-висшата европейска правосъдна инстанция за милиарди евро, базирайки се на вредите, породени на румънската стопанска система.
Разширяването на Шенген и сигурността на Европа
През последните месеци публични лица от Европейски Съюз оповестиха, че в края на тази година въпросът, от който се интересуват двете балкански столици може да откри своето решение. Това може да се реализира в границите на испанското председателство на Европейския съвет. Ако това не се случи, членовете на Европейски Съюз от близо 17 години ще би трябвало да понесат още месеци на безвремие.
„ Аз чакам едно, по този начин да го нарека, йезуитско решение, посредством което ще бъдат отворени границите и Шенгенското пространство единствено през въздушните граници. Но това не е решението за икономическите загуби, които търпи България “, безапелационен е някогашният основен договарящ за присъединението ни към Европейски Съюз Владимир Кисьов.
И в последна сметка, предвид на съветската експанзия против Украйна, войната в Газа сред Израел и „ Хамас “ и неустойчивостта в Близкия изток, както и устрема на Европейски Съюз да интегрира Западните Балкани, присъединението на България и Румъния към Шенген е неизбежно и всеки идващ ден в изискванията на несъгласие и изчакване вреди освен на Балканите, само че и на целия блок.
Нещо повече, износът на украинско зърно, който разчита на преноса през териториите на Румъния и България и е жизненоважен международната продоволствена сигурност, ще бъде доста по-сигурен.
Решение, устройващо и двете страни, ще позволи казуса с разпределението на огромните материални и човешки запаси, които София и Букурещ сега отделят. Така те ще могат да се концентрират върху действителните рискове и да реагират дейно при положение на мигрантски напън и други закани. /БГНЕС
---------------------------------------------------------------------------------------------
Димитър Русков, Международен отдел на Агенция БГНЕС
