Горанов: България може да увеличи вноската си за ЕС
България е подготвена да поддържа увеличението на вноските на страните членки в бюджета на Европейския съюз, съобщи финансовият министър Владислав Горанов, който беше хазаин на Конференция на високо равнище в София за идната многогодишна финансова рамка на Съюза от 2020-2027 година, съобщи Българска национална телевизия. Големият спор за бюджета в Европейски Съюз е по какъв начин ще бъде запълнена финансовата дупка, която ще отвори напускането на Англия, от близо 15 милиарда евро годишно и дали да се орежат разноските за кохезионната политика.
Само месец, откакто България съобщи, че не е обсъждала публично дали да даде единодушие за увеличение на вноската, в последна сметка финансовият министър Владислав Горанов удостовери тази информация. Страната ни е подготвена да поддържа нарастването, което се разисква от Еврокомисията, с цел да не бъдат съкратени кохезионната, селскостопанската политика и други интеграционни принадлежности на Европейски Съюз.
Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер към този момент уточни, че поради Брекзит и дупката, която се отваря, е належащо вноските на страните да бъдат вдигнати до малко над 1,1% от Брутният вътрешен продукт на всяка страна, като комисарят остави отворена цифрата на стотиците след втората единица.
Спорът измежду страните членки, съгласно специалисти, във връзка с новата 7-годишна финансова рамка е по две линии: сред страните нетни-донори и страните нетни-получатели на средства от Европейски Съюз. Първите от години и при всяко правене на бюджетите на Съюза упорстват за орязване на разноските и по-разумно харчене на пари, до момента в който вторите обичайно се борят кохезията да остане като политика на Европейски Съюз.
Вторият проблем е по какъв начин с по-малко пари Европейски Съюз да финансира повече действия. Приоритетите пред Съюза са към този момент напълно разнообразни и акцентът пада върху политиката за сигурност, общата европейска защита, ръководството на миграционните потоци, цифровата инфраструктура и реализирането на тези цели би трябвало да откри съответно отражение в бюджета, без в същото време да бъдат орязвани пари за досегашните европрограми. Много е мъчно да се откри салдото сред двете.
„ За нас всички варианти да преодолеем новите провокации пред финансовата рамка са отворени. Споделяме позицията, изразена от някои страни, че с оглед запазването на кохезионната политика и общата селскостопанска политика, може да се наложи нарастване на вноските, в този смисъл ние сме подготвени да подкрепим едно сходно решение. Не сме правили някакви прецизни изчисления, само че това, което се разяснява като нарастване с към 10%, е постижимо за нашия бюджет на фона на изгодите, които получаваме ”, съобщи финансовият министър Владислав Горанов.
„ За нас най-важно е да се запазят политиките на съюза, които досега дават резултат. Кохезионната политика несъмнено е такава. Не единствено тъй като България е бенефициент, чист бенефициент, не тъй като тя получава доста повече, в сравнение с внася, а тъй като това е политика, която се е потвърдила в годините обратно и в други страни, с изключение на България ”, сподели вицепремиерът по европейските фондове и стопанската система политика Томислав Дончев.
Европейската комисия към този момент показа три разновидността за смяна в бюджета. Според два от тях, се предвижва орязване на парите за кохезионна политика за по-развитите страни членки, тъй че да останат пари за по-слабо развитите райони като Централна и Югизточна Европа. А третият - опазване на сегашните равнища на вложения.
Ако се одобри последният вид, разумно изниква въпросът от кое място ще дойдат парите. Една от концепциите на Европейска комисия е да се приложи метод 50:50 - което значи 50% редуциране на средства при някои стратегии и 50% привличане на нови.
„ Ще дам всичко от себе си да убедя страните членки, че би трябвало да дадат повече за общия бюджет. Да, някои разноски може да се орежат, само че след Брекзит опцията за финансиране посредством съкращения на разноските би увредило кохезионната политика, би навредило на селскостопанската политика, би имало отрицателен резултат изключително върху страните-членки. България се оправя доста добре. България е впечатляваща страна, само че ще се нуждае от финансова поддръжка и кохезионни стратегии най-малко до края на идващото десетилетие. Това значи до края на 2030 година най-малко ”, разяснява еврокомисарят по бюджет и човешки запаси Гюнтер Йотингер.
Официално Европейска комисия ще показа предлагането си за новия дълготраен бюджет при започване на май. След това ще стартират същинските договаряния.
Само месец, откакто България съобщи, че не е обсъждала публично дали да даде единодушие за увеличение на вноската, в последна сметка финансовият министър Владислав Горанов удостовери тази информация. Страната ни е подготвена да поддържа нарастването, което се разисква от Еврокомисията, с цел да не бъдат съкратени кохезионната, селскостопанската политика и други интеграционни принадлежности на Европейски Съюз.
Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер към този момент уточни, че поради Брекзит и дупката, която се отваря, е належащо вноските на страните да бъдат вдигнати до малко над 1,1% от Брутният вътрешен продукт на всяка страна, като комисарят остави отворена цифрата на стотиците след втората единица.
Спорът измежду страните членки, съгласно специалисти, във връзка с новата 7-годишна финансова рамка е по две линии: сред страните нетни-донори и страните нетни-получатели на средства от Европейски Съюз. Първите от години и при всяко правене на бюджетите на Съюза упорстват за орязване на разноските и по-разумно харчене на пари, до момента в който вторите обичайно се борят кохезията да остане като политика на Европейски Съюз.
Вторият проблем е по какъв начин с по-малко пари Европейски Съюз да финансира повече действия. Приоритетите пред Съюза са към този момент напълно разнообразни и акцентът пада върху политиката за сигурност, общата европейска защита, ръководството на миграционните потоци, цифровата инфраструктура и реализирането на тези цели би трябвало да откри съответно отражение в бюджета, без в същото време да бъдат орязвани пари за досегашните европрограми. Много е мъчно да се откри салдото сред двете.
„ За нас всички варианти да преодолеем новите провокации пред финансовата рамка са отворени. Споделяме позицията, изразена от някои страни, че с оглед запазването на кохезионната политика и общата селскостопанска политика, може да се наложи нарастване на вноските, в този смисъл ние сме подготвени да подкрепим едно сходно решение. Не сме правили някакви прецизни изчисления, само че това, което се разяснява като нарастване с към 10%, е постижимо за нашия бюджет на фона на изгодите, които получаваме ”, съобщи финансовият министър Владислав Горанов.
„ За нас най-важно е да се запазят политиките на съюза, които досега дават резултат. Кохезионната политика несъмнено е такава. Не единствено тъй като България е бенефициент, чист бенефициент, не тъй като тя получава доста повече, в сравнение с внася, а тъй като това е политика, която се е потвърдила в годините обратно и в други страни, с изключение на България ”, сподели вицепремиерът по европейските фондове и стопанската система политика Томислав Дончев.
Европейската комисия към този момент показа три разновидността за смяна в бюджета. Според два от тях, се предвижва орязване на парите за кохезионна политика за по-развитите страни членки, тъй че да останат пари за по-слабо развитите райони като Централна и Югизточна Европа. А третият - опазване на сегашните равнища на вложения.
Ако се одобри последният вид, разумно изниква въпросът от кое място ще дойдат парите. Една от концепциите на Европейска комисия е да се приложи метод 50:50 - което значи 50% редуциране на средства при някои стратегии и 50% привличане на нови.
„ Ще дам всичко от себе си да убедя страните членки, че би трябвало да дадат повече за общия бюджет. Да, някои разноски може да се орежат, само че след Брекзит опцията за финансиране посредством съкращения на разноските би увредило кохезионната политика, би навредило на селскостопанската политика, би имало отрицателен резултат изключително върху страните-членки. България се оправя доста добре. България е впечатляваща страна, само че ще се нуждае от финансова поддръжка и кохезионни стратегии най-малко до края на идващото десетилетие. Това значи до края на 2030 година най-малко ”, разяснява еврокомисарят по бюджет и човешки запаси Гюнтер Йотингер.
Официално Европейска комисия ще показа предлагането си за новия дълготраен бюджет при започване на май. След това ще стартират същинските договаряния.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ