Тайните на Античната куполна гробница край Поморие, в която времето е спряло
България е дом на неповторими по рода си исторически обекти, монументи на културата и многовековни обичаи, които са се запазили и до през днешния ден. На нашата територия се преплитат разнообразни култури и нации, които са формирали днешния ни културно-исторически образ. В България има толкоз доста мистични места, които към момента не са разкрили своите секрети изцяло и може и в никакъв случай да не го създадат, само че все пак си остават същинско благосъстояние за нас.
Тракийска и римска просвета в Поморие
Днес ще ви отведа на едно обичано мое място – Поморие. Градът е добре прочут със своите кални бани, прелестни плажове, един от които отличен със наследник байрак и единственият по рода си Музей на солта у нас. Всяко лято морското градче се посещава от стотици туристи, които се любуват на пясъчните плажове, кристалната вода и прелестният сексапил на Поморие.
Освен солта и балнеолечението, Поморие е прочут и с хилядолетната си история на античен град, чието име до 1934 година е било Анхиало. В началото на града, напълно покрай пътя се намира един от най-важните културно-исторически монументи освен у нас, само че и на Балканския полуостров – Антична куполна гробница. Тя е неповторима с това, че е най-голямата сходна гробница откривана у нас и е единствена по рода си на целия Балкански полуостров.
По своята същина Античната куполна гробница край Поморие съставлява надгробна могила, която е композиция от тракийска гробница и римски пантеон (хероон). Датирана е от II – III век и съгласно археолозите е служила за пантеон на богата анхиалска фамилия, в който са се правили разнообразни езически ритуали, свързани с култа към слънцето. Сред локалното население е известна още като „ Кухата могила “ и през последните няколко години се радва на от ден на ден туристи.
Особености на „ Кухата могила “
Скрита под величествен могилен насип с височина 8 m и диаметър 60 m, тази антична гробница пази тайните на епохи, преплели вярвания, архитектура и ритуали в сърцето на Тракия. Могилата, с елипсовидна основа и леко яйцевиден връх, крие оборудване, което не наподобява на нито едно друго в района – не просто място за безконечен покой, а храм на мистичното и непознатото.
До централната зала се стига посредством дълъг кулоар (дромос), 22 m, с широчина 1.77 m и височина 2 m. Входът е обозначен с прагово ходило от жестоко обработен пясъчник – солиден детайл, дълъг 1.80 m и висок 0.30 m. Коридорът води към впечатляваща кръгла камера с диаметър 11.60 m и височина 5.50 m – пространство, което носи духа на нещо надалеч повече от нормално погребално помещение.
Стените и сводът са направени от камък и тухли – симбиоза сред тракийската строителна традиция и римската иновация. Полуцилиндричният свод се издига над камерата, като в самия му център е построено едно от най-загадъчните архитектурни решения – куха колона с диаметър 3.30 m, която се уголемява нагоре и се слива с външната стена. Вътре в нея се е извисявала вита каменна стълба, която отвеждала до върха на могилата – вероятен път както за ритуални процесии, по този начин и за божествена светлина.
Пет ниши, ситуирани по околовръстната стена на залата, подсказват, че тук може би са били сложени урните на умрелите. Но кости, саркофази или даже не са откривани в гробницата. Вместо това, всеки архитектурен и алегоричен детайл сочи към друга догадка – че това не е гробница в класическия смисъл, а антично светилище, употребявано за разнообразни мистични ритуали.
Фрагменти от зелено оцветена мазилка – остатъци от фрески, направени с така наречен „ парещ хоросан “, формиран от негасена вар и морски пясък – дават бегла визия за обилната украса на пространството. Но магията на това място се разкрива най-много посредством танца на светлината.
Когато слънцето достигало зенита си, лъчите му прониквали през отвора на кухата колона, озарявали залата и давали опция на жреците да гадаят волята на божеството. Според проф. Александър Фол, това бил Сабазий – тракийският господ, който денем бил именуван Аполон. Светлината, играеща в свещения кръг, се тълкувала като значим небесен знак. А когато слънцето слизало в „ долната полусфера на земята “, жреците запалвали огън в центъра на залата. Пламъците проблясвали през отвора в колоната и се проектирали на нощното небе – тогава Сабазий бил именуван Дионис, и посредством танца на огъня се търсело ново обръщение от божествения свят.
Тази гробница, или може би храм, остава мистерия – кръстопът сред архитектура и астрономия, сред живот и гибел, сред очевидно и невидимо. Място, където времето като че ли е спряло, с цел да запази един обред – античен, възвишен и вечно трогателен. Често тук могат да се чуят и звуците на разнообразни музикални принадлежности, нещо като дребни концерти, а под звука на музиката мястото наподобява още по-поразително.
Няма спор, че мястото е извънредно значимо за историческата летопис на траките, които за живели по нашите земи, само че дали в миналото ще разберем защо тъкмо е служил този неповторим архитектурен могилен комплекс? Дали Античната куполна гробница ще разкрие изцяло своите секрети или това са от нещата, които по-добре да останат скрити? Каквото и да се случи в бъдеще това е обект с национално значение за нашата просвета и история и би трябвало добре да го съхраним за бъдещите генерации. Защото от време на време се оказва, че в мълчанието на камъка се крие повече истина, в сравнение с в шумния и забързан свят на сегашното. И от време на време точно тези загадки и мистерии ни припомнят кои сме и от кое място идваме.
Работно време
Тракийската куполна гробница е отворена целогодишно за гости. През летния сезон (1 юни-15 септември), работното време на обекта е от понеделник до неделя, от 9:00 до 18:00 часа, като в интервалът от 12:00 до 13:00 има обедна отмора. Извън летния сезон (16 септември – 31 май), достъпът до гробницата се обезпечава по авансово записване в Историческия музей Поморие.
Тракийска и римска просвета в Поморие
Днес ще ви отведа на едно обичано мое място – Поморие. Градът е добре прочут със своите кални бани, прелестни плажове, един от които отличен със наследник байрак и единственият по рода си Музей на солта у нас. Всяко лято морското градче се посещава от стотици туристи, които се любуват на пясъчните плажове, кристалната вода и прелестният сексапил на Поморие.
Освен солта и балнеолечението, Поморие е прочут и с хилядолетната си история на античен град, чието име до 1934 година е било Анхиало. В началото на града, напълно покрай пътя се намира един от най-важните културно-исторически монументи освен у нас, само че и на Балканския полуостров – Антична куполна гробница. Тя е неповторима с това, че е най-голямата сходна гробница откривана у нас и е единствена по рода си на целия Балкански полуостров.
По своята същина Античната куполна гробница край Поморие съставлява надгробна могила, която е композиция от тракийска гробница и римски пантеон (хероон). Датирана е от II – III век и съгласно археолозите е служила за пантеон на богата анхиалска фамилия, в който са се правили разнообразни езически ритуали, свързани с култа към слънцето. Сред локалното население е известна още като „ Кухата могила “ и през последните няколко години се радва на от ден на ден туристи.
Особености на „ Кухата могила “
Скрита под величествен могилен насип с височина 8 m и диаметър 60 m, тази антична гробница пази тайните на епохи, преплели вярвания, архитектура и ритуали в сърцето на Тракия. Могилата, с елипсовидна основа и леко яйцевиден връх, крие оборудване, което не наподобява на нито едно друго в района – не просто място за безконечен покой, а храм на мистичното и непознатото.
До централната зала се стига посредством дълъг кулоар (дромос), 22 m, с широчина 1.77 m и височина 2 m. Входът е обозначен с прагово ходило от жестоко обработен пясъчник – солиден детайл, дълъг 1.80 m и висок 0.30 m. Коридорът води към впечатляваща кръгла камера с диаметър 11.60 m и височина 5.50 m – пространство, което носи духа на нещо надалеч повече от нормално погребално помещение.
Стените и сводът са направени от камък и тухли – симбиоза сред тракийската строителна традиция и римската иновация. Полуцилиндричният свод се издига над камерата, като в самия му център е построено едно от най-загадъчните архитектурни решения – куха колона с диаметър 3.30 m, която се уголемява нагоре и се слива с външната стена. Вътре в нея се е извисявала вита каменна стълба, която отвеждала до върха на могилата – вероятен път както за ритуални процесии, по този начин и за божествена светлина.
Пет ниши, ситуирани по околовръстната стена на залата, подсказват, че тук може би са били сложени урните на умрелите. Но кости, саркофази или даже не са откривани в гробницата. Вместо това, всеки архитектурен и алегоричен детайл сочи към друга догадка – че това не е гробница в класическия смисъл, а антично светилище, употребявано за разнообразни мистични ритуали.
Фрагменти от зелено оцветена мазилка – остатъци от фрески, направени с така наречен „ парещ хоросан “, формиран от негасена вар и морски пясък – дават бегла визия за обилната украса на пространството. Но магията на това място се разкрива най-много посредством танца на светлината.
Когато слънцето достигало зенита си, лъчите му прониквали през отвора на кухата колона, озарявали залата и давали опция на жреците да гадаят волята на божеството. Според проф. Александър Фол, това бил Сабазий – тракийският господ, който денем бил именуван Аполон. Светлината, играеща в свещения кръг, се тълкувала като значим небесен знак. А когато слънцето слизало в „ долната полусфера на земята “, жреците запалвали огън в центъра на залата. Пламъците проблясвали през отвора в колоната и се проектирали на нощното небе – тогава Сабазий бил именуван Дионис, и посредством танца на огъня се търсело ново обръщение от божествения свят.
Тази гробница, или може би храм, остава мистерия – кръстопът сред архитектура и астрономия, сред живот и гибел, сред очевидно и невидимо. Място, където времето като че ли е спряло, с цел да запази един обред – античен, възвишен и вечно трогателен. Често тук могат да се чуят и звуците на разнообразни музикални принадлежности, нещо като дребни концерти, а под звука на музиката мястото наподобява още по-поразително.
Няма спор, че мястото е извънредно значимо за историческата летопис на траките, които за живели по нашите земи, само че дали в миналото ще разберем защо тъкмо е служил този неповторим архитектурен могилен комплекс? Дали Античната куполна гробница ще разкрие изцяло своите секрети или това са от нещата, които по-добре да останат скрити? Каквото и да се случи в бъдеще това е обект с национално значение за нашата просвета и история и би трябвало добре да го съхраним за бъдещите генерации. Защото от време на време се оказва, че в мълчанието на камъка се крие повече истина, в сравнение с в шумния и забързан свят на сегашното. И от време на време точно тези загадки и мистерии ни припомнят кои сме и от кое място идваме.
Работно време
Тракийската куполна гробница е отворена целогодишно за гости. През летния сезон (1 юни-15 септември), работното време на обекта е от понеделник до неделя, от 9:00 до 18:00 часа, като в интервалът от 12:00 до 13:00 има обедна отмора. Извън летния сезон (16 септември – 31 май), достъпът до гробницата се обезпечава по авансово записване в Историческия музей Поморие.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ