Лятна разходка: Малко известни райски места в България
България е една от страните с най-хубава и богата природа. Въпреки че страната ни е дребна по повърхност, разполага с божествен кътчета. Наред с известните места за посещаване, има и такива, които не са толкоз известни, само че са не по-малко красиви.
Местността Сопово – с. Стояново
Село Стояново е известно с стоманения си мост, издигнат през XIX век. Построяването на стоманения мост в местността Сопово край Стояново, на река Ботуня, има забавна история. Той е наименуван през 19 век Чудото на Северозападна България. На това място е имало дървен мост, който постоянно е бил отнасян от буйните води на реката, по която работели 16 тепавици и още толкоз воденици.
При първото посещаване на княз Фердинанд във Вършец през 1891 година каляската му засяда по средата на реката, тъй като мостът за следващ път бил отвеян. Тогавашният кмет Симо Господинов основава организация и с биволски впрягове изтеглят каляската от реката. Фердинанд изпраща благодарствено писмо до кмета и го награждава с медал. Ангажира инженери от италианска компания за построяването на Железния мост.
По време на мандата на кмета Георги Бояджиев (1992-1995г.) в общината се получава писмо от италианската компания, построила моста, че 100-годишната гаранция за неговата издръжливост изтича и мостът бе ремонтиран и заздравен.
В това картинно място са снимани и доста филми от които българският „ Паролата “ и непознати продукции с присъединяване на известния артист Гойко Митич.
За местността има доста митове и предания, които описват за странни феномени по тези земи. Някои от тях изясняват, че дълбоките дупки в Сопово са били употребявани за леговища на самодивите, където те, също като мечките, спели зимен сън. Поверията гласят, че кръвта на самодивите била съвсем змийска, по тази причина когато станело студено, те не можели да се движат.
Местността Сопово и до ден сегашен не е изключително известно място, може би аргументите за това се крият в неговата сложна досегаемост, само че несъмнено е удивително красиво кътче, което си заслужава да посетите.
Жабокрек – Божият мост
Божи мост (известен още като Жабокрек) е натурален скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов регион на към 15 км. северно от Враца. До него може да се доближи по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища мостът разделя.
Божият мост е хубав скален мост с височина 20 м и широчина 25 м. Дебелината на свода е от 9 до 12 м. По остта на речното корито той е дълъг 125 метра. Не можейки да си изясни образуването му, локалното население, почнало да мисли, че има интервенция на свръхестествени сили, по тази причина бил наименуван Божи мост. Впечатляващо е, че в тунела по стените има скални колони, които подпират гладкия таван, а пукнатините придават на стените мозаичен аспект.
Под свода му има дребни езерца, а по стените му, на височина 9-10 м от пода на тунела, има дребни пещери, в които се крият прилепи. През летния сезон езерцата съвсем пресъхват и в тях се събират доста жаби, откъдето идва и името Жабокрек.
Рудник „ Цар Асен “
Рудникът се намира покрай Панагюрище и по времето на социализма е служел за извличане на цветни метали. Днес е зарязан, а от едновремешния рудодобив е останал огромен кратер, който е напълнен със застояла вода. Въпреки своята нефункционалност, гледката е в действителност поразяваща.
Глава Панега
Глава Панега е вторият по величина карстов извор в България. Намира се на 214 м.н.в. в северното подножие на рида Коритото – в междинната част на Предбалкана, край село Златна Панега. Образуван е от две елипсовидни езера – Горното и Долното, свързани посредством под земята сифон. Особено картинно е Горното езеро, дълго 73 м и необятно 22 м. Изворът Глава Панега събира води от карстовия регион сред Ябланица и село Брестница и от река Вит.
Навлезлите подземен води, изключително в губилището на река Вит, под село Гложене, минават подземно под село Брестница и извират в Глава Панега.
Така образуват многоводната река Панега, десен приток на река Искър. Ето по какъв начин посредством подземната карстова система най-дългата българска река си „ открадва “ води от река Вит. Подземният път на водата е дълъг 12 км. Оцветени в губилището на Вит, водите излизат от извора след 11-12 дни.
Каньонът на водопадите
46 водопада единствено в границите на 6 километра е изрязала през вековете водата в околност на планински разлом сред връх Перелик и Смолян. Районът е доста хубав, само че е малко прочут за туристите. Тук природата е ваяла чудни форми, които към момента не са получили заслужената им известност.
Някои предсказват, че занапред им следва развиване като туристическа дестинация. Тези, които към този момент са го посетили, са пленени от чудните естествени гледки, напълно покрай регионалния център Смолян. Каньонът на водопадите се намира при започване на резерват „ Сосковчето “, който пък стартира от чертите на последния квартал в западната част на Смолян – „ Средок “.
До каньона от водопади се стига около серпантините на Еленска река, които се издигат нагоре към високия 2191 м връх Перелик. При прекосяването им с изключение на величествено красивите падове на вода има опция да се видят забавни горски екосистеми и разнообразни скални формирания.
Кладенецът край с.Гърло
Територията на България е покрита с тракийски гробници, светилища и мегалитни монументи, само че този античен храм се отличава от всички останали. Той се намира край пернишкото село Гърло (на 4 км от град Брезник). Уникалното при него е, че храмът е вкопан в земята.
На дъното му се намира бунар, а вместо купол има огромен отвор към небето.
Странната му архитектура продължава да озадачава археолозите, които са разграничени в догатките си за неговото предопределение. Според най-разпространената версия храмът е издигнат от незнайна цивилизация, обитавала нашите земи, като е изпълнявал ролята и на антична обсерватория.
Храмът-кладенец е открит при започване на 70-те години на предишния век от археоложката Димитрина Митова – Джонова. Според нея той е издигнат през XII в.пр.н.е., което го прави най-старият храм по българските земи – по-стар даже от мегалитните монументи (долмените) в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Храмът впечатлява със своята архитектура.
Древните му строители са построили комплицирано оборудване единствено благодарение на камъни – без помощта на вар, хоросан или друго спойващо камъните вещество. Помещението и стълбището, което води към него, са оживели в продължение на три хилядолетия и през днешния ден към момента се намират в доста положително положение. Единствено сводът, който обезпечава достъп до главното помещение, е леко накривен – евентуално след земетресение.
Подобни храмове не са типични за културата на траките. Професор Митова – Джонова го свързва с културата “нураги”, обитавала остров Сардиния, където има стотина сходни храмове. Липсват обаче доказателства за връзка сред тях и кладенеца край с. Гърло.
Момин скок
Водопадът Момин скок се намира в живописния каньон на река Негованка край с.Емен, и е част от прелестната Еменска екопътека. Водопадът е извънредно красиво и сантиментално място, на което си заслужава да отидете с обичан човек. Подходящо е и за пикник измежду природата.
Еменската пътека е лека и приятна за изминаване през всички сезони – пътят е към километър и половина, като се вие по ръба на каньона и предлага изумителни гледки към реката и скалите на отсрещния бряг. “Кулминацията” на разходката е водопадът Момин скок, който е най-красив напролет (тогава реката е най-пълноводна). Има дребен залив с скалист плаж и дребна пещера, които придават на мястото особена романтика.
Местността Сопово – с. Стояново
Село Стояново е известно с стоманения си мост, издигнат през XIX век. Построяването на стоманения мост в местността Сопово край Стояново, на река Ботуня, има забавна история. Той е наименуван през 19 век Чудото на Северозападна България. На това място е имало дървен мост, който постоянно е бил отнасян от буйните води на реката, по която работели 16 тепавици и още толкоз воденици.
При първото посещаване на княз Фердинанд във Вършец през 1891 година каляската му засяда по средата на реката, тъй като мостът за следващ път бил отвеян. Тогавашният кмет Симо Господинов основава организация и с биволски впрягове изтеглят каляската от реката. Фердинанд изпраща благодарствено писмо до кмета и го награждава с медал. Ангажира инженери от италианска компания за построяването на Железния мост.
По време на мандата на кмета Георги Бояджиев (1992-1995г.) в общината се получава писмо от италианската компания, построила моста, че 100-годишната гаранция за неговата издръжливост изтича и мостът бе ремонтиран и заздравен.
В това картинно място са снимани и доста филми от които българският „ Паролата “ и непознати продукции с присъединяване на известния артист Гойко Митич.
За местността има доста митове и предания, които описват за странни феномени по тези земи. Някои от тях изясняват, че дълбоките дупки в Сопово са били употребявани за леговища на самодивите, където те, също като мечките, спели зимен сън. Поверията гласят, че кръвта на самодивите била съвсем змийска, по тази причина когато станело студено, те не можели да се движат.
Местността Сопово и до ден сегашен не е изключително известно място, може би аргументите за това се крият в неговата сложна досегаемост, само че несъмнено е удивително красиво кътче, което си заслужава да посетите.
Жабокрек – Божият мост
Божи мост (известен още като Жабокрек) е натурален скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов регион на към 15 км. северно от Враца. До него може да се доближи по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища мостът разделя.
Божият мост е хубав скален мост с височина 20 м и широчина 25 м. Дебелината на свода е от 9 до 12 м. По остта на речното корито той е дълъг 125 метра. Не можейки да си изясни образуването му, локалното население, почнало да мисли, че има интервенция на свръхестествени сили, по тази причина бил наименуван Божи мост. Впечатляващо е, че в тунела по стените има скални колони, които подпират гладкия таван, а пукнатините придават на стените мозаичен аспект.
Под свода му има дребни езерца, а по стените му, на височина 9-10 м от пода на тунела, има дребни пещери, в които се крият прилепи. През летния сезон езерцата съвсем пресъхват и в тях се събират доста жаби, откъдето идва и името Жабокрек.
Рудник „ Цар Асен “
Рудникът се намира покрай Панагюрище и по времето на социализма е служел за извличане на цветни метали. Днес е зарязан, а от едновремешния рудодобив е останал огромен кратер, който е напълнен със застояла вода. Въпреки своята нефункционалност, гледката е в действителност поразяваща.
Глава Панега
Глава Панега е вторият по величина карстов извор в България. Намира се на 214 м.н.в. в северното подножие на рида Коритото – в междинната част на Предбалкана, край село Златна Панега. Образуван е от две елипсовидни езера – Горното и Долното, свързани посредством под земята сифон. Особено картинно е Горното езеро, дълго 73 м и необятно 22 м. Изворът Глава Панега събира води от карстовия регион сред Ябланица и село Брестница и от река Вит.
Навлезлите подземен води, изключително в губилището на река Вит, под село Гложене, минават подземно под село Брестница и извират в Глава Панега.
Така образуват многоводната река Панега, десен приток на река Искър. Ето по какъв начин посредством подземната карстова система най-дългата българска река си „ открадва “ води от река Вит. Подземният път на водата е дълъг 12 км. Оцветени в губилището на Вит, водите излизат от извора след 11-12 дни.
Каньонът на водопадите
46 водопада единствено в границите на 6 километра е изрязала през вековете водата в околност на планински разлом сред връх Перелик и Смолян. Районът е доста хубав, само че е малко прочут за туристите. Тук природата е ваяла чудни форми, които към момента не са получили заслужената им известност.
Някои предсказват, че занапред им следва развиване като туристическа дестинация. Тези, които към този момент са го посетили, са пленени от чудните естествени гледки, напълно покрай регионалния център Смолян. Каньонът на водопадите се намира при започване на резерват „ Сосковчето “, който пък стартира от чертите на последния квартал в западната част на Смолян – „ Средок “.
До каньона от водопади се стига около серпантините на Еленска река, които се издигат нагоре към високия 2191 м връх Перелик. При прекосяването им с изключение на величествено красивите падове на вода има опция да се видят забавни горски екосистеми и разнообразни скални формирания.
Кладенецът край с.Гърло
Територията на България е покрита с тракийски гробници, светилища и мегалитни монументи, само че този античен храм се отличава от всички останали. Той се намира край пернишкото село Гърло (на 4 км от град Брезник). Уникалното при него е, че храмът е вкопан в земята.
На дъното му се намира бунар, а вместо купол има огромен отвор към небето.
Странната му архитектура продължава да озадачава археолозите, които са разграничени в догатките си за неговото предопределение. Според най-разпространената версия храмът е издигнат от незнайна цивилизация, обитавала нашите земи, като е изпълнявал ролята и на антична обсерватория.
Храмът-кладенец е открит при започване на 70-те години на предишния век от археоложката Димитрина Митова – Джонова. Според нея той е издигнат през XII в.пр.н.е., което го прави най-старият храм по българските земи – по-стар даже от мегалитните монументи (долмените) в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Храмът впечатлява със своята архитектура.
Древните му строители са построили комплицирано оборудване единствено благодарение на камъни – без помощта на вар, хоросан или друго спойващо камъните вещество. Помещението и стълбището, което води към него, са оживели в продължение на три хилядолетия и през днешния ден към момента се намират в доста положително положение. Единствено сводът, който обезпечава достъп до главното помещение, е леко накривен – евентуално след земетресение.
Подобни храмове не са типични за културата на траките. Професор Митова – Джонова го свързва с културата “нураги”, обитавала остров Сардиния, където има стотина сходни храмове. Липсват обаче доказателства за връзка сред тях и кладенеца край с. Гърло.
Момин скок
Водопадът Момин скок се намира в живописния каньон на река Негованка край с.Емен, и е част от прелестната Еменска екопътека. Водопадът е извънредно красиво и сантиментално място, на което си заслужава да отидете с обичан човек. Подходящо е и за пикник измежду природата.
Еменската пътека е лека и приятна за изминаване през всички сезони – пътят е към километър и половина, като се вие по ръба на каньона и предлага изумителни гледки към реката и скалите на отсрещния бряг. “Кулминацията” на разходката е водопадът Момин скок, който е най-красив напролет (тогава реката е най-пълноводна). Има дребен залив с скалист плаж и дребна пещера, които придават на мястото особена романтика.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ