България е една от малкото европейски държави, в които все

България е една от дребното европейски страни, в които към момента има обширни територии с вековни гори. Площта на тези едва повлияни от човешка интервенция гори у нас с функциониращи естествени екосистеми, свързани биокоридори и разнообразна флора и фауна възлиза на 150 000 - 200 000 хектара. Това е към 4-5% от всички гори в страната, при приблизително 1% в Европа. Тази неповторима даденост е от голямо значение за България в напъните ѝ да запази своето скъпо биологично многообразие. Но пътят към това минава точно през опазването на старите гори – домът на дивите животни. Екип от експерти на WWF години наред работи интензивно в тази посока. В резултат, обединените старания на неправителствения бранш и на институциите доведоха до обособяването на 110 хиляди хектара държавни гори като „ гори във фаза на напреднала възраст “ в екологичната мрежа „ Натура 2000 “ през 2016 година След картирането на тези гори от страна на WWF и дейната работа с локалните управляващи, редица български общини харесаха концепцията и също оповестиха за предпазени старите гори на тяхна територия. Днес Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица дружно пазят над 1150 хектара остарели гори. „ Старите гори са натурален контейнер за генетичен материал и зона на мира за доста типове, чието битие е в директна взаимозависимост от горските екосистеми. Основната опасност за старите гори е дърводобивът, който води до внезапно подмладяване, трансформира фрапантно техните характерности и води до изгубването на доста от  жителите им. Това са огромен брой предпазени типове, които не могат да оцелеят в стопанисвани гори, като например глухарът, белогърбият и трипръстият кълвач, пернатоногата кукумявка, бръмбарът алпийска розалия и разнообразни типове прилепи. Освен това човешката интервенция в старите гори води до нарушение на водохранните и противоерозионните им функционалности “, разказва Нели Дончева, основен специалист в стратегия „ Гори “ на WWF. Кои гори са остарели и за какво са значими за нас? Старите гори са едни от последните кътчета дива природа, които са едва повлияни от индивида. Освен че са дом на изумително биоразнообразие, те опазват водите, предотвратяват ерозията и наводненията, пречистват въздуха и обогатяват почвите, заради което имат голямо значение както за хората, по този начин и за поддържането на среда на живот в изискванията на климатични промени.  В старите гори дърветата доближават пределната за типа си възраст и получават величествени размери от над 40-50 м височина и 1-2 м дебелина, като умират, без да бъдат отсечени. Оформянето на тези гори у нас лишава почти сред 160 и 230 години. Те се характеризират още и с съществуването на дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони, дървета с хралупи, стоящи и паднали едроразмерни мъртви дървета, които са в разнообразни етапи на разложение. Днес старите гори у нас са съсредоточени най-много в места, където достъпът към момента е стеснен заради стръмен релеф или неналичието на пътища. Могат да се видят най-вече в резерватите, в националните паркове и в по-недостъпните високопланински региони и вододайни зони на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Странджа. За да продължат да дават своите жизненоважни екосистемни услуги, е належащо да се подхващат незабавни ограничения за тяхното запазване. Това е една от най-важните задачи на WWF в България. През последните години природозащитната организация извърши изследвания на територията на 62 общини от цялата страна и откри и картира близо 8 200 хектара остарели гори, настояват от организацията. Всеки може да стане част от идеята на WWF да опази дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията Общ дом. Общо бъдеще.