Съдът в Страсбург задължи България да защити със закон еднополовите двойки
България е длъжна да сътвори правна рамка и отбрана на двойките от един и същи пол. Как ще го направи е въпрос на преценка на страната и не значи, че би трябвало да позволи бракът сред хора от един и същи пол. Това постанови Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по жалбата на двете българки, сключили брак във Англия - Лилия Бабулкова и Дарина Коилова, предаде Lex.bg.
Лилия Бабулкова и Дарина Коилова са дружно повече от 14 година, а през 2016 година подписват брак във Англия. От 2017 година насам българските институции отхвърлят да записват брака им. Двете дами водят и дело за промяна на семейството на Дарина, което е висящо пред Софийския градски съд. Те са оспорили и отхвърли на Центъра за асистирана репродукция да финансира процедура, единствено тъй като по думите им са го уведомили, че са в брак.
През 2020 година Бабулкова и Коилова подават тъжба против България пред Европейски съд по правата на човека с искане за определяне на нарушаване на член 8 от Европейска конвенция за правата на човека - право на ценене на персоналния и фамилния живот.
Съдът в Страсбург приема, че България не е изпълнила задължението си да обезпечи правото им на ценене на персонален и фамилен живот, защото у нас еднополовите двойки нямат никакъв юридически статут.
Европейски съд по правата на човека постановява, че сътрудниците не могат да контролират съществени аспекти от живота си като двойка, като да вземем за пример тези, свързани с имуществото, издръжката, отбраната от домашно принуждение и наследяването, както публично прието семейство. Те също по този начин не могат да се базират на съществуването на връзката си в връзките със правосъдните или административните органи, заключи пред " Дойче Веле " адвокат Деница Любенова, която съставлява Бабулкова и Коилова.
Съдът намира също, че нито едно от основанията за нарушение на публичния интерес, изтъкнати от държавното управление, не надвива над интереса на жалбоподателките да получат съответно признание и отбрана от закона на връзките си.
" Това беше належащо, с цел да подтикне българския законодател да сътвори правна рамка. До този миг нямахме външно обвързване да създадем такава. Оттук нататък, с цел да си извърши позитивните отговорности и да приключи нарушаването, би трябвало да сътвори правна рамка, което ще изисква промени в Семейния кодекс ", изясни още юрист Любенова.
На въпрос в какъв период би трябвало да бъдат признати измененията, юрист Любенова не даде конкретика, само че посочи единствено, че след решението " Стоянова против България " измененията са се случили в границите на към година.
От организация " Действие " означават, че решението е основно и фундаментално за развиването на българското законодателство в областта на равенството и ЛГБТИ правата.
Лилия Бабулкова и Дарина Коилова са дружно повече от 14 година, а през 2016 година подписват брак във Англия. От 2017 година насам българските институции отхвърлят да записват брака им. Двете дами водят и дело за промяна на семейството на Дарина, което е висящо пред Софийския градски съд. Те са оспорили и отхвърли на Центъра за асистирана репродукция да финансира процедура, единствено тъй като по думите им са го уведомили, че са в брак.
През 2020 година Бабулкова и Коилова подават тъжба против България пред Европейски съд по правата на човека с искане за определяне на нарушаване на член 8 от Европейска конвенция за правата на човека - право на ценене на персоналния и фамилния живот.
Съдът в Страсбург приема, че България не е изпълнила задължението си да обезпечи правото им на ценене на персонален и фамилен живот, защото у нас еднополовите двойки нямат никакъв юридически статут.
Европейски съд по правата на човека постановява, че сътрудниците не могат да контролират съществени аспекти от живота си като двойка, като да вземем за пример тези, свързани с имуществото, издръжката, отбраната от домашно принуждение и наследяването, както публично прието семейство. Те също по този начин не могат да се базират на съществуването на връзката си в връзките със правосъдните или административните органи, заключи пред " Дойче Веле " адвокат Деница Любенова, която съставлява Бабулкова и Коилова.
Съдът намира също, че нито едно от основанията за нарушение на публичния интерес, изтъкнати от държавното управление, не надвива над интереса на жалбоподателките да получат съответно признание и отбрана от закона на връзките си.
" Това беше належащо, с цел да подтикне българския законодател да сътвори правна рамка. До този миг нямахме външно обвързване да създадем такава. Оттук нататък, с цел да си извърши позитивните отговорности и да приключи нарушаването, би трябвало да сътвори правна рамка, което ще изисква промени в Семейния кодекс ", изясни още юрист Любенова.
На въпрос в какъв период би трябвало да бъдат признати измененията, юрист Любенова не даде конкретика, само че посочи единствено, че след решението " Стоянова против България " измененията са се случили в границите на към година.
От организация " Действие " означават, че решението е основно и фундаментално за развиването на българското законодателство в областта на равенството и ЛГБТИ правата.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ