44% от Gen Z получават новините си от мрежи като TikTok и България е на вълната на инфлуенсърите
България е страната с максимален % на хора, които заобикалят вести " от време на време или постоянно " - цели 63% съгласно годишното проучване на Reuters Institute Digital News Report.Само 26% от интервюираните българи споделят, че се доверяват като цяло на новините - едно от най-ниските места в цялата ранглиста. При това Reuters Institute засича спад с 3 процентни пункта от 2024 г.44% от хората във възрастова група 18-24 години от всички страни в проучването декларират, че употребяват основно обществени мрежикато източник на вести. Аудиториите стават все по-зависими от обществените мрежи и видеоплатформи като YouTube и TikTok за научаване на новините - изключително най-младата група от 18-24 г.Това е един от най-мащабните и авторитетни отчети за въздействието на медиите, доверието на аудиториите и новите трендове в промишлеността - то обгръща към 100 000 интервюирани от 48 страни в Европа, Северна и Южна Америка и Азия.
" По-младите аудитории все по-често получават новините си от TikTok, като разрешават на партии като " Величие " да водят акцията си извънредно на тази платформа и да стигнат до по-широки аудитории в България и чужбина ", написа създателят на отчета за България Лада Трифонова Прайс, учител в Школата по публицистика на Университета в Шефийлд.
Това е наклонност в целия свят: 44% от хората във възрастова група 18-24 години от всички страни в проучването декларират, че употребяват основно обществени мрежикато източник на вести.
Тя обръща внимание и на появяването на " инфлуенсърски " канали в YouTube и Patreon, които промотират антисистемни, националистически или проруски възгледи.
Примерите, посочени в тази група, са Киро Брейка (посочен като " някогашен състезател " ), Мартин Карбовски (с 233 000 почитатели в YouTube) и Станислав Цанов.
Те популяризират антисистемни хрумвания по всевъзможни тематики - " без значение дали става дума за пандемията или войната в Украйна ", като съставляват все по-силна конкуренция на обичайните медийни издания във въздействието върху публичния спор.
Извън тях - " самостоятелните публицисти също съумяват да изградя огромна онлайн публика със своето съръджание и мнения ".
Докладът дава образец с Любомир Жечев, който " печели отчети за клиповете си, отдадени на върховенството на закона ", и подкаста на Миролюба Бенатова и Генка Шикерова " Дневен ред ".
57% от българите се осведомят посредством обществените медии, като последователно доближават броят на тези, чиито главен източник е малкия екран (60%).
Малко над една четвърт споделят новините посредством имейл, SMS / чат известия или обществени мрежи.
Фейсбук остава най-използваната платформа, както и през 2024.
TikTok усилва своята известност изключително измежду младата българска публика - което важи и в останалите страни от отчета на Reuters Institute.
Когато аудиторията " има доверие ", само че няма предпочитание да гледа или слуша
Според проучването на Reuters Institute - Българска национална телевизия (60%) и БНР (59%) са медийните марки с най-високо доверие измежду българите.
Двете медии обаче остават много под равнището на най-гледаните комерсиални малките екрани:
Нова ТВ е преди всичко с 60% по брой на ежеседмичните фенове и с 50% по гледане най-малко три дни в седмицата.bTV са втори с 54% седмични фенове. Техният новинарски уеб страница е с съвсем изравнени позиции по известност (36%) след този на Нова ТВ (38%).БНТ е третата най-често следена осведомителна медия, само че с много огромна разлика (35% публика, която гледа всяка седмица) след първите две.БНР е с 13% седмични слушатели и изпреварва Дарик радио (10%). " 24 часа " е единственият представител на пресата, който се следи всяка седмица от най-малко 25% от интервюираните хора. Сайтът им също е известен измежду 27 на 100 от интервюираните, които споделят, че го четат най-малко един път седмично.
Социалните мрежи заместват обичайните. Онлайн видеото е " кралят " на новините.
Изследването на Reuters Institute демонстрира сходни трендове и в световните пазари.
Аудиториите стават все по-зависими от обществените мрежи и видеоплатформи като YouTube и TikTok за научаване на новините - изключително най-младата група от 18-24 година
Делът на всички интервюирани, които споделят, че гледат онлайн клипове постоянно, се е нараснал от 52% през 2020 до 65% през 2025 година В страни като Филипините, Тайланд и Индия болшинството от хората споделят, че избират да гледат, а не да четат вести - и това води до смяна в работата на медиите.
54% от хората в Съединени американски щати се инфомират за настоящите събития от Фейсбук, X и YouTube.
Социалните мрежи към този момент изпреварват каузи на хората, които се осведомят посредством малкия екран (50%) и новинарски уеб сайтове и приложения (48%).
Доверието се измества от обичайните медии към различни, по-персонализирани осведомителни канали като подкасти и даже чатботи на изкуствен интелект.
Ник Нюман от Reuters изяснява тази наклонност с триумфа на инфлуенсърите и персони като Джо Роугън и Тъкър Карлсън да доближат една по-слабо показана публика, включваща “млади мъже, хора с уклон към политическото дясно и тези, които имат ниски равнища на доверие към откритите медии, които възприемат като пристрастни или като част от демократичния хайлайф ”.
Инфлуенсърите не престават да се възприемат от хората като най-голяма опасност за разпространяване на подправени, подвеждащи вести (заедно с политиците) макар известността им.
70% от американците се тормозят от невъзможността да разграничат истината от лъжата в новинарския поток (при тях този дял е по-висок от междинното за всички страни - 58%).
За първи път се засича и това, че AI към този момент се възприема като новинарски източник от значително хора - 15% от респондентите под 25 година споделят, че разчитат на интерфейс или чатбот с изкуствен интелект за ежеседмичните си вести (при приблизително 7% за останалите групи).
ChatGPT е най-често споменаваната AI-услуга, следвана от Gemini на Гугъл и Meta AI.
" По-младите аудитории все по-често получават новините си от TikTok, като разрешават на партии като " Величие " да водят акцията си извънредно на тази платформа и да стигнат до по-широки аудитории в България и чужбина ", написа създателят на отчета за България Лада Трифонова Прайс, учител в Школата по публицистика на Университета в Шефийлд.
Това е наклонност в целия свят: 44% от хората във възрастова група 18-24 години от всички страни в проучването декларират, че употребяват основно обществени мрежикато източник на вести.
Тя обръща внимание и на появяването на " инфлуенсърски " канали в YouTube и Patreon, които промотират антисистемни, националистически или проруски възгледи.
Примерите, посочени в тази група, са Киро Брейка (посочен като " някогашен състезател " ), Мартин Карбовски (с 233 000 почитатели в YouTube) и Станислав Цанов.
Те популяризират антисистемни хрумвания по всевъзможни тематики - " без значение дали става дума за пандемията или войната в Украйна ", като съставляват все по-силна конкуренция на обичайните медийни издания във въздействието върху публичния спор.
Извън тях - " самостоятелните публицисти също съумяват да изградя огромна онлайн публика със своето съръджание и мнения ".
Докладът дава образец с Любомир Жечев, който " печели отчети за клиповете си, отдадени на върховенството на закона ", и подкаста на Миролюба Бенатова и Генка Шикерова " Дневен ред ".
57% от българите се осведомят посредством обществените медии, като последователно доближават броят на тези, чиито главен източник е малкия екран (60%).
Малко над една четвърт споделят новините посредством имейл, SMS / чат известия или обществени мрежи.
Фейсбук остава най-използваната платформа, както и през 2024.
TikTok усилва своята известност изключително измежду младата българска публика - което важи и в останалите страни от отчета на Reuters Institute.
Когато аудиторията " има доверие ", само че няма предпочитание да гледа или слуша
Според проучването на Reuters Institute - Българска национална телевизия (60%) и БНР (59%) са медийните марки с най-високо доверие измежду българите.
Двете медии обаче остават много под равнището на най-гледаните комерсиални малките екрани:
Нова ТВ е преди всичко с 60% по брой на ежеседмичните фенове и с 50% по гледане най-малко три дни в седмицата.bTV са втори с 54% седмични фенове. Техният новинарски уеб страница е с съвсем изравнени позиции по известност (36%) след този на Нова ТВ (38%).БНТ е третата най-често следена осведомителна медия, само че с много огромна разлика (35% публика, която гледа всяка седмица) след първите две.БНР е с 13% седмични слушатели и изпреварва Дарик радио (10%). " 24 часа " е единственият представител на пресата, който се следи всяка седмица от най-малко 25% от интервюираните хора. Сайтът им също е известен измежду 27 на 100 от интервюираните, които споделят, че го четат най-малко един път седмично.
Социалните мрежи заместват обичайните. Онлайн видеото е " кралят " на новините.
Изследването на Reuters Institute демонстрира сходни трендове и в световните пазари.
Аудиториите стават все по-зависими от обществените мрежи и видеоплатформи като YouTube и TikTok за научаване на новините - изключително най-младата група от 18-24 година
Делът на всички интервюирани, които споделят, че гледат онлайн клипове постоянно, се е нараснал от 52% през 2020 до 65% през 2025 година В страни като Филипините, Тайланд и Индия болшинството от хората споделят, че избират да гледат, а не да четат вести - и това води до смяна в работата на медиите.
54% от хората в Съединени американски щати се инфомират за настоящите събития от Фейсбук, X и YouTube.
Социалните мрежи към този момент изпреварват каузи на хората, които се осведомят посредством малкия екран (50%) и новинарски уеб сайтове и приложения (48%).
Доверието се измества от обичайните медии към различни, по-персонализирани осведомителни канали като подкасти и даже чатботи на изкуствен интелект.
Ник Нюман от Reuters изяснява тази наклонност с триумфа на инфлуенсърите и персони като Джо Роугън и Тъкър Карлсън да доближат една по-слабо показана публика, включваща “млади мъже, хора с уклон към политическото дясно и тези, които имат ниски равнища на доверие към откритите медии, които възприемат като пристрастни или като част от демократичния хайлайф ”.
Инфлуенсърите не престават да се възприемат от хората като най-голяма опасност за разпространяване на подправени, подвеждащи вести (заедно с политиците) макар известността им.
70% от американците се тормозят от невъзможността да разграничат истината от лъжата в новинарския поток (при тях този дял е по-висок от междинното за всички страни - 58%).
За първи път се засича и това, че AI към този момент се възприема като новинарски източник от значително хора - 15% от респондентите под 25 година споделят, че разчитат на интерфейс или чатбот с изкуствен интелект за ежеседмичните си вести (при приблизително 7% за останалите групи).
ChatGPT е най-често споменаваната AI-услуга, следвана от Gemini на Гугъл и Meta AI.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ