Кои са най-честите онлайн измами и как да се предпазим
България е хазаин на най-голямата конференция на Европол, отдадена на онлайн закононарушенията. Стотици специалисти от целия свят разискват какви са заканите – от продажбата на подправени артикули – лекарства, хранителни добавки, козметика и електроника – до противозаконното разпространяване на музика и филми и финансови измами, както и кражбата на персонални данни. Темата разяснява киберекспертът Любомир Тулев в " Обедния информативен блок " на NOVA NEWS.
Измамите могат да бъдат разграничени на ориентирани против бизнеса и против потребителите.
♦ За бизнеса:
• Най-честите киберпрестъпления са така наречен заменен IBAN. Това е закононарушение, при което двама хакери съумяват да компрометират пощенската кутия и да сменят IBAN-а при проформа фактурата. По този метод приблизително по 3-4 компании в България стават жертви на такова закононарушение. Сумите са разнообразни – сред 1000 до 17 млн. лева
• Друго закононарушение е така наречен искане на откуп. При него хакери криптират информацията на компютрите на разнообразни бизнеси, които са пострадали, и желаят откуп, с цел да бъдат отключени данните.
♦ За потребителите:
Най-голямата опасност е обвързвана с офанзивите от така наречен обществено инженерство, да вземем за пример – фишинг имейли, може да бъдат комбинирани със SMS, гласови позвънявания, дийпфейк видеа и гласови записи на известни персони.
Тулев сподели още, че хакерите стават по-добри, а потребителите към момента не са по този начин добре подготвени.
♦ Препоръките на специалиста:
• Ако консуматор получи мейл, който го осведоми за извоювана премия, да си зададе реторичния въпрос дали в действителност е взел участие в такава лотария и по какъв начин е допустимо да печели, без да взе участие.
Нова скица: Мамят ни по телефона, че от наше име е изтеглен заем
• Да следим от кое място идва имейла. Ако се твърди, че той идва от онлайн магазин с несъмнено име, а в това време домейнът – името в url - е тотално друго – приказва за машинация. Трябва да сме сигурни, че сме на верния уеб страница – можем да проверим тъкмо url.
• При онлайн покупка заплащането да се прави с онлайн заплащане.
• При онлайн заплащане – да се употребяват предплатени виртуални дебитни карти, захранени с избрана сума. По този метод даже да бъде злепоставен платежният инструмент, хакерът би взел тъкмо толкоз, колкото има в картата и няма да може да източи цялата банкова сметка.
• Да внимаваме какви пароли използваме.
Измамите могат да бъдат разграничени на ориентирани против бизнеса и против потребителите.
♦ За бизнеса:
• Най-честите киберпрестъпления са така наречен заменен IBAN. Това е закононарушение, при което двама хакери съумяват да компрометират пощенската кутия и да сменят IBAN-а при проформа фактурата. По този метод приблизително по 3-4 компании в България стават жертви на такова закононарушение. Сумите са разнообразни – сред 1000 до 17 млн. лева
• Друго закононарушение е така наречен искане на откуп. При него хакери криптират информацията на компютрите на разнообразни бизнеси, които са пострадали, и желаят откуп, с цел да бъдат отключени данните.
♦ За потребителите:
Най-голямата опасност е обвързвана с офанзивите от така наречен обществено инженерство, да вземем за пример – фишинг имейли, може да бъдат комбинирани със SMS, гласови позвънявания, дийпфейк видеа и гласови записи на известни персони.
Тулев сподели още, че хакерите стават по-добри, а потребителите към момента не са по този начин добре подготвени.
♦ Препоръките на специалиста:
• Ако консуматор получи мейл, който го осведоми за извоювана премия, да си зададе реторичния въпрос дали в действителност е взел участие в такава лотария и по какъв начин е допустимо да печели, без да взе участие.
Нова скица: Мамят ни по телефона, че от наше име е изтеглен заем
• Да следим от кое място идва имейла. Ако се твърди, че той идва от онлайн магазин с несъмнено име, а в това време домейнът – името в url - е тотално друго – приказва за машинация. Трябва да сме сигурни, че сме на верния уеб страница – можем да проверим тъкмо url.
• При онлайн покупка заплащането да се прави с онлайн заплащане.
• При онлайн заплащане – да се употребяват предплатени виртуални дебитни карти, захранени с избрана сума. По този метод даже да бъде злепоставен платежният инструмент, хакерът би взел тъкмо толкоз, колкото има в картата и няма да може да източи цялата банкова сметка.
• Да внимаваме какви пароли използваме.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




