Ядрените отпадъци от АЕЦ Козлодуй: Погребани за вечни времена в Добруджа или Странджа?
България е една от 12-те държави-членки на Европейския съюз, които разполагат с атомни електроцентрали. Войната в Украйна сложи на дневен ред въпроса: Какво ще се случва с отработеното нуклеарно гориво (ОЯГ), генерирано от АЕЦ " Козлодуй " откакто към този момент не може да бъде преработвано в Русия?
В България ОЯГ се генерира от блокове 5 и 6 на АЕЦ " Козлодуй ", а в предишното и от блокове от 1 до 4 на централата.
На първо място би трябвало да изясним, че ядреногоривния цикъл е два типа - единият е отворен, а другият - затворен.
При първия тип горивото от нуклеарните реактори би трябвало да бъде непосредствено " заровено ".
Под погребение на горивото се схваща, че то бива сложено подземен, нормално в някакви дълбоки геоложки обединения, където то не може да бъде извлечено повече.
Проблемът при директното погребение на отработено гориво е, че би трябвало да се потвърди сигурността му за безконечни времена (най-малко за 10 000 години напред). Освен това би трябвало да има задоволително бариери, които да не позволен радиоактивните субстанции да излязат " на открито ", а също и че няма да се получи така наречен сериозна маса - неконтролируема верижна реакция, като атомната бомба.
Докато при затворения цикъл това гориво се изпраща за преправка в специфичен цех откъдето от него се извличат уран и плутоний, които могат да бъдат употребявани наново. А високорадиоактивните боклуци, които не стават за нищо, само че са доста високорадиоактивни се връщат назад на този, който е поръчал преработката. Те се изпращат " остъклени " - във тип на стъклено кубче. След като преминат този цикъл те могат да бъдат заровени.
Според специалисти разликата е, че при погребение на високорадиоактивни боклуци няма проблем с подкритичността, също така тези кубчета са по-компактни, а и топлоотделянето е по-малко.
Първа " зелена светлина " за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ " Козлодуй "
Кога ще са подготвени?
Съхранение в басейн или в склад?
При предпазване на отработените радиоактивни боклуци, сложени в касети по метода на така наречен басейнов вид (гигантски басейн), по план сигурността е обезпечена до 30 години, а при предпазване в изсъхнало вместилище, в каквото досега се съхранява гориво единствено от старите реактори на АЕЦ " Козлодуй ", срокът за предпазване е потвърден за 50 години напред.
Тези периоди са сложени от позиция на оборудванията, в случай че се удължат тези периоди радиоактивните боклуци могат да се съхраняват в тях и по-дълго.
А горивото вид ВВЕР-1000 няма изсъхнало вместилище. Евентуално следва такова да бъде проектирано и издигнато, само че това е решение оператора.
Преработката на нуклеарно гориво
може да се извърши единствено на две места
Реалистично видяно преработката на отработено нуклеарно гориво може да се извърши или в завода " Маяк " в Русия или в завода " Хаак " във Франция. В Европа няма друго място, което може да послужи за задачата. В международен мащаб преправка на отработено нуклеарно гориво може да се прави в Китай и Пакистан, които обаче не преработват непознато гориво. А Англия и Съединени американски щати затвориха преработвателните си фабрики.
Какъв е изходът за нуклеарните ни боклуци?
До преди началото на войната България изпращаше за преправка нуклеарното гориво в Русия. Сега обаче поради политическата конюнктура, това не е допустимо да се случва.
Бивш началник на АЕЦ " Козлодуй " още веднъж оглавява централата
Заводът във Франция няма поточна линия, която да поеме касетите с нуклеарно гориво от АЕЦ " Козлодуй ". Причината е, че нашите касети са шестоъгълни, а западните - квадратни.
Ядрени боклуци може да бъдат заравяни в България
В резултат на изчерпателен обзор на данните от геоложките изследвания, по авансово умозаключение, регионите с подобаващи по химичен състав скали са - гранити в Югоизточна България и мергели в Дунавската низина. Като това са двата района в България, подобаващи за погребение на радиоактивни боклуци. Това излиза наяве от писмен отговор на министъра на енергетиката Румен Радев на въпрос на депутата от Движение за права и свободи Джевдет Чакъров, в който няма по-голяма конкретика, във връзка с това за кои региони става въпрос. Проблемът е, че в Югоизточна България е Странджа планина, а част от Дунавската низина е Добруджа.
Първата атомна централа на Турция, която ще бъде по-мощна от АЕЦ " Козлодуй " получи позволение за употреба
Най-голямата инвестиция в един обект в историята на Турция
Джевдет Чакъров пита дали в националната енергийна тактика на България ще залегне създаване на вместилище за дълготрайно запазване на отработено нуклеарно гориво и в случай че да, правени ли са изследвания дали има подобаващи за това места и кои са те. А мотив за въпроса му е, посветен на радиоактивните боклуци и приемането им от обществото, направен от Съвета за стопански разбори към Министерския съвет. В него е записано, че към днешна дата в България има дефинирана идея за вместилище за геоложко погребение, като началото на употреба му се планува за 2050 г.
В България ОЯГ се генерира от блокове 5 и 6 на АЕЦ " Козлодуй ", а в предишното и от блокове от 1 до 4 на централата.
На първо място би трябвало да изясним, че ядреногоривния цикъл е два типа - единият е отворен, а другият - затворен.
При първия тип горивото от нуклеарните реактори би трябвало да бъде непосредствено " заровено ".
Под погребение на горивото се схваща, че то бива сложено подземен, нормално в някакви дълбоки геоложки обединения, където то не може да бъде извлечено повече.
Проблемът при директното погребение на отработено гориво е, че би трябвало да се потвърди сигурността му за безконечни времена (най-малко за 10 000 години напред). Освен това би трябвало да има задоволително бариери, които да не позволен радиоактивните субстанции да излязат " на открито ", а също и че няма да се получи така наречен сериозна маса - неконтролируема верижна реакция, като атомната бомба.
Докато при затворения цикъл това гориво се изпраща за преправка в специфичен цех откъдето от него се извличат уран и плутоний, които могат да бъдат употребявани наново. А високорадиоактивните боклуци, които не стават за нищо, само че са доста високорадиоактивни се връщат назад на този, който е поръчал преработката. Те се изпращат " остъклени " - във тип на стъклено кубче. След като преминат този цикъл те могат да бъдат заровени.
Според специалисти разликата е, че при погребение на високорадиоактивни боклуци няма проблем с подкритичността, също така тези кубчета са по-компактни, а и топлоотделянето е по-малко.
Първа " зелена светлина " за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ " Козлодуй "
Кога ще са подготвени?
Съхранение в басейн или в склад?
При предпазване на отработените радиоактивни боклуци, сложени в касети по метода на така наречен басейнов вид (гигантски басейн), по план сигурността е обезпечена до 30 години, а при предпазване в изсъхнало вместилище, в каквото досега се съхранява гориво единствено от старите реактори на АЕЦ " Козлодуй ", срокът за предпазване е потвърден за 50 години напред.
Тези периоди са сложени от позиция на оборудванията, в случай че се удължат тези периоди радиоактивните боклуци могат да се съхраняват в тях и по-дълго.
А горивото вид ВВЕР-1000 няма изсъхнало вместилище. Евентуално следва такова да бъде проектирано и издигнато, само че това е решение оператора.
Преработката на нуклеарно гориво
може да се извърши единствено на две места
Реалистично видяно преработката на отработено нуклеарно гориво може да се извърши или в завода " Маяк " в Русия или в завода " Хаак " във Франция. В Европа няма друго място, което може да послужи за задачата. В международен мащаб преправка на отработено нуклеарно гориво може да се прави в Китай и Пакистан, които обаче не преработват непознато гориво. А Англия и Съединени американски щати затвориха преработвателните си фабрики.
Какъв е изходът за нуклеарните ни боклуци?
До преди началото на войната България изпращаше за преправка нуклеарното гориво в Русия. Сега обаче поради политическата конюнктура, това не е допустимо да се случва.
Бивш началник на АЕЦ " Козлодуй " още веднъж оглавява централата
Заводът във Франция няма поточна линия, която да поеме касетите с нуклеарно гориво от АЕЦ " Козлодуй ". Причината е, че нашите касети са шестоъгълни, а западните - квадратни.
Ядрени боклуци може да бъдат заравяни в България
В резултат на изчерпателен обзор на данните от геоложките изследвания, по авансово умозаключение, регионите с подобаващи по химичен състав скали са - гранити в Югоизточна България и мергели в Дунавската низина. Като това са двата района в България, подобаващи за погребение на радиоактивни боклуци. Това излиза наяве от писмен отговор на министъра на енергетиката Румен Радев на въпрос на депутата от Движение за права и свободи Джевдет Чакъров, в който няма по-голяма конкретика, във връзка с това за кои региони става въпрос. Проблемът е, че в Югоизточна България е Странджа планина, а част от Дунавската низина е Добруджа.
Първата атомна централа на Турция, която ще бъде по-мощна от АЕЦ " Козлодуй " получи позволение за употреба
Най-голямата инвестиция в един обект в историята на Турция
Джевдет Чакъров пита дали в националната енергийна тактика на България ще залегне създаване на вместилище за дълготрайно запазване на отработено нуклеарно гориво и в случай че да, правени ли са изследвания дали има подобаващи за това места и кои са те. А мотив за въпроса му е, посветен на радиоактивните боклуци и приемането им от обществото, направен от Съвета за стопански разбори към Министерския съвет. В него е записано, че към днешна дата в България има дефинирана идея за вместилище за геоложко погребение, като началото на употреба му се планува за 2050 г.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ