България е единствената страна на Балканите, където индустрията за алтернативни

България е единствената страна на Балканите, където промишлеността за различни протеини е застъпена и дава сериозна поръчка за развиване. Това съставлява действителен късмет страната да се трансформира във водещ производител на различни храни, съобщи съпредседателят на Асоциацията на производителите и преработвателите на инсекти в България Кремена Дервенкова на кръгла маса, отдадена на бъдещето на храните. Но би трябвало да работим за по-благоприятна регулаторна среда, да създадем законова рамка за бранш насекоми, да приведем европейските регулациите и за България, счита тя. Затова би трябвало да приказваме по-често за тематиките, свързани с бъдещето на хранителната промишленост и земеделие, добави Дервенкова. Пример за различни протеини са протеините от инсекти. Според Джонатан Коперт от Международната платформа за насекомите за фураж и храна (International Platform Of Insects for Food and Feed) множеството компании, които работят в бранша са новаторски и започващи дребни бизнеси. Той добави, че до 2025 година вложенията в бранша ще набъбнат до 3 милиарда евро и ще дават работа на повече от 1000 души непосредствено заети в бранша. В Европейски Съюз производството на инсекти е част от политиката в областта на земеделието и то се контролира, по този начин както развъждането на животни. В България обаче регулациите изостават, само че това е извънредно нова просвета и тематика, която не обсъждаме задоволително с нейните минуси и изгоди. Иновациите са едно от най-важните решения на възходящия проблем с изхранването. Иновациите са шансът България да се трансформира в водач на Балканите освен, тъй като на никое място в района не се приказва още по тематиката, само че няма и организация, която да се занимава с тези проблеми, най-близката страна до нас е Полша, а Франция е международен водач при производството на инсекти. „ Търсенето на протеини през 2050 година ще се усили с 52 %, а ние към момента не сме подготвени да поемем това повишаване “ сигнализира Десислава Димитрова от Съвета по кръгова стопанска система към Българската комерсиално - промишлена палата. Според нея кръговата стопанска система е основно решение на потребността от нови протеини, съчетана с климатичните проблеми, защото тя възпроизвежда естествения кръговрат в природата. Димитрова цитира изследване на Световната банка и Съвета за кръгова стопанска система, в което 78% от интервюираните компании и неправителствени организации показват, че в страната ни няма систематизирана нормативна база за въвеждането на кръгова стопанска система. „ Не можем да дискутираме храната и земеделието без да отчитаме основната наклонност за вземане предвид с климатичните проблеми. Когато консумираме нещо, би трябвало да мислим и за екологичния му отпечатък “ означи футурологът Мариана Тодорова от Института по философия и социология към Българска академия на науките. Тя уточни няколко значими трендове в региона на храните. До 2050 година популацията ще бъде над 10 милиарда души. В страните с най-голямо население като Индия и Китай междинната класа ще се усилва и покупателна дарба нараства и пазаруване на по-скъпи храни Климатични промени е главният проблем, който ще дефинира бъдещето на храните, посочи тя. Затова е нужна тактика за различни протеини. За страдание възходящият брой на популацията, метод на изхранване, произвеждане на протеини не е стабилно и мъчно може да удовлетворява възходящите потребности, разяснява футурологът. Затова светът последователно ще преразгледа метода, по който отглежда храната. Към момента се преглеждат няколко типа протеини- растителни, от водорасли, от месо, от инсекти и клетъчни протеини. Проблемът с храната визира освен бедстващите страни. Като част от световната екосистема, Европа има потребност от нови решения и нов метод към изхранването. Производството на различни протеини е точно подобен, стана ясно по време на събитието. За Европа, бидейки по-консервативна, по-приемливо може да се окаже всеобщото въвеждане на различни протеини във фуражите и храната за домашни любимци, предвижда Марияна Хамънова, изпълнителен шеф на Клийнтех България. За положението на органичното земеделие в страната приказва Любомир Ноков, съосновател на „ Био България “. „ Аз съм черноглед за бъдещето на храната, само че считам, че скептицизмът може да ни накара да действаме “ сподели той. Според него сега следим рецесия в плодородието поради стандартния метод на произвеждане на храна, който е уморителен за почвите. Продоволствената рецесия с методите на земеделие, които познаваме сега, слагат въпроса по какъв начин ще се оправим с глада. Все още 30% от храната се изхвърля, до момента в който 30% от международното население гладува. Това съгласно Любомир Ноков слага въпроса дали същинската причина е повишаването на популацията или по-скоро би трябвало да търсим казуса в метода, по който сътворяваме и консумираме храната. Все повече мрежи от вложители и потребителите се сплотяват към концепцията за потребление на различните протеини, стана ясно от Росен Иванов, ръководещ сътрудник в капиталовия фонд “Black Peak Capital”. Алтернативните протеини ще навлязат по-бавно в консервативна Европа, само че даже да стартират да се трансформират в храна за домашни любимци и животни е стъпка в вярната посока, разясниха специалисти. За страдание България в Стратегическия проект за развиване за развиване на земеделието няма и дума за кръгова стопанска система, за биоикономика, ние нямаме качествено ръководство на храните, а какво да приказваме за различните храни и нововъведенията в това направление, разяснява Светлана Боянова, създател на Института по Агростратегии и нововъведения. Асоциацията на производителите и преработвателите на инсекти в България беше основател на събитието, която се организира през днешния ден в София Тех парк в партньорство с Българската стартъп асоциация (BESCO), формалния представител за България на EIT Food към Европейския институт за нововъведения и технологии - Клийнтех България,Френско-българската комерсиална и индустриална камара, Endeavor България, капиталовия фонд “Black Peak Capital”, “Harmonica” и NV3.