Официално: България е готова за еврозоната
България е подготвена да одобри еврото от 1 януари 2026 година. Страната ни получава позитивна оценка от Европейската централна банка и от Европейската комисия.
Прочетете още
Според оповестения през днешния ден Доклад за конвергенцията на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2024 година насам България е постигнала забележителен прогрес във връзка с икономическата конвергенция с еврозоната. „ Тази позитивна оценка на конвергенцията проправя пътя на България да вкара еврото от 1 януари 2026 година и да стане 21-вата страна членка на Европейски Съюз, която се причислява към еврозоната. Бих желал да поздравя България за голямата ѝ отдаденост да извърши нужните корекции “, съобщи Филип Р. Лейн, който е член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, съобщи Нова тв.
Министрите от Еврогрупата и първите финансисти от ЕКОФИН в Люксембург трябва да се произнесат по отчетите. Становище ще дадат и държавните и държавни ръководители от Европейски Съюз по време на постоянното съвещание на Европейския съвет, което ще се организира най-вероятно до края на юни. Ако през юли и те дадат зелена светлина, това ще значи, че България ще стане най-новият член на еврозоната. Тази среща ще се организира на 8 юли. Изискването е предлагането за въвеждане на еврото в България да се поддържа с квалифицирано болшинство.
Според оценката на ЕЦБ България е в границите на референтните стойности на критериите за конвергенция и извършва законовите условия.
Ценова непоклатимост
През април 2025 година 12-месечният междинен ритъм на ХИПЦ инфлацията (Хармонизираният показател на потребителските цени – бел. ред.) в България възлезе на 2,7%, което е малко под референтната стойност от 2,8%. Референтната стойност се основава на трите страни членки с най-хубави индикатори за ценова непоклатимост - Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%) и Италия (1,4%), като се взема тяхната междинна инфлация за последните 12 месеца и се прибавят 1,5 процентни пункта.
Фискалният аршин
От 2012 година насам България не е била обект на процедура при несъразмерен недостиг. Бюджетният недостиг на бранш „ Държавно ръководство “ в страната възлиза на 3,0% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година, т.е. на равнището на референтната стойност от 3 на 100. Съотношението на брутния държавен дълг към Брутният вътрешен продукт възлезе на 24,1%, което е много под референтната стойност от 60%, като през последните 20 години то е доста под 60% от Брутният вътрешен продукт.
Валутният курс
Българският лев взе участие във Валутния механизъм II (ERM II) през двегодишния референтен интервал от 20 май 2023 година до 19 май 2025 година През този интервал левът не означи отклоняване от централния курс от 1,95583 лв. за евро. България е изпълнила съвсем всички свои задължения след влизането си във ВМ II, само че е нужен спомагателен прогрес за превъзмогване на оставащите пропуски в региона на битката с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Дългосрочните лихвени проценти в България възлизат приблизително на 3,9% и затова са под референтната стойност от 5,1% за критерия за конвергенция на лихвените проценти.
Съвместимостта на националното законодателство
Българското право е съвместимо с Договорите и Устава на ЕСЦБ, както се изисква според член 131 от Договора.
На фона на мненията, че инфлацията ще стартира да пораства незабавно откакто бъдат оповестени конвергентните отчети на ЕЦБ и Европейска комисия, специалисти разясниха, че до момента сходен развой не е следен и в случай че се стигне до повишение на цени в този интервал, то надали таман отчетите ще са в основата на наклонността.
По въпроса за настояването за осъществяване на референдум евроексперти са безапелационни, че с влизането в Европейски Съюз страната ни към този момент е поела ангажимент да вкара единната валута, когато покрие съответни финансови критерии. Такъв референдум би бил срещу разпоредбите на Европейски Съюз.
Процесът по присъединение е дълъг и включва няколко основни стадия:
1. Въвеждане на валутен ръб (1997)
На 1 юли 1997 година България вкарва валутен ръб, фиксирайки лв. към немската марка. След въвеждането на еврото през 1999 година, левът автоматизирано се обвързва с него по курс 1.95583 лв. за 1 евро, който остава неизменен и до през днешния ден.
2. Присъединяване към ERM II и Банковия съюз (2020)
На 10 юли 2020 година България се причислява към Валутния механизъм II (ERM II), прочут като „ чакалнята “ за еврозоната. Същата година страната става част от Единния контролен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции, което ускорява стабилността на банковия бранш.
3. Национален проект за въвеждане на еврото (2021)
На 30 юни 2021 година Министерският съвет приема Национален проект за въвеждане на еврото, който дефинира стратегическите и оперативни действия за подмяна на лв. с еврото. Планът планува едномесечен интервал на двойно обращение на двете валути след въвеждането на еврото.
4. Законодателни промени (2024)
През 2024 година са признати основни законодателни промени, в това число Закон за въвеждане на еврото и промени в Закона за Българската национална банка. Тези закони регламентират закрепения обменен курс, интервалите на двойно обозначаване на цените и ограниченията за отбрана на потребителите.
5. Конвергентни отчети и отсрочване на целевата дата
През юни 2024 година Европейската централна банка и Европейската комисия ще разгласяват конвергентен отчет, в който се отбелязва, че България към момента не покрива критерия за ценова непоклатимост (инфлация). Това води до отсрочване на целевата дата за въвеждане на еврото за 1 януари 2026 година
6. Текущи дейности и упования
През февруари 2025 година България публично подава искане за ексклузивен конвергентен отчет, с цел да се оцени готовността на страната за приемане на еврото.
Процесът на присъединение към еврозоната е сложен и изисква осъществяване на стопански и правни критерии.
Прочетете още
Според оповестения през днешния ден Доклад за конвергенцията на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2024 година насам България е постигнала забележителен прогрес във връзка с икономическата конвергенция с еврозоната. „ Тази позитивна оценка на конвергенцията проправя пътя на България да вкара еврото от 1 януари 2026 година и да стане 21-вата страна членка на Европейски Съюз, която се причислява към еврозоната. Бих желал да поздравя България за голямата ѝ отдаденост да извърши нужните корекции “, съобщи Филип Р. Лейн, който е член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, съобщи Нова тв.
Министрите от Еврогрупата и първите финансисти от ЕКОФИН в Люксембург трябва да се произнесат по отчетите. Становище ще дадат и държавните и държавни ръководители от Европейски Съюз по време на постоянното съвещание на Европейския съвет, което ще се организира най-вероятно до края на юни. Ако през юли и те дадат зелена светлина, това ще значи, че България ще стане най-новият член на еврозоната. Тази среща ще се организира на 8 юли. Изискването е предлагането за въвеждане на еврото в България да се поддържа с квалифицирано болшинство.
Според оценката на ЕЦБ България е в границите на референтните стойности на критериите за конвергенция и извършва законовите условия.
Ценова непоклатимост
През април 2025 година 12-месечният междинен ритъм на ХИПЦ инфлацията (Хармонизираният показател на потребителските цени – бел. ред.) в България възлезе на 2,7%, което е малко под референтната стойност от 2,8%. Референтната стойност се основава на трите страни членки с най-хубави индикатори за ценова непоклатимост - Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%) и Италия (1,4%), като се взема тяхната междинна инфлация за последните 12 месеца и се прибавят 1,5 процентни пункта.
Фискалният аршин
От 2012 година насам България не е била обект на процедура при несъразмерен недостиг. Бюджетният недостиг на бранш „ Държавно ръководство “ в страната възлиза на 3,0% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година, т.е. на равнището на референтната стойност от 3 на 100. Съотношението на брутния държавен дълг към Брутният вътрешен продукт възлезе на 24,1%, което е много под референтната стойност от 60%, като през последните 20 години то е доста под 60% от Брутният вътрешен продукт.
Валутният курс
Българският лев взе участие във Валутния механизъм II (ERM II) през двегодишния референтен интервал от 20 май 2023 година до 19 май 2025 година През този интервал левът не означи отклоняване от централния курс от 1,95583 лв. за евро. България е изпълнила съвсем всички свои задължения след влизането си във ВМ II, само че е нужен спомагателен прогрес за превъзмогване на оставащите пропуски в региона на битката с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Дългосрочните лихвени проценти в България възлизат приблизително на 3,9% и затова са под референтната стойност от 5,1% за критерия за конвергенция на лихвените проценти.
Съвместимостта на националното законодателство
Българското право е съвместимо с Договорите и Устава на ЕСЦБ, както се изисква според член 131 от Договора.
На фона на мненията, че инфлацията ще стартира да пораства незабавно откакто бъдат оповестени конвергентните отчети на ЕЦБ и Европейска комисия, специалисти разясниха, че до момента сходен развой не е следен и в случай че се стигне до повишение на цени в този интервал, то надали таман отчетите ще са в основата на наклонността.
По въпроса за настояването за осъществяване на референдум евроексперти са безапелационни, че с влизането в Европейски Съюз страната ни към този момент е поела ангажимент да вкара единната валута, когато покрие съответни финансови критерии. Такъв референдум би бил срещу разпоредбите на Европейски Съюз.
Процесът по присъединение е дълъг и включва няколко основни стадия:
1. Въвеждане на валутен ръб (1997)
На 1 юли 1997 година България вкарва валутен ръб, фиксирайки лв. към немската марка. След въвеждането на еврото през 1999 година, левът автоматизирано се обвързва с него по курс 1.95583 лв. за 1 евро, който остава неизменен и до през днешния ден.
2. Присъединяване към ERM II и Банковия съюз (2020)
На 10 юли 2020 година България се причислява към Валутния механизъм II (ERM II), прочут като „ чакалнята “ за еврозоната. Същата година страната става част от Единния контролен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции, което ускорява стабилността на банковия бранш.
3. Национален проект за въвеждане на еврото (2021)
На 30 юни 2021 година Министерският съвет приема Национален проект за въвеждане на еврото, който дефинира стратегическите и оперативни действия за подмяна на лв. с еврото. Планът планува едномесечен интервал на двойно обращение на двете валути след въвеждането на еврото.
4. Законодателни промени (2024)
През 2024 година са признати основни законодателни промени, в това число Закон за въвеждане на еврото и промени в Закона за Българската национална банка. Тези закони регламентират закрепения обменен курс, интервалите на двойно обозначаване на цените и ограниченията за отбрана на потребителите.
5. Конвергентни отчети и отсрочване на целевата дата
През юни 2024 година Европейската централна банка и Европейската комисия ще разгласяват конвергентен отчет, в който се отбелязва, че България към момента не покрива критерия за ценова непоклатимост (инфлация). Това води до отсрочване на целевата дата за въвеждане на еврото за 1 януари 2026 година
6. Текущи дейности и упования
През февруари 2025 година България публично подава искане за ексклузивен конвергентен отчет, с цел да се оцени готовността на страната за приемане на еврото.
Процесът на присъединение към еврозоната е сложен и изисква осъществяване на стопански и правни критерии.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ